Рудолф Щайнер и развитието на детето

Основи на валдорфското образованието за двадесет и първи век

Автор: Франческа Aniballi

http://www.mofga.org/portals/2/mof&g/mam%2008/11-Ashwood.jpg

Щайнеровият светоглед за растежа и развитието на децата е в основата на известната валдорфска педагогика, която е по-модерна от всякога.

Рудолф Щайнер основава първото си училище през 1919 г. в Щутгарт. От самото начало, както е описана в неговите лекции и книги, тази система е известна по цял свят като Валдорфско образование, от името на цигарената фабрика, управлявана от Емил Молт. Той помолил Щайнер, да създаде училище и система за образование за децата на работниците на компанията. Днес има около хиляда валдорфски училища в над шестдесет държави.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/f/f0/Waldorf-schools-growth-2008.png

Но какви са основните идеи и принципи, залегнали в основата на техните практики?

Конституция на човека според Рудолф Щайнер

Визията на Щайнер за човешкото същество е троична и се връща към принципите на езотеричното християнство. Човешкото същество е съставено от тяло, душа и дух, но въпреки че ги има в зародиша, още преди раждането в утробата на майката, те се развиват и стават активни и самостоятелни, на различни възрасти.

Първо детето развива физическото си тяло и този процес завършва в началото на смяната на зъбите, на възраст около седем години, когато всички органи приемат своята окончателна форми. Външното стимулиране на сетивата и движението са от първостепенно значение на този етап. Детето живее във външния свят и в общение с неговата среда.

От седем до четиринадесет, детето развива въображението, чувствата и паметта, които са способности на душата. На този етап, душата на детето започва да живее самостоятелно, вдига се завесата на несъзнаваното и детето узнава, че е една душа. Вътрешното чувство се развива чрез художествени дейности и любовта на авторитетен възрастен.

През периода от четиринадесет години до двадесет и първата година, детето се превръща в мислещ индивид и се развиват неговите интелектуални способности. Способността му за преценка, абстрактна мисъл и критично отношение достигат до този етап, когато детето е напълно зряло и е готово да влезе в живота на възрастния, с неговите отговорности. Сега неговият дух е напълно развит.

Развитие на детето чрез подражание

В първия етап, до седем години, е необходимо да се възпитава детето чрез подражание и пример. Малкото дете се учи най-добре като гледа това, което възрастните правят и повтаря тези действия, които преподавателите считат за подходящи за детето. По този начин се развива силна воля.

По това време интелектуалните способности на детето трябва да бъде оставени сами на себе си и най-доброто преподаване е пример, при който детето се научава на любов за работа и действие. Играта е „работата на детето”,  установяването на ритъма на ежедневните дейности и приказката, с която завършва деня, са ключови елементи на валдорфското образование в предучилищната възраст.

Развитие на детето чрез усещане

От седем до четиринадесет години задачата на възпитателя е да насърчи душата на детето, да изгради любов към общност, въображение и вътрешен живот чрез естетическо възпитание. Практиката по занаяти и изкуства е включена в учебните програми на валдорфските училища. Важни в този етап са пеенето на песни и разказване на приказки и други истории.

Друга основна черта на Waldorf образование е, че по време на този етап, детето се ръководи от един учител през годините, като по този начин развива лична и любяща връзка с преподавателя. Силното въображение на детето се насърчава и стимулира, като на този етап развитието на изискан морален смисъл се постига чрез средствата на естетическото възпитание. 

http://www.waldorf.org.za/images/primary1.jpg 

Развитие на детето чрез интелектуална дейност

Тя се извършва едва след четиринадесетата година, когато според Щайнер, детето е готово да развива абстрактни интелектуални способности и независима преценка. Сега вече всеки учител преподава различен предмет, като детето вече не изисква изключителен авторитет, който да го насочва. Баланса между вътрешният и външният живот трябва да бъде поощряван от всички учители, които колективно се грижат за детето.

Рудолф Щайнер представял развитието на детето като органичен процес, който се разгръща през етапи, които трябва да бъдат признати и уважавани за благополучието на детето и неговото бъдеще като човек. Мисълта му продължава да вдъхновява педагози и родители по целия свят почти един век след основаването на първото валдорфско училище.

Източник: http://francesca-aniballi.suite101.com/rudolf-steiner-and-child-development-a137747