9.05.2013 г.

2-ри възрастов период: от 7 до 14 г.

ico_body
Вторият възрастов период внася качествени изменения в детето. За разлика от първия, в който основни задачи бяха растежът и формообразуването на органите и тялото, сега фокусът се измества към емоционално-чувствената сфера. Ако до 7-та година акцентът бе върху системата на крайниците и нейното развитие, сега с пълно право може да се каже, че тук на първо място излиза системата на гърдите (ритмичната система). Важността й се вижда особено много в процеса дишане, чиято ритмичност или обратното - липсата на такава - се забелязва най-ясно сега.
Дишането има отношение както към редица физиологични процеси като кръвообращението и обмяната на веществата, така и към взаимоотношенията на детето със света. При вдишването ние приемаме въздух отвън, задържаме го, като го превръщаме в наша вътрешна част, след което преобразуван го издишаме в света. Това е процес на постоянен обмен със света. Много деца, които се страхуват от света, имат затруднено дишане, особено на ниво вдишване. Има и такива, които се страхуват да издишат - по-затворени, изолирани, нежелаещи да се отворят навън.
Както във всеки възрастов период, и тук има някои особености, които са най-силно изявени - и това е необходимостта животът на детето да придобие здравословна ритмичност. Ако тя е била важна за детето до 7 г., то сега, в този възрастов период, е най-доброто лекарство, което може да помогне на детето да се изправи срещу нарасналите към него изисквания, срещу промените, които стават с него, със срещата му със света без закрилата на родителите, която самото то вече не желае по същия начин, както преди.
Детето започва да се чувства обособено, отделно от всички, самостоятелна личност. Това от една страна дава независимост, но от друга плаши. Раят на предишния период безвъзвратно отлита към 8-9-та г. и пред погледа ни се явява дете, което започва да проявява критичност към това,което му се казва и към хората, с които се среща. Удивително е, но и в същото време логично, как на тази възраст децата имат изострено усещане за нашите недостатъци.  Вече имат и достатъчно възможности да се изразяват добре, затова думите им са право в целта: "Както винаги, не си удържа на думата!", "Бащата на Дани винаги си играе с тях, не като теб!", "Писна ми да ми задаваш глупави въпроси!" - на тази възраст спокойно можете да чуете подобни изказвания и с основание се питате какво се е случило с детето ви, къде сбъркахте с възпитанието.
Това обаче едва ли е грешка на възпитанието, а етап на развитие, в който самото дете започва да подлага на съмнение всичко, досега приемано безрезервно. То вече не може да не отбележи ако не си държите на думата или ако се чувства пренебрегнато. От вашата реакция в такива моменти зависи до голяма степен как ще се развият отношенията ви оттук-нататък и дали ще запазите силната си връзка. Ако дадете воля на емоциите си, накажете детето или се опитате да "замажете" положението, това няма как да има добър резултат. Вашият авторитет като родител ще се разклати и в един момент в очите на детето може да изглеждате като идол с глинени крака, готов да падне всеки момент.
Запазването на авторитета ви като родител е много важно. Детето, въпреки критичността си към вас, трябва и иска да запази уважението си. Това можете да постигнете, когато не се поддавате на емоционалните му изблици, но и не сте прекалено строги. Напротив, в този период то има нужда от емоционалната ви поддръжка, дори и да се карате понякога. Ако поощрите заниманията му с изкуство, спорт, музика, хобито му, то ще ви е благодарно.
Какво всъщност се случва с детето към 9-тата година: неслучайно тази възраст е наречена Рубикон - преминаването през нея е изпитание за всеки. Няма го вече усещането за закрила в света, за уютност, характерни до 7-та година. На преден план излизат изпитанията- как да се справя сам в света, какво ме очаква там? Именно сега се появяват с голяма сила нощните страхове, и те са много по-обсебващи и стряскащи от тези в предишния период. Въображението допълнително ги украсява. Родителите или не разбират за тези страхове (част от децата не ги споделят), или започват да опитват най-различни начини за отстраняването им, често безуспешни. Понякога тези страхове, в зависимост от индивидуалността на детето, могат да продължат години.
Най-сигурният начин да помогнете за преодоляването им е ако дадете на детето основа. Тази основа се дава в първия възрастов период, но не е късно и във втория- това е основата на вярата. Дете, израснало с вяра в духовния свят, много по-лесно преодолява  Рубикона, като излизането от него е като триумф, което дава допълнителни сили на личността му. Дете, възпитано напълно материалистично, без да му бъде дадена перспектива, без да има задоволителни обяснения за живота и смъртта, се чувства изгубено. В по-късна възраст (това става обикновено през 5-ти или 8-ми възрастов период), ако Рубиконът не е преодолян успешно, може да се получи депресия или загуба на смисъла. Жизнените кризи по-нататък в живота имат връзка с този Рубикон, когато човек се чувства най-самотен. Ако няма почва, на която да стъпи, то често в живота си ще попадна в житейски кризи, подлагащи на изпитание жизнената му основа, смисъла му.
Тук е мястото да напомним за салютогенезата ("произход на здравето") - концепт, чийто "баща" е Аарон Антоновски. Основното в салютогенезата е, че тя се концентрира не върху това, което ни прави болни, а върху това, което ни запазва здрави. Антоновски посочва три основни условия, необходими за запазване на здравето - физическо и психическо:
1.На телесни ниво - запазване на хомеостазата в клетките, органите и системите;
2.На душевни ниво -способност да се интегрира всичко случващо се в собствения живот, да се разбере неговия смисъл;
3.На духовно ниво - да намерим вътрешна устойчивост в себе си, независимо от промените отвън. Такава устойчивост дава вярата.
Точно тук, в този период, най-ярко се полага основата на салютогенезата в индивидуалния живот. Как ще преминем през Рубикона - това определя не само жизнената ни нагласа, а и способността ни да се съхраним здрави. Изпитанието е свързано с тази трета част - с устойчивостта ни на духовно ниво.
Обърнете внимание на нещо важно - ако детето търси конфронтации, това е, защото има нужда от тях, те изграждат в него сили да се противопостави на разрушителните тенденции. Ако противопоставянето придобие големи размери, не се опитвайте да го подтиснете, просто го пренасочете към смислена дейност, например бойно изкуство, яздене, плуване и всякаква друга дейност, в която се влиза във връзка в света чрез някакъв вид конфронтация. Самото общуване  изисква среща на две личности и при тази среща се получава невидима конфронтация между "мен" и "другия". Така срещите на детето през този период го учат да среща другия човек без да се страхува, че ще загуби цялостта и основата си.
Заниманията с изкуство са другият лек (освен ритмичността), който помага за хармоничното душевно развитие. "Люшкането" на настроенията, изблиците на крайностите в темперамента, страховете - всичко това се трансформира при срещата с изкуството и преживяването му, получава външен израз, само че преработено, преодоляно чрез потапянето в цветовете, формите и материите (например глина или восък).
През този период любимите истории на децата се променят - от приказките за феи и магьосници не остава почти нищо и те отстъпват място на истории за рицари, герои, освободители. При някои деца се развива силен интерес към определени теми. Заниманията с музика са особено важни и е хубаво детето да се запознае поне с един музикален инструмент.
Все по-ясно започват да се открояват и темпераментовите особености. Докато до 7-та година между повечето деца могат да се намерят много общи черти - лесно си отвличат вниманието, интересуват се от всичко, скачат от тема на тема и др., сега вече осезаеми стават различията. Лесно можем да забележим децата с оформяща се силна холерична или пък меланхолична тенденция. Тези наблюдения са важни, особено за учителите, защото им посочват пряк път към детето и начина му на учене и поведение. Разликата в индивидуалната поносимост на натоварване става все по-голяма и трябва да се съобразим с това, че всяко дете издържа различно натоварване, че в никакъв случай не трябва да уеднаквяваме задачите и количеството информация.
При забелязана прекалено силна еднопосочна темпераментова тенденция, трябва да вземем мерки. Всяка крайност води до затруднения, например:
-прекалено силно изразената сангвинична тенденция води до повърхностност, неспособност за концентрация върху едно нещо и разпиляването в много неща;
-прекалено силната меланхолична тенденция води до подтиснатост, изолираност, нежелание да се излезе от "черупката";
-прекалено силната флегматична тенденция води до незаинтересованост към света, липса на мотивация за изучаване на света и общуването;
-прекалено силната холерична тенденция води до своеволия, липса на дисциплина, желание за изява на всяка цена.
Всяка подобна крайност може да бъде уравновесена, така че да не води до затруднения за детето.
***
Ритмичност и среща с изкуството - това са ключовите думи в този толкова интересен възрастов период.

Източник: http://oporabg.com/?q=node/1232

1-ви възрастов период: от 0 до 7 г.

ico_head
Това е периодът, свързан с най-бурен растеж и формиране на органите. Характерно за неговата първа част - до около 3-годишна възраст е, че детето рядко има спомени от това време, но всичко, което вижда и чува, потъва в него дълбоко и може да се отрази дори физически. Ако детето расте в хармонична среда, пълна с обич, това действа благоприятно на развитието на органите му, докато противоположната среда, пълна с конфликти, и особено безразличието и студенината на околните към него, могат да доведат до деформации, които в по-късна възраст (обикновено в 6-ти или 9-ти жизнен период) могат да се проявят като заболяване.
Разбира се, това не са единствените причини за заболявания, затова няма смисъл родителите да се измъчват и обвиняват, ако не са успели да осигурят на детето си хармонична среда. Важно е, че във всеки един момент могат съзнателно да се опитат да дадат повече от себе си, дори минимално да е - това за детето е изключително важно и безценно.
През този период на преден план е подражанието. Обикновено родителите се гордеят с дете, което не подражава достатъчно, а изразява себе си, налагайки своя модел на поведение. Това не би трябвало да е повод за гордост, тъй като през този период подражанието е това, което може да обезпечи здраве в следващите периоди. Дете, което не подражава достатъчно, трябва да бъде стимулирано да го прави - не грубо, а внимателно да бъде подтикнато чрез участието на възрастния.
Ролята на подражанието е свързана не само с познавателната функция, а играе ключова роля за развитие на моралното чувство и ценностната система по-късно. Оттук-важността на поведението и отношението на възрастните около детето. Вътрешната им нагласа е особено важна - те трябва да разбират, че са модел, еталон за детето, и това, което то ще види от тях и в тях през този период, ще го оформи като личност.
Разбира се, няма съвършени хора, но е важно да се опитваме да даваме най-доброто от себе си във всеки един момент. Развивайки се като личности, ние всъщност съдействаме за правилното развитие на детето си.
В тази възраст много деца се бунтуват срещу нормите и забраните. Това е нещо напълно нормално, защото детето е дошло на Земята скоро и още не е успяло напълно да се приспособи към живота тук.
Няма друг период, в който развитието на сетивата да протича толкова активно и симбиотично,както в тази възраст. Има четири сетива, наречени базови, от който по-късно израстват различни способности. Грижата за тях е грижа за целия живот на детето:
-сетивото за осезание (допир) се развива най-добре в среда на деликатно отношение, на обгрижване, свързано с внимателни, но пълни с топлота докосвания, а не с грубо мачкане или с поддържане на физическа дистанция. Двете крайности в обгрижването съдействат за недостатъчно добро развитие на сетивото за допир, които го карат да се чувства некомфортно. Обикновено при неправилно развитие имаме пред очите си наплашено, страхливо дете, "залепено" за един от родителите. Грижата за комфорта на това сетиво включва и използването на естествени - памучни и вълнени - материи за дрехите и напълно изключване на синтетичните платове;
-сетивото на живота (витално сетиво) е непознато на науката все още, но тя има добри наблюдения върху неговите прояви, въпреки, че не го е отделила самостоятелно. То е свързано с осъзнаването на човек като едно цяло, като единство и обикновено се задейства само в проблемни ситуации. То е, което сигнализира на детето, че нещо с него не е наред, че има дискомфорт в тялото му. В по-късна възраст развитието на виталното сетиво пряко определя степента ни на  доверие към света и към себе си. Грижата за виталното сетиво е сходна с грижата за осезателното с едно допълнение - тук е необходимо въвеждането на ритмичност в живота на детето. Много нервни, неспокойни и дори хиперактивни деца, както и деца, които системно и съзнателно нарушават правилата, често имат смущения в това сетиво;
-сетивото за движение - ще подпомогнем това сетиво, играещо огромна роля в живота на човека - по няколко начина: като въведем осмисленост в движенията на детето, но и нещо повече - осмисленост в собствените си движения, които то наблюдава; когато не го ограничаваме грубо и не го караме да стои на едно място като възрастен; когато поощряваме подражанието. Много деца със затруднения в сетивото за движение имат трудности с подражанието. Стимулирайки го, вие подпомагате и речта, защото това сетиво е пряко свързано с цялостното езиково и говорно развитие;
-равновесното сетиво - ако сте обгрижили предните три сетива, по всяка вероятност и това ще е добре развито. Ако има проблеми с него и това не е свързано с медицинска причина, е достатъчно да обгрижите осезателното, виталното и двигателното сетиво - скоро ще забележите, че това се отразява благотворно на равновесното.
***
През този първи седемгодишен период не трябва да забравяме, че има два основни потока на развитие: физически и психически. Физическият поток се движи от главата в посока към краката и това е видно още от раждането - децата се раждат с добре оформена и развита глава, за разлика от торса и крайниците. Постепенно, за първите седем години, настъпва значителна промяна в това отношение - тялото израства, издължава се, оформя се, а съотношението между тялото и главата значително се променя, защото в течение на цялото развитие главата почти не променя своя размер в сравнение с размера си при раждането. Това говори за нейната добра структурна оформеност, която я прави готова да влияе на развитието и на торса и крайниците.
Знаем, че през този период детето е изключително сетивно, то в буквален смисъл храни своето тяло чрез сетивата. Сигурно сте забелязали, че когато детето е имало наситен със сетивни преживявания ден, то не е много гладно, а може и нищо да не яде. Тогава има нужда единствено от сън. Причината е, че то до такава степен е "нахранило" сетивата си, че всички преработени впечатления преминават от главата към цялото тяло и го насищат. И обратно, ако детето живее в бедна на сетивни стимулации среда, то е много вероятно да компенсира липсата на сетивна информация с по-голямо количество храна. Това винаги трябва да се има предвид и да се постига баланс.
Твърде наситена със сетивни стимулации среда може да окаже неблагоприятно въздействие например върху виталното сетиво - дейността му се  разстройва и това води до безпокойство, нервност, безсъние и много други  нежелани състояния. Една от причините, добавящи се тук е, че сетивна информация, която е в твърде голямо количество, може да доведе до трудности в обработката й - тогава детето не може да подреди свети, съответно трудно вписва себе си в него. Не е изключена появата на един от видовете заекване - обикновено между 3,5-4,5 г., което в основата си е причинено от прекалено голямо количество постъпваща информация и трудности в обработката й. При повечето деца то отшумява за няколко месеца, максимум година, затова се нарича физиологично заекване - през този период постъпващото количество информация чрез сетивата е най-голямо в сравнение с всеки друг период от живота на човека.
Особено негативно въздействие в тази възраст оказват телевизията и компютърните игри. Въздействието им върху сетивата е изключително активно, подобно на шок. Освен това се добавят модели на поведение, които детето "попива" от екрана вместо от възрастните около себе си. Ефектът върху фантазията и подражателната способност също трябва да се отчита - деца, свикнали от малки да стоя пред телевизора, често имат трудности с подражанието, а способността за творчество и въображението, които особено ярко се виждат в следващия, втори възрастов период, се развиват до голяма степен стереотипно.
Потресаващ е фактът, че в много детски градини, обикновено по инициатива на учителите и със съгласието и финансовото участие на родителите, във всяка група има телевизор. И вместо децата да играят, те стоят с ококорени очи пред екрана и не учат чрез лично преживяване на живота, а чрез "смляна" информация и готови модели, каквито се явяват героите от анимационните филми. Тъжно е, че детето няма възможност да чуе толкова хубави приказки разказани, докато фантазията му работи и изгражда образите на героите, а ги вижда в готов, преработен и до голяма степен стереотипен вид. Така всички деца имат изграден един и същи образ на Снежанка, на Пепеляшка, на Принца и Котарака в чизми...
Разбира се, ние не можем да избягаме от времето, в което живеем, но в ръцете на родителите е да ограничат колкото е възможно повече стоенето пред телевизора и компютъра, особено в този първи възрастов период.
***
Колкото може по-близо до вълшебствата на природата и чудния свят на приказките - това е препоръката за тези първи седем години от живота, в които се посяват семената на бъдещето.

Източник: http://oporabg.com/?q=node%2F1231

3.05.2013 г.

Боядисване на яйца с естествени багрила




Тази година решихме за първи път да боядисаме яйца изцяло с естествени багрила. Миналата година направихме известни опити в тази насока, някои от които успешни, но едва сега успяхме да постигнем пълната гама цветове, към които се стремяхме.

Като цяло процеса е изключително приятен, малко по-продължителен от традиционното боядисване и много по-ароматен…
Набавянето на багрилата, отнема почти толкова време, колкото и самото боядисване. За мен най-трудно беше да открия лилаво зеле, тъй като вече му е минал сезона. Точно когато след няколко часово обикаляне на големите пазари в града, вече се бях примирила, че тази година няма да имаме сини яйца и намерих останали 2-3 малки зелки, вече съвсем изсъхнали в близка сергия.

И така имах всичко необходимо: брош, куркума, императорски ориз, люспи от лук и лилаво зеле.
 

Съществената разлика в боядисването с естествени багрила е, че яйцата се слагат сурови направо във водата заедно с растението, от което ще се извлича цвета. Така цветовете стават по-наситени.
Темперирах и измих яйцата и направо пристъпих към боядисването.

Брош- тъй като традицията повелява първото боядисано яйце да е червено, за това започнах от броша. Сложих от него около 2 с.л. и вода, колкото да покрие яйцата. Добавих сол, около 1-2 щипки…


След сваряване на яйцата, ги оставих да престоят около 20 мин. в отварата.


Тук се получи интересен ефект съвсем случайно. Листото, което бях сложила е взаимодействало с броша и под него е станало лилаво, вместо да остане бяло.
Друга възможност за използване на брош като естествено багрило е, когато в топла отвара, която е отстранена от огъня се потопи вече сварено яйце, за няколко минути. В този случай се получава розово.


Куркума- оцветява в жълто. Яйцата с малко сол се варят направо в нея и се оставят няколко минути и след като се свалят от огъня. Цвета е по-скоро бледо жълт и не се променя нито с увеличаване на минутите престой във отварата, нито с увеличаване на количеството куркума.


Люспи от лук – боядисват оранжево. Резултата е един и същ, независимо дали се вари яйцето направо с люспите или в тях се слага сварено яйце. Необходимо е малко време за престой в отварата.



Лилаво зеле- боядисва в синьо. Този цвят изисква най-много време, но резултата си струва усилията. Нарязаното зеле се вари заедно с яйцата, малко сол и оцет. При самото варене яйцата не променят цвета си, макар водата да се оцветява силно. Сваля се от котлона и се оставя да престои, докато се получи желания цвят, при мен беше около 2 часа.



Зелен цвят получих като оставих да престои вече боядисано в синьо яйце, в куркума. Получи се много приятен зелен цвят. За съжаление го изпробвах само на едно яйце, но в събота ще продължа с опитите за подобряване на зеленото.


Императорски ориз-бях прочела, че боядисва в лилаво, но аз за съжалание не получих този цвят. Сварих яйцата заедно с ориза и престояха така около час и половина, но цвета не се промени, а остана тъмно кафяв.


Боядисвайки яйца с естествени багрила за пореден път можем да се убедим, че в природата има всичко, от което се нуждаем и единственото, което ни липсва е достатъчно знания, за да ползваме тези неизчерпаеми ресурси.
Тъй като тези багрила са от растения, които се ползват и в кулинарията, то ако имате пукнати яйца може да ги поначукате още малко и да ги върнете отново в отвара в която са стояли, за да може да поемат още от цвета към белтъка. Получават се красиви цветни жилки и то съвсем безвредни.


За декорация на яйцата от предишния ден направих кошница от тесто.

Така че направо ги подредих вътре в очакване на Великден.