21.02.2014 г.

Историята на двете малки семенца

http://www.etsy.com/listing/171866541/needle-felted-wool-picture-the-snowdrop?ref=market

Много, много отдавна, две семенца лежали едно до друго в земята, и чакали. Било студено, те скучаели, и за да минава по-бързо времето, едното заговорило.

- Ти, какво цвете ще бъдеш? - казало първото.

- Не знам.- отговорило второто.

- Ако става дума за мен - заговорило пак първото - аз искам да бъда роза. Няма нищо по-прекрасно от една роза. Всеки ще ме харесва.

- Всичко ще бъде наред. - прошепнало второто и това било всичко, което то можело да каже, защото по някакъв начин, след като го казало, имало чувството, че всички думи на света са изчерпани. Така те замълчали отново за един или за два дни.

- Ооо, - извикало първото - Тук има малко вода. Досега не знаех, какво означава това, докато тя не влезе в мен. Аз раста! Аз раста! Довиждане!

- Довиждане! - повторило второто семенце, което лежало неподвижно и продължавало да чака.

Първото семенце растяло и растяло, избутвало пръста нагоре, докато най-после почувствало, че е на открито, защото можело да усети, колко приятен е въздухът! Той бил студен, но така освежаващ. Цветето не можело да види нищо, защото все още не било съвсем като цвете, а само едно растение, което не можело да вижда, докато не се отворят цветовете му. Така, че то растяло и растяло, и държало главата си много стабилно, за да може първото нещо, което види да бъде небето. Но понякога, макар и да не знаело защо, то се чувствало много тъжно и му се плачело. Най-сетне отворило очите си. Било сутрин, и видяло небето над главата си, но, уви! - то не било розово, а само едно малко бяло цвете. Искало му се да наведе главата си и да заплаче, но все още се мъчело да отвори очите си широко, и да задържи главата си изправена за да гледа високо в небето.

- „Очаквах да бъда поне лале“ -казало цветето на себе си.

Но главичката му натежала, много силен и студен вятър се спуснал над него и го навел надолу към земята. Цветето видяло, че не е дошло още времето за песента на птиците, че снегът покривал цялата земя, и че нямало нито едно цвете наоколо, и то е само. То притворило листата си. В този миг си спомнило, какво му казало другото семенце, и прошепнало, "Всичко е наред, аз ще бъда това, което мога" и тогава, то спряло да се съпротивлява на вятъра, отпуснало главата си към земята, и не поглеждало повече към небето. Вятъра спрял, студа намалял, а снегът блестял като перли и диаманти. Цветето разбрало, че името му е Кокиче, и така то си повторило още веднъж, '' Всичко е наред!" и зачакало в съвършен мир. Разбрало, че всеки трябва да се стреми към нещата, които отговарят на неговата природа.

Автор: George MacDonald

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.