9.05.2013 г.

2-ри възрастов период: от 7 до 14 г.

ico_body
Вторият възрастов период внася качествени изменения в детето. За разлика от първия, в който основни задачи бяха растежът и формообразуването на органите и тялото, сега фокусът се измества към емоционално-чувствената сфера. Ако до 7-та година акцентът бе върху системата на крайниците и нейното развитие, сега с пълно право може да се каже, че тук на първо място излиза системата на гърдите (ритмичната система). Важността й се вижда особено много в процеса дишане, чиято ритмичност или обратното - липсата на такава - се забелязва най-ясно сега.
Дишането има отношение както към редица физиологични процеси като кръвообращението и обмяната на веществата, така и към взаимоотношенията на детето със света. При вдишването ние приемаме въздух отвън, задържаме го, като го превръщаме в наша вътрешна част, след което преобразуван го издишаме в света. Това е процес на постоянен обмен със света. Много деца, които се страхуват от света, имат затруднено дишане, особено на ниво вдишване. Има и такива, които се страхуват да издишат - по-затворени, изолирани, нежелаещи да се отворят навън.
Както във всеки възрастов период, и тук има някои особености, които са най-силно изявени - и това е необходимостта животът на детето да придобие здравословна ритмичност. Ако тя е била важна за детето до 7 г., то сега, в този възрастов период, е най-доброто лекарство, което може да помогне на детето да се изправи срещу нарасналите към него изисквания, срещу промените, които стават с него, със срещата му със света без закрилата на родителите, която самото то вече не желае по същия начин, както преди.
Детето започва да се чувства обособено, отделно от всички, самостоятелна личност. Това от една страна дава независимост, но от друга плаши. Раят на предишния период безвъзвратно отлита към 8-9-та г. и пред погледа ни се явява дете, което започва да проявява критичност към това,което му се казва и към хората, с които се среща. Удивително е, но и в същото време логично, как на тази възраст децата имат изострено усещане за нашите недостатъци.  Вече имат и достатъчно възможности да се изразяват добре, затова думите им са право в целта: "Както винаги, не си удържа на думата!", "Бащата на Дани винаги си играе с тях, не като теб!", "Писна ми да ми задаваш глупави въпроси!" - на тази възраст спокойно можете да чуете подобни изказвания и с основание се питате какво се е случило с детето ви, къде сбъркахте с възпитанието.
Това обаче едва ли е грешка на възпитанието, а етап на развитие, в който самото дете започва да подлага на съмнение всичко, досега приемано безрезервно. То вече не може да не отбележи ако не си държите на думата или ако се чувства пренебрегнато. От вашата реакция в такива моменти зависи до голяма степен как ще се развият отношенията ви оттук-нататък и дали ще запазите силната си връзка. Ако дадете воля на емоциите си, накажете детето или се опитате да "замажете" положението, това няма как да има добър резултат. Вашият авторитет като родител ще се разклати и в един момент в очите на детето може да изглеждате като идол с глинени крака, готов да падне всеки момент.
Запазването на авторитета ви като родител е много важно. Детето, въпреки критичността си към вас, трябва и иска да запази уважението си. Това можете да постигнете, когато не се поддавате на емоционалните му изблици, но и не сте прекалено строги. Напротив, в този период то има нужда от емоционалната ви поддръжка, дори и да се карате понякога. Ако поощрите заниманията му с изкуство, спорт, музика, хобито му, то ще ви е благодарно.
Какво всъщност се случва с детето към 9-тата година: неслучайно тази възраст е наречена Рубикон - преминаването през нея е изпитание за всеки. Няма го вече усещането за закрила в света, за уютност, характерни до 7-та година. На преден план излизат изпитанията- как да се справя сам в света, какво ме очаква там? Именно сега се появяват с голяма сила нощните страхове, и те са много по-обсебващи и стряскащи от тези в предишния период. Въображението допълнително ги украсява. Родителите или не разбират за тези страхове (част от децата не ги споделят), или започват да опитват най-различни начини за отстраняването им, често безуспешни. Понякога тези страхове, в зависимост от индивидуалността на детето, могат да продължат години.
Най-сигурният начин да помогнете за преодоляването им е ако дадете на детето основа. Тази основа се дава в първия възрастов период, но не е късно и във втория- това е основата на вярата. Дете, израснало с вяра в духовния свят, много по-лесно преодолява  Рубикона, като излизането от него е като триумф, което дава допълнителни сили на личността му. Дете, възпитано напълно материалистично, без да му бъде дадена перспектива, без да има задоволителни обяснения за живота и смъртта, се чувства изгубено. В по-късна възраст (това става обикновено през 5-ти или 8-ми възрастов период), ако Рубиконът не е преодолян успешно, може да се получи депресия или загуба на смисъла. Жизнените кризи по-нататък в живота имат връзка с този Рубикон, когато човек се чувства най-самотен. Ако няма почва, на която да стъпи, то често в живота си ще попадна в житейски кризи, подлагащи на изпитание жизнената му основа, смисъла му.
Тук е мястото да напомним за салютогенезата ("произход на здравето") - концепт, чийто "баща" е Аарон Антоновски. Основното в салютогенезата е, че тя се концентрира не върху това, което ни прави болни, а върху това, което ни запазва здрави. Антоновски посочва три основни условия, необходими за запазване на здравето - физическо и психическо:
1.На телесни ниво - запазване на хомеостазата в клетките, органите и системите;
2.На душевни ниво -способност да се интегрира всичко случващо се в собствения живот, да се разбере неговия смисъл;
3.На духовно ниво - да намерим вътрешна устойчивост в себе си, независимо от промените отвън. Такава устойчивост дава вярата.
Точно тук, в този период, най-ярко се полага основата на салютогенезата в индивидуалния живот. Как ще преминем през Рубикона - това определя не само жизнената ни нагласа, а и способността ни да се съхраним здрави. Изпитанието е свързано с тази трета част - с устойчивостта ни на духовно ниво.
Обърнете внимание на нещо важно - ако детето търси конфронтации, това е, защото има нужда от тях, те изграждат в него сили да се противопостави на разрушителните тенденции. Ако противопоставянето придобие големи размери, не се опитвайте да го подтиснете, просто го пренасочете към смислена дейност, например бойно изкуство, яздене, плуване и всякаква друга дейност, в която се влиза във връзка в света чрез някакъв вид конфронтация. Самото общуване  изисква среща на две личности и при тази среща се получава невидима конфронтация между "мен" и "другия". Така срещите на детето през този период го учат да среща другия човек без да се страхува, че ще загуби цялостта и основата си.
Заниманията с изкуство са другият лек (освен ритмичността), който помага за хармоничното душевно развитие. "Люшкането" на настроенията, изблиците на крайностите в темперамента, страховете - всичко това се трансформира при срещата с изкуството и преживяването му, получава външен израз, само че преработено, преодоляно чрез потапянето в цветовете, формите и материите (например глина или восък).
През този период любимите истории на децата се променят - от приказките за феи и магьосници не остава почти нищо и те отстъпват място на истории за рицари, герои, освободители. При някои деца се развива силен интерес към определени теми. Заниманията с музика са особено важни и е хубаво детето да се запознае поне с един музикален инструмент.
Все по-ясно започват да се открояват и темпераментовите особености. Докато до 7-та година между повечето деца могат да се намерят много общи черти - лесно си отвличат вниманието, интересуват се от всичко, скачат от тема на тема и др., сега вече осезаеми стават различията. Лесно можем да забележим децата с оформяща се силна холерична или пък меланхолична тенденция. Тези наблюдения са важни, особено за учителите, защото им посочват пряк път към детето и начина му на учене и поведение. Разликата в индивидуалната поносимост на натоварване става все по-голяма и трябва да се съобразим с това, че всяко дете издържа различно натоварване, че в никакъв случай не трябва да уеднаквяваме задачите и количеството информация.
При забелязана прекалено силна еднопосочна темпераментова тенденция, трябва да вземем мерки. Всяка крайност води до затруднения, например:
-прекалено силно изразената сангвинична тенденция води до повърхностност, неспособност за концентрация върху едно нещо и разпиляването в много неща;
-прекалено силната меланхолична тенденция води до подтиснатост, изолираност, нежелание да се излезе от "черупката";
-прекалено силната флегматична тенденция води до незаинтересованост към света, липса на мотивация за изучаване на света и общуването;
-прекалено силната холерична тенденция води до своеволия, липса на дисциплина, желание за изява на всяка цена.
Всяка подобна крайност може да бъде уравновесена, така че да не води до затруднения за детето.
***
Ритмичност и среща с изкуството - това са ключовите думи в този толкова интересен възрастов период.

Източник: http://oporabg.com/?q=node/1232

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.