30.10.2013 г.

Ранна грамотност - да тласнете детето към света на възрастните, преди да е готово




 Автор: Sueli Pecci Passerini

"Децата имат само едно детство, това, което откраднете от него е изгубено завинаги"
Можете ли да научите на азбуката дете под 7, 6 или дори под 5 години? Да, възможно е да се научи азбуката твърде рано. Но ще бъде ли детето наистина грамотно? Какви последици могат да възникнат от това, което ние разбираме като ранна грамотност? Какво е най-полезно за детето?
Често виждам в кабинета си родители, загрижени за бъдещата кариера на детето си, когато то е навършило само 3, 4 или 5 години. Когато питам родителите каква смятат, че е ролята на играта за детето, обикновено отговарят, че това е просто забавление, с изключение на нареждането на пъзели. Те смятат, че е важно да подготвят детето си за живота, за участие в конкуренцията в света, за една професия, която дава "щастие", като под тази дума се разбира почти винаги „пари”. 
Въпреки това, ако погледнем детето, когато то фантазира, катери се по дървета или играе с други деца, ние откриваме една много специална вселена, в която то развива увереност и умения, които често не се срещат в света на успешните възрастни.
Именно поради тази причина, във валдорфските училища ние препоръчваме, децата да продължат да играят, докато станат най-малко на шест или седем години, просто ... да играят. Времето, което някои смятат, че е "загубено", когато детето не бъде рано ограмотено, всъщност е спечелено за натрупване на вътрешни сили, за да може то да се изправи пред света. 
След почти 100 години от основаването на първото Валдорфско  училище в Германия, основано на светогледа наречен антропософия, разработен от Рудолф Щайнер, все повече родители разчитат на резултатите от този педагогически метод, сега широко разпространен в над 3000 учебни заведения по целия свят (с около 25 училища в Бразилия, както и десетки детски градини).
Антропософията признава значението на физическото, психическото и духовно обучение на човешкото същество. Първите седем години за децата, например, представляват етап на висок разход на енергия за цялостно изграждане на тялото. Това се вижда в развитието на нервната система и сетивните органи, в говора, във въображението, в опознаването на света.
Ползата от играта е, че тези възможности са разработени с радост и сериозност, внимателно и отговорно, спокойно и уверено в добър свят, който не изисква от детето усилия извън неговите възможности. Докато ранната грамотност означава да тласнете детето в света на възрастните преждевременно, което води до изчерпване на енергията, която ще му бъде нужна в бъдещия му живот. 
В моя преподавателски опит, както и педагогически, винаги имам предвид, че за малкото дете, азбуката е абстрактна и непозната, защото в нея няма нито цвят, нито красота. Дори и след като човек е грамотен, азбуката е с фирми, толкова различни от неговият опит. Ние може да проверим този факт чрез изучаване писмеността на нашите далечни предци. Например египетската писменост представлява йероглифи, които са в пряка връзка с реалният обект, т.е. повторно изразяват обекта, за който се пише. Но когато през 3000 г. преди рождество Христово, се е създала фонетичната азбука на финикийците, текстовете вече не са в пряка връзка с елементите на заобикалящия ни свят.
За детето е естествена такава форма на комуникация, подобна на древните египтяни, при която се разкрива неговата детска вселената с ключ, който всеки човек притежава. Когато детето ви показва рисунка, която е направило, то ви казва как вижда света, как се чувства, дали е щастливо или тъжно, нещо което не може да се изрази с написан текст. Във валдорфските училища, изучаването на азбуката започва с рисунка, бавно и постепенно, от 6 1/2 или 7 години, като рисуването и ученето на буквите се извършват успоредно.
Валдорфската педагогика изисква учителя да отговори на цялостното човешко развитие, да поставя ученика и индивидуалността му на първо място, да организира преподаването с музика, пеене и поезия, така че научаването на буквите да бъде смислено и ефективно.
Когато децата играят, тяхното въображението и творчеството са част от опознаването им на света и на себе си. Овладяването на различни изкуства заедно с преподаването по художествен начин са методите, чрез които се поддържа игровата дейност. Тази преподавателска практика, дава смисъл на преподаването и ученето и създава емоционална връзка с учителя и учебното съдържание. 
В заключение смятам да завърша, с цитат от философа Фридрих Шилер:
„Защото, за да го кажем най-после веднъж, човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.“

24.10.2013 г.

Кукла от вълна, защо?

"Kуклата е от голямо значение в детска игра. Независимо от възрастта, куклата за детето е другар, близък до сърцето приятел. Тя го придружава във всичките му пътища, в леглото, в игрите, тя е утеха на неговите скърби и неговите радости.


Детето не установява такива отношения с топка или количка. Тъй като куклата има дълбока интимна връзка с детето, то материалите, от които тя се изработва трябва да бъдат грижливо подбрани. Родителя или учителя може да вземе и да прегърне вълна и да види, колко лесно тя се адаптира към тялото. Тя е лека, мека и приятна. Тя "диша", така че бързо достига температурата на човешкото тяло, т.е. става студена или топла в зависимост от телесната температурата на човека. Това събужда определени чувства при хората. Животното, от което се добива вълна, често се описва като приятел на човека. В овцете няма нищо агресивно, и може би затова се използват в християнската символика. Друг благоприятен аспект е, че вълната поддава при натиск, но след това се връща към предишната си форма. Памука не разполага с тази възможност, тъй като има тенденция да се компресира, освен това е по-тежък от вълната. Вълната, също така лесно се почиства, без да губи своите качества след изсушаване.


Пример за противоположен ефект е синтетичната материя.
Може да направите следния експеримент: вземете една пластмасова играчка и я прегърнете. Обърнете внимание, дали се усеща чувство на затопляне или привързаност. Да почувстваш интимност и нежност от синтетичен материал, не е лесно, ако не и невъзможно. Освен това, този материал е "мъртъв". Той не е получен от живи същества, като памука, или одушевени същества, като овцете, а от минерали, нефт, и т.н., които са подложени на изкуствен синтез. Няма начин да отречем напълно синтетиката. В днешно време, това човешко изобретение заема все по-голямо пространство, от него са създадени много полезни предмети и днес не можем да си представим живота без синтетика. Но за кукли и други играчки, този материал не е подходящ. За производството на играчки се използва синтетика, поради финансови и пазарни съображения. От педагогическа гледна точка обаче, куклата направена от синтетични продукти е непълноценна.

"При купуване или изработване на кукла, имайки предвид тази информация, е необходимо да се подбират, доколкото е възможно, естествени материали. Ние препоръчваме, за да се напълни тялото, да се използва най-добре овча вълна, тялото и дрехите да се изработят от памук, а за изработване на косата да се използва, най-добре, вълнена прежда. По отношение на детските играчки като цяло, както беше споменато по-горе, материали като дърво, камък и др., носят на детето шанс за много по-широк кръг от сетивни впечатления от синтетиката."


Автор: Karin Evelyn Scheven - откъс от книгата и "Minha Querida Boneca"

20.10.2013 г.

Есенна фея


С напредването на есента се появиха и първите обагрени в червено листа. Силният вятър от изминалите дни, ги подемаше от върха на короните на дърветата, а те сякаш в някакъв добре заучен чуден танц, се спускаха леко надолу, после малко в страни и отново надолу…Дали всичките сухи листа са само листа? На нас ни изглеждаха като танцуващи феи, които полягаха за кратка почивка на земята, а след това вятъра отново…фюууу… и отново ги подканяше за следващия танц отново в небето…

За да пренесем тази есенна приказка в дома си, заедно с всички красиви листа, които ежедневно си донасяме след разходки, реших да направя и есенни феи.


Материалите които използвах са:
-памучни фитили;
-дървени топчета с дупки / едно по-голямо за глава и две по-малки за ръцете/;
-лист филц;
-вълна за косата;
-шапка от жълъд;
-дебел конец или тънка прежда и дебела игла.
За кройка използвах сухо листо. Очертах го два пъти върху филца и изрязах две листа / за предна част и гръб на феята/. С дебелия конец избродирах жилките на листата.




От фитила оформих тялото на феята. Измерих дължината на ръцете на феята, така че да не са по-дълги от кройката на листата и сгънах фитила в двата му края, към средата /така стана по-къс, но и по-дебел в краищата, и много плътно се закрепиха топчетата за ръцете, без да използвам лепило/.




Другия фитил прекарах през дупката на голямото топче и го затегнах чрез завиване на мястото където се формира вратлето.
 


Фитила на ръцете прекарах между двата края на другия фитил, от който се оформя тялото. За да се фиксира червения фитил, кафявия отново се завърта няколко пъти като винт.




Краката оформих, като се разделих фитила на две, прегънах го до необходимия размер и отново леко го навих като винт.
Предимството на така оформеното тяло е, че дава възможност за промяна на положението на ръцете и краката-феята може да сяда и да държи нещо в ръцете си…



Двете листа заших едно за друго, като преди това, между тях поставих „тялото” на феята.
отпред:
 


задната част:
За закрепване на косата и шапката използвах малко лепило, може да се опита и с игла и конец.
Всъщност, по-лесно е да се направи, от колкото да се обясни…
 



16.10.2013 г.

Да си посееш хляба



Казват, че първите 7 години са най-важните. Според философията на валдорфската педагогика това е периода, през който детето се учи чрез подражание. Каква е тогава ролята на родителя през този така важен етап в развитието на детето? Тук отговорите са повече от един: да бъде добър пример за подражание, да успее да покаже на детето си, че света е добър…


Изминалата събота, нашите деца преживяха един такъв урок по доброта. Урок по щедрост и задружност, любов, единство и идеализъм…





Едни прекрасни хора от цялата страна, копнеещи да възродят дивото жито / лимец/ се събраха заедно край с. Царацово до Пловдив за да засеят нива от 800 декара и колективно да си отгледат Дар-лимец. Щастливи сме, че успяхме да станем част от това вълнуващо преживяване, макар и само за един ден и да си отнесем у дома усещането, че доброто е на всякъде около нас, стига да имаме очи да го видим и да му позволим да влезе в живота ни.




Дъжд от лимец…



Не мога да опиша радостта и вълнението на децата, когато пристигнахме на нивата.

„-Това ли е нашата нива?”

И веднага им се прииска да я обходят и да се погрижат за нея, като се опитват да изчистят порасналите из нея бодили...




Четейки за това как децата във валдорфските детски градини и училища имат малки стопанства, в които сеят както зеленчуци така и зърнени култури, мечтаехме да засеем наше жито и дори обмисляхме как бихме могли да го организираме.Затова сега сме много благодарни на хората, които помогнаха това да се случи. Така децата могат да преживеят и участват в целия процес от сеенето на лимеца, през меленето, месенето и печенето на хляба, което е вече традиция у дома. Нима това няма да е най-вкусния хляб.

Децата бяха много щастливи,че им разрешиха да сеят.








Вечерта, когато уморени си легнаха,преди да заспи големия ни син, попита, „ Ще отидем ли на нивата на пролет, за да видим как расте лимеца?”, за тях това вече е нашата нива и тя е, както в мислите ни така и в сърцата ни.

А от следващата сутрин основна тема в игрите им беше засяването на нивата с лимец.


На пролет вече нивата е зелена

Лятото – време за жътва

9.10.2013 г.

Есенни игри: гъби

„Щом дъждът спре,

гъбка ще порасте…”




След няколкото дни с лошо време, навън отново е приятно топло, пъстро, а земята е поръсена с всякакви съкровища, които могат да разнообразят игрите на открито или да украсят природната маса в къщи.
Наслаждавайки се на красотата на есента във близкия парк, решихме да направим гъбки. Тръгвайки на разходка си взехме само малко пчелен восък.

Ремаркето към колелото на децата винаги е пълно с всичко необходимо за всякакви експерименти: жълъди, кестени, съборени от вятъра пръчки, орехи и какво ли още не.
В гората се учим да бъдем наблюдателни и да откриваме, интересни места и форми…, сега попаднахме на този пън, който беше целия на дупки, в които успяхме да закрепим нашите гъби.
 


За другия вид гъби, използвахме восъка, като свързващ елемент между шапката от кестен и дръжката от жълъд, от червен американски дъб. 







Попаднахме и на екзотичен вид дъб, но все още не сме решили, за какво точно ще използваме красивите шапките от жълъдите, които събрахме. 




5.10.2013 г.

Бонбони от филц


Ние рядко споделяме тук заниманията от нашата кухня, въпреки, че те са не само най-честите, но и едни от най-приятните, най-очакваните и най-пресъздаваните след това в игрите. Приготвянето на храната, подреждането на масата, миенето на съдовете, са все дейности, които се повтарят по няколко пъти на ден. Дори и детето да не се включи във всичко, което върши възрастния, то със сигурност, ще го повтори при първа възможност в игрите си, имитирайки същите жестове, ще изследва и придобива опит чрез всяка една дейност, напр. как се слага покривката или как се сгъва тя след това, как се забърсва праха по мебелите или почиства пода и пр……

Този път обаче решихме, докато работим с вълна, да направим малко „реквизит” за игрите на готвене след това. Вкъщи открихме една стара моя книжка за „Джуджето Рони Бърборони”, което прави сладки медени бонбони, това решихме да направим и ние…
Искахме нашите бонбони да са шоколадово-ванилови, и ягодово-ванилови: сложихме по един пласт кафява /червена/ и бяла вълна и ги завихме на руло.

Напръскахме със сапунена вода и започнахме леко да „точим” с ръце рулото.



Когато рулото стана достатъчно стегнато, го измихме под течаща вода и го нарязахме на парчета.
Когато се работи с деца, не трябва да се търси резултат, а удоволствие от процеса. Това, което може би няма да ни хареса много, дори може да е от полза за въображението на детето. Краищата, които останаха след нарязването, на мен ми изглеждаха непотребни, но според големия ни син те приличали на гъбки…


и така се сдобихме и с филцови гъбки…

Вече има с какво да черпим гостите, които ни идват, ще играем на сладкарница, на болница и на какво ли още не.