31.12.2011 г.

Как да почистите дървените валдорфски играчки

By Nicole Vulcan, eHow Contributor


Дървените играчи се нуждаят от специални грижи, за да се пазят от изкривяване или напукване. Ако сте родител, който се придържа към валдорфски начина на живот и имата голям брой дървени играчки в къщи, тогава вие вероятно си задавате въпроса как да поддържате играчките в добро състояние, по възможно най-естественият начин. Когато дървените играчки на вашите деца се замърсят или са в контакт с друго дете, което може да е болно, има няколко начина, за да ги почистите. Имайте предвид, че дървените играчки не могат да бъдат потопени във вода за повече от няколко секунди, иначе могат да се деформират. Тъй като повечето валдорфски играчки не са боядисани или лакирани, още по-важно е да не ги потапяте във вода.

Инструкции:
1. Поставете малко количество натурален препарат за миене на чинии върху чиста кърпа. Избършете внимателно играчката. Това трябва да премахне замърсяванията върху нея.
2. Накиснете друга кърпа в оцет и избършете играчката. Тъй като оцета е мек дезинфектант, това ще премахне всички микроби, които могат да останат върху играчката.
3. Разтрийте играчка с малко количество полираща паста с пчелен восък, за да се възстанови блясъка, който е бил загубен при почистването със сапун и оцет. Тъй като дървените играчки могат да изсъхнат и да се напукат или деформират, добра идея е полирането с восъчна паста да се прави по-често.


Източник: http://www.ehow.co.uk/how_7682904_clean-wood-waldorf-toys.html (със съкращения) 

Как безопасно да почистим бебешките гризалки

By Louise Harding, eHow Contributor


Движението към зелен живот накара много родители да потърсят гризалки, изработени от естествени материали. Дървените играчки, исторически популярни в много култури, стават все по-популярни поради тяхната дълготрайност и възможност за боядисване с органични бои. Тези играчки, и особено гризалките пораждат загриженост по отношение на безопасните методи за почистване. С редовна поддръжка, дървените играчки могат да бъдат поддържани чисти дори за най-малките деца.

I. Почистване на боядисани дървени гризалки

1. Напоете гъба с разтворен натурален течен препарат за миене на чинии и измийте играчките с гъбата. Според сайта Kidbean, вие не трябва да накисвате дървените играчки. Накисването причинява раздуване на дървото, което може да доведе до напукване и отделянето на боята.
2. Изплакнете бързо под чешмата. Изсушете обилно с чиста кърпа.
3. Напръскайте петната на играчката със спрей на разтвор от оцет и вода 1:1. Изтъркайте петната с чиста гъба. Подсушете дървенатa играчка или гризалка с чиста кърпа, докато изсъхне. След като оцета изсъхне върху дървото няма да има мирис или остатък. Оцетът е напълно безопасен за бебета.

II. Почистване на небоядисани дървени гризалки

1. Навлажнете чиста гъба и избършете небоядисаната играчка или гризалка с гъбата.
2. Напоете памучен тампон със спирт и изтъркайте играчката.
3. Подсушете играчката с чиста кърпа. Никога не използвайте топлина, за да изсъхне играчка. Топлината изсушава дървото и ще доведе до напукване или разлепване на играчката.
4. Ако има някакви останали петна, ги изтъркайте леко с фина шкурка. Избършете стърготините с влажна кърпа и подсушете със суха кърпа. Според Kidbean.com, можете да изтъркате играчката с малко органично масло. Оставете маслото да се абсорбира и да изсъхне, преди да върнете играчката на детето.


Източник: http://www.ehow.co.uk/how_7376715_safely-wood-toys-teething-toys.html (със съкращения)

Какви масла са безопасни за употреба за дървени гризалки? 

By Meredith Jameson, eHow Contributor Дървените гризалки могат да бъдат безопасни и екологично чисти дори за кърмачета. Ако използвате масла за импрегниране на дървесината, тя ще бъде защитена от повреди и поява на остри краища или трески.

Подходящи масла за гризалки: 

Ленено масло 
Лененото масло прониква в дървото. Има леко жълтеникав оттенък, но все пак шарката на дървесината изпъква. Изберете само чисто ленено масло, тъй като безира съдържа консерванти и не е безопасен за деца. Биологичното ленено масло често се използва като билково лекарство и е добър избор за дървени гризалки за бебета. Винаги проверявайте, за да сте сигурни, че маслото от ленено семе е единствената съставка. Лененото масло е нетоксично и трябва да се купува в бутилки с тъмен цвят, за да се запази качеството.

Тунгово масло
Изберете чисто тунгово масло. Смесете с цитрусов разтворител за най-добри резултати при сушене. Тунговото масло и цитрусовият разтворител трябва да бъдат само в техните чисти форми при използване за гризалки, за да бъдат нетоксични. Проверете внимателно етикетите, за да се гарантира, че нито маслото, нито разтворителя съдържат терпентин или други химикали.

Бадемово или орехово масло
Тези масла създават гланцово покритие и имат приятен аромат. Все пак, бъдете внимателни при използването им, тъй като те могат да бъдат потенциални алергени за някои деца.

Източник: http://www.ehow.co.uk/facts_6158103_oils-use-wood-teething-toys_.html (със съкращения)

27.12.2011 г.

Игри със сняг за деца от различни възрасти

Автор: Elissa Peterson

 

Малките деца обичат да си играят в снега, но понякога не можем да отделим време за игра навън. Може да е прекалено студено, или може би обличането би ни отнело прекалено много време. Тогава защо не донесем сняг в стаята? Можем да напълним голяма тава или плитка кофа с току-що паднал сняг и да направим фантастичен следобеда на деца от всички възрасти. Не е необходимо да ги обличаме. Просто извадете тава или няколко кофи, покрийте работния ви плот с кърпи и се захващайте за работа!

Игри със сняг за най-младите

Един забавен начин да си прекарате времето в студен зимен ден е да напълнете поднос със сняг и да поиграете с него, което е полезно за сензорното развитие на най-малките деца. Играта със сняг в стаята е от полза за деца над две години. Те се наслаждават на докосването на снега и опитват как той реагира на различни стимули (мушкане с пръчка и мачкане с ръце).

Дори за малките деца е полезно и забавно да изучават как снега се топи и как структурата му се променя. Помогнете на детето да си отговори на въпроса "Защо снега се топи?" Отделете време, за да въведете подходящи думи в речника като „студен, леден, замразяване, киша” и т.н. Разширете познанията им за снега чрез творческа игра.

От края на техните три до петгодишна възраст, децата ще се радват на факта, че снегът може да бъде манипулиран, изрязан с пластмасови ножове във форма на "бисквитки", в планини за игра с автомобилчета и т.н. Помислете какви предмети може да осигурите на децата, които ще ги насърчат да играят със снега и ще съответства на целите им.


Творческа игра на следващото ниво

Тъй като децата постоянно се развиват, добра идея е да им дадете различни предмети, които ще дадат възможност да си измислят нови игри. Когато бяха в предучилищна възраст, на децата ми им беше много интересно да извайват сняга в различни форми и фигурки. Потърсете в шкафовете си предмети, които биха могли да им помогнат да измислят нови неща. Клечки за зъби, сламки, плоски камъни и т.н. Всеки път, когато им давате съд със сняг, им давайте нови предмети (копчета, пластмасови вилици или хартиени чаши), за да видите как те могат да ги включат в тяхната игра.

Изследвания за предучилищна възраст

Като дадете на вашето дете кофа на сняг, не забравяйте да ангажирате любопитството му. Попитайте "Какво се случва когато ...", например: "Какво се случва, когато държите снега в ръцете си прекалено дълго?" Или "Какво се случва, когато ние мушкаме снега с клечка за зъби?" Друг въпрос може да бъде "С кое е по-добре? "Въпроси може да включва „С какво се режи снега по-добре?  С нож за масло или за пица ... " или "С какво се правят по-добре ръцете на фигурката?  Със сламка или с клечка за зъби ... "

Включване на по-големи деца в играта

В момента децата ми са седем и девет и не им се налага да развиват изследователски или сензорни умения, но това не означава, че те вече не обичат да играят със сняг в стаята. По-големите ми деца все още обичат да извайваме фигури от сняг и различни предмети. Освен това, те по принцип обичат да използват по-малки играчки, които са по-подходящи за игра в стаята.  Те обичат да създават снежни сцени или фигурки, да играят с автомобилчета от кибритени кутийки или на "ресторант" с готварски инструменти (сладоледените лъжички са особено забавни).

Използването на снега за научни изследвания

Освен творческа игра, в училищна възраст децата обикновено се занимават и с научни изследвания,които могат да се правят и със сняг. По-големите деца, могат да бъдат в състояние да използват научно оборудване за изследванията си. Те могат да използват снега за развитие на уменията им за претегляне и измерване. Подходящи въпроси може да включва: "Колко време отнема за да се стопи изцяло снежна топка?" Или "Кога снежната покривка е по-тежка, когато е по мека или когато е по-плътна?"

Така че снегът е ценен ресурс за възпитатели и родители. Очевидните ползи от него са, че е безплатен и лесно достъпен в големи количества (за някои от нас) по време на зимните месеци, и възможностите за неговата употреба са ограничени единствено от въображението ни. Независимо дали използвате сняг за научни изследвания, развиване на сетивни умения, или въображаема игра, той може да има много приложения за възпитанието на децата.

**********************************

Elissa Peterson е майка занимаваща се с домашно образование, която има бакалавърска степен по начална педагогика. Тя е автор на статии в Yahoo, които насърчават творческото изследване и игри . Поддържа семеен блог в продължение на шест години. Показва в детайли творческите начини, с които успява да запази децата си далеч от телевизията.

(със съкращения)

26.12.2011 г.

Честито Рождество!


Нека в тези светли дни, ‘’душите ни разцъфтят с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили.’’
/ използван цитат от  лекция на Рудолф Щайнер пред членовете на Антропософското общество/

23.12.2011 г.

Рождество

Тази година, нашия по-голям син е достатъчно голям за да можем да му обясним какво празнуваме на Рождество. Тъй като в детската стая имаме малка икона със Светото семейство, той вече знае, че на нея е бебето Исус. Още в началото на коледните пости, започнахме да му говорим,че ще празнуваме раждането на Исус. Може би защото си имаме в момента малко бебе в къщи, но съвсем не ни беше трудно да привлечем вниманието на батко му, към темата за Рождество. Разказването на историята за раждането на Исус, изработването на Адвентната стълба и кулминацията – измайсторяването с татко си на дървената къщичка, където ще пресъздадем раждането на Исус, а с мама на фигурките на Светото семейство и животните.


Голямо беше вълнението му и когато отидохме да си изберем елхичка, а после и да я украсим. Сега всяка вечер му разказваме приказката за елхичката, която искалада отиде и да поздрави бебето Исус, но нямала никакъв дар за него, докато се „получила” най-красивите светлинки по клонките си и следва разбира се пускането на светлинките на елхата.

Макар да имаме книги, в които дядо Коледа да се готви за раздаването на подаръци, предпочетохме да кажем на детето си, че той - дядо Коледа, е само приказен герой, а магията на празника е раждането на Исус, раждането на светлината в нас, а не в раздаването на подаръци от дядо Коледа. Все пак празнуваме Рождество и не бива да забравяме истинския смисъл на празника, оставяйки се в плен на приказния дядо Коледа и всичко което го съпътства, и което изглежда по-пищно и по-съблазнително….

Рождественски  разказ  за елхичката

   И цветята, и дърветата, и храстите, и всички зверчета искали да се поклонят на младенеца.
         Ето на полянката изскочило зайче, тръгнало да се поклони на младенеца. Седнало под елхичката да си почине. ”За къде бързаш, зайче?” - го попитала елхичката. ”Отивам да се поклоня на младенеца Исус, но нямам подарък”, - отговорило зайчето.
         Ти имаш чудесни пухкави ушички - казала елхичката на зайчето. - Ще погалиш с пухкавите си ушички бузките на младенеца. Той много ще се зарадва”. “Благодаря ти,елхичке”, - зарадвало се зайчето и заподскачало нататък.
         Изведнаж на полянката нещо засъскало - рукнали ручейчета, нещото избухнало и засъскало още по-силно. Да се поклонят на младенеца Исус тръгнали и водата и огъня, но заспорили кой от тях е по-важен. Водата казала: ”Аз съм по-важна”. Огънят също казал: ”Аз съм по-важен”. Елхичката чула спора им и попитала: ”За какво спорите?” . “За това, кой е по-важен” - отговорили огъня и водата.
         “Вие и двамата сте много нужни на хората. Огънят ги топли и им свети, на него може да се приготви храна. А без вода никой не може да живее”. "Ах, в спора ние даже забравихме къде отиваме, - изведнаж се сетили  огъня и водата. - Но ние нямаме подарък”.
         Не се безпокойте, - успокоила ги елхичката - огъня ще освети обора, където лежи младенеца. На него ще му стане топло и уютно, а водичката ще му измие ръчичките и краченцата.”
         “Благодарим ти” - зарадвали се огънят и водата и побягнали нататък. Изведнаж на полянката се появили цветя и също се спрели да починат под елхичката.
         “За къде бързате?”-попитала ги елхичката.
         “Отиваме да се поклоним на младенеца, но нямаме подарък”-казали цветята. ”Имате подарък-отговорила   елхичката.-Когато влезете в обора, вашето благоухание ще го изпълни целия. И младенеца много ще се зарадва”.
         “Благодарим ти” - вежливо отговорили цветята и важно се отправили на път.
         “Вземете ме със себе си” - помолила се елхичката.
         “Но с какво ще зарадваш ти младенеца? - попитали цветята. - Ти си некрасива и боцкаш. Със своите иглички ще убодеш пръстчетата на младенеца".
         “Много жалко” - натъжила се елхичката.
         Но в този момент над елхичката се спуснала ярка звезда и запалила по клонките и много огънчета (на елхата се запалват свещички). Елхичката засияла   цялата и станала   красива и празнична.
         От тогава винаги за Рождество и Нова година елхичката се появява в домовете и радва децата със своята скромна красота.

                                                                                              Превела: Г. Трифонова

Източник: http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=24782

20.12.2011 г.

Адвентна градина

Приказка за “Адвентска градина”

     В Германия,в един град,живял свещеник на име Яков. Когато остарял,решил да се махне от шумния град. Заселил в малък дом сред планината. В съседната гора живеели много и най-различни зверчета: лисици, катерички, зайци. Зверовете се сприятелили с добрия старец. Той винаги  им давал нещо вкусничко и те не се страхували от него: хранели се от ръцете му. А малко диво козле толкова обикнало отец Яков, че дошло да живее в   къщата му.
     Отец Яков рядко се срещал с хората,които живеели в долината. Ако някой се разболеел тежко, пращали да извикат отеца и той винаги идвал при болния и донасял разни лечебни треви.
    На брега на реката отец Яков намирал много прекрасни горски цветя. Той внимателно ги изкопавал и ги засаждал около своя дом. Колко красив станал той!
   Така живеел старецът в тишина и покой. Понякога при него идвали деца. Той им правел играчки и им разказвал интересни истории.
    Когато настъпвало тъмното време на годината, отец Яков се замислял за това, че празника Рождество започнал да се превръща в обикновен празник с богата трапеза. Искало му се  да промени това по някакъв начин, да го направи по-светъл и радостен за децата.
   Веднаж през нощта се разразила силна буря: дърветата стенели, гората бучала, трещели гръмотевици, мълнии прорязвали небето. Отец Яков бил в дома си само с малкото козле. То тревожно тичало, жално блеело и само в коленете на отеца могло малко да се поуспокои. Отец Яков затворил очи и започнал да се моли. Той молел Бог да прости на хората тяхната суета и да им помогне в това предрождественско време, особено на децата. Изведнаж, сред воя на вятъра и шума на бурята, той чул глас: ”Отец Яков! На децата е нужна Адвентска градина! Ти можеш да направиш това!”
   Кой е това? Отец Яков отворил очи и видял точно пред себе си на земята малко зелено змийче. На главата  му искряла корона, а по гърба му блестели ярки петна. Той се удивил и попитал: ”Кой си ти и от къде си?” Змийчето отговорило: ”Ти не ме познаваш,но аз добре те познавам. Често слушам твоите разкази.”
     “Кажи,от къде са тези сияещи петна по гърба ти?” попитал отец Яков. Змията отговорила: ”Всеки път,когато човешко дете направи добро, на моя гръб се появява сияещо петънце. Ти можеш да помогнеш в това на човешките деца-и на големите, и на малките.”
     “Но аз не зная как да направя тази градина и какво представлява тя.”
“Гледай ме.”-казало змийчето. То запълзяло и започнало     да се извива като спирала. В средата ярко сияела короната, и с нежна светлина блещукали петънцата на неговия гръб. Отец Яков вече знаел какво трябва да направи. Изпълнил се  с радост. И изведнаж видял, че бурята е утихнала и гората се е успокоила. Меко, пухкаво, снежно одеало обгръщало цялата земя.
     Отец Яков отишъл при хората. Той влизал във всеки дом и разговарял със стопаните. Молел ги за свещи и червени ябълки, а в замяна им давал лечебни треви. Канел всички деца, когато се стъмни, да дойдат при него на празник. Децата се зарадвали-те много обичали дядо Яков и празниците.
    А отец Яков се върнал в гората, набрал мъх,елхови клонки, шишарки, кори от дървета и донесъл всички тези горски дарове в къщи. Започнал да прави това, което му показала змията.
   В средата поставил голяма свещ. От нея тръгвала спирална пътека от елхови клонки, а наоколо направил градинка от изсушени тревички, цветенца,листа, шишарки и клонки. Запалената голяма свещ озарила къщата с чудна светлина.
   А децата вече били тръгнали към гората. Те весело и шумно бягали по пътя. Когато пристигнали в къщурката на стареца, те видели красивата градина, озарена от чудната нежна светлина. Като зелено змийче се виела пътечката към голямата свещ. В началото на пътечката бял ангел давал на всяко дете червена ябълка със свещ в нея. То можело да мине по пътечката до голямата свещ, да запали от нея своята свещичка и на освети с нейната светлина тъмната пътечка. Празникът станал интересен и радостен.

     На този празник при отец Яков присъствала и една жена. Тя се върнала в града и разказала на всички за него. Празникът започнал да се прави в града, а после се разпространил и в други страни.

Тази и други приказки за Рождество може да се прочетат в http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=24782

Когато започнахме да разказваме тази приказка в къщи, применихме малко края като добавихме, че „когато децата поставяли своите ябълки със запалени свещи в тях по пътечката, всяко казвало какви добри дела е направило през годината.” Сина ни първо се смути, когатого подканихме да сподели своите добри дела, но когато му подсказахме малко, веднага се сети за много: „помагам на мама, подреждам си играчките, храня птиците в парка….”. Така приказката помогна на три годишното ни дете да научи кое е добро…
.................................................

Как възниква „Адвентната градина”:
Адвентната градина се появява за първи път през 1926 год., когато д-р Карл Шуберт, учител в Валдорфското  училище в Щутгарт, се запознава със спираловидното движение като лечебна форма за ритмичната и сетивната система. По-късно, той бил вдъхновен от баварския обичай за създаване на градина от мъх и елхови клонки, която се осветявала единствено от свещи, които се поставяли в ябълки. Д-р Шуберт създава голяма спирала от мъх и елхови клонки, в която участващите деца или възрастни  отиват до голямата свещ в центъра, от където запалват собствените си свещи-ябълки, които после оставят по пътя си,  при излизане от спиралата и така докато цялата спирала се освети отсветлината на свещите.

 Използвани източници: http://mountainhearth.blogspot.com/2010/12/advent-spiral-walk.html, http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=24782

16.12.2011 г.

Адвентна стълба

Адвента /adventе от анг. –идване, очакване, появяване/ е време на радостно очакване на целия християнски свят, насочено към рождеството на Исус.
За да се помогне на децата да отброяват дните до Рождество, често в домовете на привържениците на Валдорфската педагогика присъства адвентната стълба.
От хартия, от филц или от дърво, стълбата се изработва от толкова стъпала, колкото е продължителността на адвента или на поста. По стълбата всяка вечер се мести, с едно стъпало надолу, фигурата на бебето Исус или на ангел.
Ние предпочетохме да направим нашата стълба от дърво и въже. Така и големия ни син  успя да се включи в реденето на стъпалата и сега на всички познати разказва, че е правил стълба.

Бебето направихме от вълна

И му ушихме пелена…

Украсихме с малко звезди около стълбата и направихме два ангела.
За ангелите също използвахме вълна, памучни фитили за лула, игла за сплъстяване и дървени, пробити топчета за лицето. Наложи се да си боядисаме малко вълна с люспи от лук / 4-5 лука стигат за около 200 мл. вода/, за косата на ангелите.

След като формираме тялото, навиваме тънко влакно вълна окоро ръцете.


Дрехата на ангела оформяме с две ленти вълна кръстосани отпред.

вързаме „коланче”, което отзад завършва като крила

С игла за сплъстяване може да се оформят крилата, а после и косата, която после се залепва за дървеното топче, а с иглата може да се закрепи и към раменете на ангела.

И нашия ангел е вече готов



Положителното в цялата тази подготовка на стълбата беше, че провокира любопитството на детето и сега гледайки как всяка вечер бебето Исус слиза на долу и се приближава към нас, все иска да му разказваме за него, за ангелите, за Рождество. 

14.12.2011 г.

Размишления върху масата на сезоните

/природна маса/ 

Автор: Amber Greene

Какво е "маса на сезоните" и защо тя се прави, в повечето, ако не и във всички, валдорфски детски градини, училища и в домовете на семействата, които харесват философията на валдорфската педагогика? Каква е нейната цел?


Харесва ми да мисля за масата на сезоните, като за мъничко магия в иначе обикновенния ден . Макар обикновените дни да са нещо чудесно, внасянето на мъничко магия в тях, прави чудеса за подновяване на духа ни и ни напомня, че наистина има нещо по-голямо, което се случва около нас.

Масата на сезоните се приготвя на рафт или маса в ъгъла на стаята. Оставяме на природата според съответния сезон да осигури всичко необходимо за създаването и, както и да ни позволи, този наш природен кът непрекъснато да расте, да се променя и да се трансформира. 

Влиянието на природната маса върху тези, които я създават и имат възможност да и се наслаждават ежедневно е непредсказуемо и неизмеримо с друго. Тя може да вдъхнови играта и обучението по занаяти на малките деца или да ни насърчи да признаем, че природата може да донесе вдъхновение на нашият собствен творчески живот.

За истински уникална маса на сезоните е неоходимо тя да означава нещо повече от символичен жест, изисква се да навлезем надълбоко в нашият мисловен процес. Вашата задача е да намерите своя собствен отговор на въпроса, какво е за вас природната маса. 

Място на красота, където можете да създадете "натюрморт" на природата в момента? Може би е инструмент за вдъхновяване на въображаемите игри на децата? Връзката между външният и вътрешният свят? Или служи за олтар, за благославяне на Природата?Дали това е витрина на творческите ви излети? За какво друго може да служи? Няма правилен или грешен подход, истинската цел на масата на сезоните ще ръководи и нейното създаване. 

Това със сигурност е целта и на Валдорфското образование, всеки да размишлява и намери отговор на важните за него въпроси, въз основа на собственият си опит, живот и бит. . Масата на сезоните може да бъде чудесно средство за творческа медитация върху собствения процес на мислене и битие, или, тя може да бъде просто "едно прекрасно нещо".

Източник: http://themagiconions.blogspot.com/2010/04/discovering-waldorf-nature-table.html (със съкращения) 


Нашата първа маса на сезоните




Увлечени от Валдорфската педагогика, тази есен решихме за първи път да си направим „маса на сезоните”. Идеята веднага ни хареса,още повече, че от няколко години всяка есен си правехме натюрморт от декоративни тикви. Първоначално не открихме информация за принципите, нито снимки за вдъхновение, затова се оставихме интуицията да ни води. Започнахме да събираме всичко, което ни правеше впечатление, когато излизахме на ръзходка: красиви листа, интересно клонче, шишарки, кестени… Постепенно, желанието нашето природно кътче в дома ни, да е още по красиво, така ни завладя, че сякаш фокуса на вниманието ни се измести изцяло към красотата и многообразието на природата.

Обикновено в забързаното ежедневие, свеждаме поглед надолу по пътищата които ни водят в една или друга посока. Понякога очите ни срещат лъскавите витрини на магазините, друг път огрижените лица на хората. Къде остава природата във всичко това? Тя е като фон, който рядко забелязваме.

Макар, да изглежда като само един кът у дома, но „масата на сезоните” ще ви промени.

13.12.2011 г.

Горски феи

С хубавото есенно време продължават и нашите игри на открито. Днес , решихме да си направим феи и да открием къде живеят.
Този път към парка тръгнахме с малко вълнена прежда, фитили за лула, дървени топчета, лепило. Листа за дрехите на феите си събрахме на място. /листата трябва да са с дълги дръжки, за да могат да се увият с преждата около тялото на феята/.
Следвахме инструкциите за формиране на тяло на феята от тук http://themagiconions.blogspot.com/2010/12/lets-make-flower-fairies.html и така се улисахме, че забравихме да направим снимки, докато нашата първа фея не стана готова, а след малко и нейната приятелка.

Двете фей ни показаха къде живеят и ни поканиха на чай, а ние ги почерпихме с хинап и бадеми…



Разказаха ни, че есенния вятър им повредил оградата и ни помолиха за помощ…


Когато приключихме с ремонта, фейте огледаха градината си…

Дори любопитните гълъби се отбиха за да ни поздравят,а ние ги почерпихме с жито.


11.12.2011 г.

Хранилки за птици

За нас е много важно да научим децата си на любов към животните, птиците и растенията. За съжаление живеейки в град, децата имат ограничена възможност да се срещат с животни, да ги опознаят, да се грижат за тях.
Спомням си моето детство и това, колко обичах да ходя на село, как се вълнувах, когато се раждаше малко агънце или излюпваше малко пиленце. Чудото на появата на нов живот се случваше пред очите ми, можех да гледам как майката се грижи за своето бебе, с толкова нежност, любов и всеотдайност. Научавах, колко различни са животните едно от друго, но и колко си приличат по това, че всички изпитват привързаност и доверие към човека, вяра че е добър и че не би ги наранил.
Как би се отразило на едно дете да расте заобиколено от толкова много обич, от толкова много вяра в добротата му?
Тогава не осъзнавах, колко важен и ценен е този контакт с животните, защото просто играех, не знаех, че уча едни от най-ценните уроци…
Свикнали сме да смятаме, че само хората могат да ни накарат да се чувстваме обичани, че само човек може да ни научи кое е добро и кое не. Само че Бог има много начини за да ни научи на нещо и ние не бива да пренебрегваме нито един от тях.
За съжаление, контакта на нашите деца с животинския свят е ограничен до опознаване на гълъбите в парка, на връбчетата,на мравките и ако имаме късмет и на някоя смела и любопитна катеричка.
Обичаме да храним птиците в парка. Тръгвайки за разходка гледаме да не забравяме житото или просото. Децата са вече приятели с гълъбите, а те дори им кацат на ръцете.

Така решихме да направим и хранилки. С идея отново ни помогнаха http://themagiconions.blogspot.com/2010/07/darling-little-birdseed-cakes.html
Материалите: жито, просо, слънчоглед, готова смес за птици, желатин и връв /ние използвахме вълнен конец/,  силиконови формички за кексчета.

Разтворихме желатина в голяма купа и прибавихме всички семена.


Пълним формичките със сместа, слага им връвчица и доливаме отгоре соще малко разтворен желатин.

Като стегне след няколко часа желатина, хранилките са готови.

Накрая остава удоволствието от разходката и поставянето на хранилките…




По време на разходката си събрахме материали и макар и уморени в къщи набързо си направихме една вълшебна птица, която обогати есенната ни маса на сезоните.