23.02.2014 г.

Малка плетена кукла


Спомням си, преди повече от две години, когато решихме да се разделим с пластмасовите играчки в къщи и да ги заменим с дървени, плетени или филцови, че макар децата да оказаха голямо съдействие и отзивчивост, то все пак най-трудно се разделиха, не с друго, а с малките играчки от шоколадовите яйца, повечето получени в „наследство“. Тези малки човечета, кучета, къртици и всякакви животинки, присъстваха в повечето им игри. Тъй като тези герои бяха доста разнородни по вид, и до сега нямам друго обяснение за това, че бяха предпочитани в игрите освен размера им.

От тогава направихме много играчки и винаги най-малките са били и най-използваните. За тях лесно се прави къща с няколко дървени трупчета, лесно се „обзавежда“ тя със столчета и маса, които да отговарят на размера им, а и винаги могат да бъдат и герои в някоя приказка.

Тази малка кукла стана много сполучлива и за това реших да споделя, как да си я направите и вие, ако решите.

Ще е необходима два вида прежда за тялото и още един вид за шапката и чантата, както и тънки шишове.


Започнах с 7 бримки за панталона – изплитат се 5 реда.

Следва другия крак 7 бримки - 5 реда;

Нанизват се бримките от двата крака /14 бримки/ и се плете тялото – 8 реда.

Тук идва ред на бялата прежда, за лицето. Моята е малко по-тънка от преждата за тялото и за това изглежда по-тясно, но всъщност отново е 14 бримки –10 реда.

Когато изплетох тялото, промуших един конец през бримките на горния ред, в очакване да зашия и напълня куклата, преди да я завърша.



Първо заших краката, после тялото и го напълних с вълна. С бял конец, навървен на първия бял ред, стегнах, за да отделя главата от тялото. Продължих с зашиването на главата отзад и отново напълних с вълна. Едва тогава, стегнах конеца на последния ред, който завърши главата.



Винаги плета във времето за свободна игра на децата, това ме прави достатъчно вглъбена за да ги оставя да проявят цялата си фантазията в играта, без да се намесвам, а и те наблюдават процеса на раждането на следващата им играчка с голям интерес, като ме прекъсват от време на време с въпроси от рода „Кога ще е готова?“ или „Сега какво правиш, мамо?“. Този път обаче бях прекъсната не от въпрос, а от една силна песен…Докато съм плела, не съм забелязала, че до мен се е композирал цял влак, а машиниста пее с цяло гърло. :)




Но да се върна на куклата. Ръцете се плетат отделно и се зашиват след като се напълнят с вълна. Бримките са 5 – плетат се 4 реда.

След като куклата е готова, може да им се сложи коса от вълна, с помощта на игла за сух филц или от прежда. Аз първо изплетох една малка шапка от около 20 бримки на 3 реда и чак, когато я заших за главата за да не пада, сложих и косата.

Чантата изплетох на една кука.


21.02.2014 г.

Историята на двете малки семенца

http://www.etsy.com/listing/171866541/needle-felted-wool-picture-the-snowdrop?ref=market

Много, много отдавна, две семенца лежали едно до друго в земята, и чакали. Било студено, те скучаели, и за да минава по-бързо времето, едното заговорило.

- Ти, какво цвете ще бъдеш? - казало първото.

- Не знам.- отговорило второто.

- Ако става дума за мен - заговорило пак първото - аз искам да бъда роза. Няма нищо по-прекрасно от една роза. Всеки ще ме харесва.

- Всичко ще бъде наред. - прошепнало второто и това било всичко, което то можело да каже, защото по някакъв начин, след като го казало, имало чувството, че всички думи на света са изчерпани. Така те замълчали отново за един или за два дни.

- Ооо, - извикало първото - Тук има малко вода. Досега не знаех, какво означава това, докато тя не влезе в мен. Аз раста! Аз раста! Довиждане!

- Довиждане! - повторило второто семенце, което лежало неподвижно и продължавало да чака.

Първото семенце растяло и растяло, избутвало пръста нагоре, докато най-после почувствало, че е на открито, защото можело да усети, колко приятен е въздухът! Той бил студен, но така освежаващ. Цветето не можело да види нищо, защото все още не било съвсем като цвете, а само едно растение, което не можело да вижда, докато не се отворят цветовете му. Така, че то растяло и растяло, и държало главата си много стабилно, за да може първото нещо, което види да бъде небето. Но понякога, макар и да не знаело защо, то се чувствало много тъжно и му се плачело. Най-сетне отворило очите си. Било сутрин, и видяло небето над главата си, но, уви! - то не било розово, а само едно малко бяло цвете. Искало му се да наведе главата си и да заплаче, но все още се мъчело да отвори очите си широко, и да задържи главата си изправена за да гледа високо в небето.

- „Очаквах да бъда поне лале“ -казало цветето на себе си.

Но главичката му натежала, много силен и студен вятър се спуснал над него и го навел надолу към земята. Цветето видяло, че не е дошло още времето за песента на птиците, че снегът покривал цялата земя, и че нямало нито едно цвете наоколо, и то е само. То притворило листата си. В този миг си спомнило, какво му казало другото семенце, и прошепнало, "Всичко е наред, аз ще бъда това, което мога" и тогава, то спряло да се съпротивлява на вятъра, отпуснало главата си към земята, и не поглеждало повече към небето. Вятъра спрял, студа намалял, а снегът блестял като перли и диаманти. Цветето разбрало, че името му е Кокиче, и така то си повторило още веднъж, '' Всичко е наред!" и зачакало в съвършен мир. Разбрало, че всеки трябва да се стреми към нещата, които отговарят на неговата природа.

Автор: George MacDonald

14.02.2014 г.

Картичка пълна с много обич

Тъй като нашето семейство няма никакво отношение към виното и производните му, но съвсем не е така и с любовта, днес няма как да подминем празника на св. Валентин.

Когато любовта изпълва сърцето ти, всеки повод или дори липса на такъв е най-подходящия момент да дадеш външна изява на чувствата си. За това и този празник, толкова спорен последните години е част от нашия годишен ритъм и очакван, както от нас самите така и от децата ни.

Тази година решихме да си изработим обща картичка, на която всеки от семейството да напише своето послание на обич, към останалите…
Подготовката траеше няколко дни, в които децата успяха не само да усетят вълнението, но и да се включат във всеки един етап от изработването на картичката.

1.   В деня за живопис от нашия седмичен ритъм, рисувахме мокро в мокро с цветовете на любовта, както се изрази големия ни син: „това са цветовете на огъня“ т.е. жълто и червено;



2.   След като изсъхнаха рисунките изрязахме много сърца;


3.   Залепихме сърцата на кокосова хартия в контрастен цвят;



4. На четири листчета, на гърба на картичката всеки си написа или продиктува своето послание към останалите…

Пожелаваме на всички, много любов в сърцата и весел празник, каквото и да празнувате днес!

11.02.2014 г.

Използването на електронни медии в образованието: Новост или вреда?


Електронните медии ( телевизия, видео игри , компютърни игри и интернет ) все повече се използват от деца и юноши. Тази реална атака към децата и младежите между нас започна през 1950 г. с появата на телевизията. Въпреки това, има големи разлики между миналото и настоящето. Например , телевизорът е влязъл в спалните на децата и преносимите електронни игри и устройства като мобилните телефони, връзката към интернет може да се осъществи навсякъде. С това, родителите напълно са загубили следите на това, което децата им виждат и правят с мобилните си телефони.

Резултатите от статистическите изследвания са абсолютно катастрофални, тъй като доказват понижената успеваемост в училище с увеличаване на ползването от деца на електронни медии..

Всички тези устройства имат едно общо нещо: работа с екрани. Непосредствената последица от това е, че потребителят трябва да стои на едно място пред тях, обикновено седнал. Очевидно има и изключения, но почти всички от използваните устройства с дисплеи, изискват от ползвателя да седи и да не прави нищо - или почти нищо.

Бързата последователност от изображения не позволява да се осмисли това, което се вижда. Това вътрешно състояние на релаксация съответства на полу - хипнотично състояние на сънливост, което е доказано от няколко неврофизиологични изследвания.
Състоянието на сънливост има две основни последици. За да се предотврати зрителят да изпадне в дълбок сън, е необходимо предизвикване на силни емоции, тъй като сънливостта на зрителя би било катастрофа за рекламодателите (или за нивото на възприемане в случаите на публични или образователни програми). Ето защо има толкова много насилие и еротика по телевизията, и всяка програма трябва да бъде динамична, тип шоу.
Тук се създава един порочен кръг: за да не заспи зрителя, е необходимо, изображенията да се променят бързо.

От друга страна, колкото повече образите се движат, толкова повече на зрителя се "изключва" съзнателната умствена дейност. На второ място, всичко, което той вижда, е записано в подсъзнанието му, тоест, телевизията е подсъзнателна по природа. Това е идеалната ситуация за пропаганда: безкритично и несъзнавано запечатване в подсъзнанието. Много е важно да се знае, че човек записва в паметта си всичките си преживявания, повечето от тях в подсъзнанието.

Младият човек, до влизането си в университет, е гледал най-малко 20 хиляди часа от психичния боклук на телевизията и електронните игри.
Насилието и еротиката, записани в подсъзнанието, водят до трагични резултати при деца и юноши, тъй като те са в период, в който формират мнението си. Повече от доказано е, че телевизията и видео игрите с насилие повишават агресията в краткосрочен и дългосрочен план.
Всички деца искат да играят и да се забавляват, което е напълно нормално и здравословно. Ако не играят, те са загубили голяма част от детството си. Точно това е посланието на компютрите и интернет. „Играйте и се забавлявайте!“

Представете си една класна стая с ученици пишещи на компютъра си. Как те да обръщат внимание на учителя? За тази и други проблеми на преподаването, много американски училища са забранили на своите ученици да носят компютър на училище.

Доказано е, включително от проучване на Unicamp, че колкото по- малко детето започва да използва компютър, толкова по-лоши са резултатите в училище.
Освен загубата на време с безполезни или дори вредни неща за образованието, много фактори, свързани с компютрите, имат дълбоко негативно влияние върху развитието му. Компютърът е математическа машина. Всяка команда, която му давате, дори задействане на икона, вътрешно предизвиква изпълнението на математическа функция.
По този начин, потребителят, без да го осъзнава, е принудена да мисли математически. Това не е здравословно в ранна детска възраст, мозъка не е готов за този вид умствена дейност. Принуждаването към абстрактно мислене, преди детето да е готово за това, влошава някои психични функции, като например фантазията, въображението, и по този начин - творчеството.

Това е една от най- трагичните последици от ранното образование, като обучението по четене, писане и смятане преди 7 години. Друг фактор, който намалява умствените способности и концентрацията е огромната фрагментация, произведена от образите, при използването на компютри, при наличие на няколко едновременно активни задачи. Още по-лошо е, при едновременното използване на няколко устройства, нещо много ценено от младите хора. Голяма част от образованието трябва да бъде насочено към развитието на способността за концентрация , което очевидно е затруднено от тази „мултифункционалност".

Освен това, използването на всякакви електронни средства изисква огромен самоконтрол. Дори възрастни понякога се пристрастяват към телевизията, игрите с насилие и интернет; а какво ще се случи с децата и юношите, които нямат достатъчно изграден самоконтрол, например да ограничат времето на ползване. Едно от най- негативните последици от това е намаляването на силата на волята - същия ефект имат халюциногенните наркотици.

Необходимо е да се обърне внимание на факта, че интернет представлява огромна опасност за децата и тийнейджърите, те не разполагат с необходимата зрялост, за да разграничат това, което е вярно от това, което е лъжа, кое е добро и кое е лошо, това, което е подходящо или не за тяхната зрялост и култура.

И накрая, трябва да се разбере, че изобщо не  е необходимо, децата и младежите да използват електронни медии. Всеки може да се научи да ги използва в млада възраст. От друга страна, ползите, които те могат да донесат за образованието са напълно неутрализирани от вредите.

Авор: Valdemar W. Setzer
Отдел по компютърни науки в USP
Източник: