23.12.2011 г.

Рождество

Тази година, нашия по-голям син е достатъчно голям за да можем да му обясним какво празнуваме на Рождество. Тъй като в детската стая имаме малка икона със Светото семейство, той вече знае, че на нея е бебето Исус. Още в началото на коледните пости, започнахме да му говорим,че ще празнуваме раждането на Исус. Може би защото си имаме в момента малко бебе в къщи, но съвсем не ни беше трудно да привлечем вниманието на батко му, към темата за Рождество. Разказването на историята за раждането на Исус, изработването на Адвентната стълба и кулминацията – измайсторяването с татко си на дървената къщичка, където ще пресъздадем раждането на Исус, а с мама на фигурките на Светото семейство и животните.


Голямо беше вълнението му и когато отидохме да си изберем елхичка, а после и да я украсим. Сега всяка вечер му разказваме приказката за елхичката, която искалада отиде и да поздрави бебето Исус, но нямала никакъв дар за него, докато се „получила” най-красивите светлинки по клонките си и следва разбира се пускането на светлинките на елхата.

Макар да имаме книги, в които дядо Коледа да се готви за раздаването на подаръци, предпочетохме да кажем на детето си, че той - дядо Коледа, е само приказен герой, а магията на празника е раждането на Исус, раждането на светлината в нас, а не в раздаването на подаръци от дядо Коледа. Все пак празнуваме Рождество и не бива да забравяме истинския смисъл на празника, оставяйки се в плен на приказния дядо Коледа и всичко което го съпътства, и което изглежда по-пищно и по-съблазнително….

Рождественски  разказ  за елхичката

   И цветята, и дърветата, и храстите, и всички зверчета искали да се поклонят на младенеца.
         Ето на полянката изскочило зайче, тръгнало да се поклони на младенеца. Седнало под елхичката да си почине. ”За къде бързаш, зайче?” - го попитала елхичката. ”Отивам да се поклоня на младенеца Исус, но нямам подарък”, - отговорило зайчето.
         Ти имаш чудесни пухкави ушички - казала елхичката на зайчето. - Ще погалиш с пухкавите си ушички бузките на младенеца. Той много ще се зарадва”. “Благодаря ти,елхичке”, - зарадвало се зайчето и заподскачало нататък.
         Изведнаж на полянката нещо засъскало - рукнали ручейчета, нещото избухнало и засъскало още по-силно. Да се поклонят на младенеца Исус тръгнали и водата и огъня, но заспорили кой от тях е по-важен. Водата казала: ”Аз съм по-важна”. Огънят също казал: ”Аз съм по-важен”. Елхичката чула спора им и попитала: ”За какво спорите?” . “За това, кой е по-важен” - отговорили огъня и водата.
         “Вие и двамата сте много нужни на хората. Огънят ги топли и им свети, на него може да се приготви храна. А без вода никой не може да живее”. "Ах, в спора ние даже забравихме къде отиваме, - изведнаж се сетили  огъня и водата. - Но ние нямаме подарък”.
         Не се безпокойте, - успокоила ги елхичката - огъня ще освети обора, където лежи младенеца. На него ще му стане топло и уютно, а водичката ще му измие ръчичките и краченцата.”
         “Благодарим ти” - зарадвали се огънят и водата и побягнали нататък. Изведнаж на полянката се появили цветя и също се спрели да починат под елхичката.
         “За къде бързате?”-попитала ги елхичката.
         “Отиваме да се поклоним на младенеца, но нямаме подарък”-казали цветята. ”Имате подарък-отговорила   елхичката.-Когато влезете в обора, вашето благоухание ще го изпълни целия. И младенеца много ще се зарадва”.
         “Благодарим ти” - вежливо отговорили цветята и важно се отправили на път.
         “Вземете ме със себе си” - помолила се елхичката.
         “Но с какво ще зарадваш ти младенеца? - попитали цветята. - Ти си некрасива и боцкаш. Със своите иглички ще убодеш пръстчетата на младенеца".
         “Много жалко” - натъжила се елхичката.
         Но в този момент над елхичката се спуснала ярка звезда и запалила по клонките и много огънчета (на елхата се запалват свещички). Елхичката засияла   цялата и станала   красива и празнична.
         От тогава винаги за Рождество и Нова година елхичката се появява в домовете и радва децата със своята скромна красота.

                                                                                              Превела: Г. Трифонова

Източник: http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=24782

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.