9.05.2012 г.

Приказките във валдорфското образование


Автор: Christine Natale

Една от причините, че разказването на приказки е толкова компрометирано в последните петдесет години е, че много малко хора знаят как и кога да разкажат някои приказки, какво е подходящо за различни възрасти и с каква интонация трябва да се разкаже приказката.

Приказките за деца под седем години, трябва да бъдат разказани с равномерен и ясен тон, с акцент върху съгласните, а не върху гласните. Гласните носят емоционалното оцветяване на думите, а съгласните, създават картината. Може да бъде голяма грешка, да предложите приказката на дете, преди седемгодишна възраст с интензивен и драматичен тон на гласа. Хората изглежда чувстват, че малкото дете се нуждае от тази драма, за да концентира вниманието си, но децата са напълно способни да отдадат пълното си внимание на една приказка, започнала в тиха и спокойна атмосфера. Опита на телевизията, филмите и т.н., да се конкурират с вас е техен проблем, и вашият отговор не трябва да бъде да нарушавате принципите на разказване на приказки. 
Тези "звукови картини" представят ясни образи пред детето, и то може да живее в тях до степента, до която е емоционално готово. Опитайте се да кажете на глас, "голямата черна мечка ходи тромаво в гората." На първо място със силен акцент върху гласните, а след това на съгласните. Би трябвало да можете да почувствате в себе си разликата. Свръх подчертаването на емоционалното съдържание на думите, може да предизвика страх в едно малко дете, несъразмерен с истинското значение на приказката. 

След шест или седем, когато детето започва да губи своите млечни зъби, то е готово за повече драма. Емоционалния живот започва да се засилва и да се развива независимо от физическото тяло и валдорфските учители, разказват с големи вариации в експресията, особено когато насочват някои части на приказката към деца с различни темпераменти. Също така след седем години се разкарват по-сложни приказки, както и такива, в които има по-голям акцент върху причината и следствието.
Малките деца може да се радват на приказките, които техните родители и учители разказват и могат да се възползват много от стимулирането на въображението, което те предизвикват. Повечето родители свидетелстват за факта, че малките деца искат приказката да се повтаря, понякога за много дълъг период от време, без промяна или почивка. Независимо от факта, че родителя започва да се чувства, като че живее в едно времево изкривяване, това изискване на детето трябва да се задоволи. Колкото по-дълго едно дете може да живее с приказката и колкото повече тя се повтаря, толкова по-голямо е упражняването на психическите и емоционални способности на детето. Възможността за създаване на вътрешни образи се развива. Ритмичното моделиране на езика и вътрешният диалог се развиват, и се засилва вербалната памет на детето. Желанието за повторение трябва да дойдат от детето и родителят трябва да се съгласи колкото е възможно по-ентусиазирано. Желанието за разнообразие принадлежи към по-късен етап на развитието и трябва да се появи, когато детето стане готово да чете и пише

Преди три годишна възраст, само най-прости битови и приказки за природата, са необходими и ценни. Приказка измислена от майката за „малко момче, което един ден облече палтото, шапката и ръкавиците си без пръсти и отиде до магазина с майка си”, обикновено е много забавна и напълно достатъчна. Няма нужда да се разкаже, че малкото момче излезе от къщата и се срещна с вещици или дракони. Малкото дете няма достатъчно развито въображение, за да се справим с такава приказка. Възможно е да започне да се страхува, че ще види чудовище зад всеки ъгъл. И по отношение на "истинските приказки" - малките момчета и момичета не се срещат с дракони, правят го принцовете! Това е нещо съвсем различно.

 
Прости приказки, като тази как „малкото пиленце излиза от своето яйце и се намира в гнездото до своята майка, където му е толкова топло и сигурно” е типична приказка за природата, подходяща за тригодишни. На тази възраст винаги трябва да се наблегне на това, че природата дава живот, както и на защитният и аспект, ще има достатъчно време, по-късно за детето, да разбере за нейните капризи и трудни изисквания. Ако родителите имат усещане за невидимия свят на феи и ангели, може да разказват прости приказки за тях, без никакъв проблем. Много малките деца имат силно чувство за реалност за тези неща. Приказките трябва да бъдат прости и директни, запазвайки нежен почит към невидимите същества. 

Приказките за четири годишните, могат да бъдат малко по-дълги и малко по-подробни. Първата приказка може да бъде "Сладката овесена каша" в колекцията на братя Грим. "Трите прасенца", "Златокоска" и "Малкото пиленце" (Chicken Little) са подходящи приказки, в които отрицателните аспекти не са прекалено изразени. Приказки за „Леденото момче” (Jack Frost), „Царят на Зимата” (King Winter), Lady Spring и „Феите в средата на лятото” (Midsummer Fairies), са добри, заедно с "Малката червена кокошка", "Обущарят и джуджетата" и “Star Money”.

Приказките за пет годишните са с малко повече действия, но се придържат в сферата на истината. Старата дама надолу по улицата, не трябва да се отъждествява със зла вещица. 

Шест годишните са готови за приказките, в който доброто и злото идват по-близо до човека, но не толкова сложни, като "Снежанка и седемте джуджета" или "Червената шапчица".

Запознайте се добре с приказките. Прочетете ги сами, преди да ги прочетете на детето. Използвайте насоките тук, за да си зададете въпроси за всяка нова приказка, които смятате за важни. Колко сложна е тя? Колко дълга? Съмият аз чувствам ли се комфортно от тази приказка?
Ако имате някакви съмнения относно дадена приказка, най-добре е тя да се остави за по-късно, когато детето е по-голямо или докато я проучите и разберете. Не забравяйте, че не е необходимо да разказвате една нова приказка всеки ден. Деца, които не са ограбени от телевизията и филмите, са щастливи да слушат една и съща приказка в продължение на седмици в дадени моменти. Това им позволява да получат, много богата връзка с приказката, която остава в подсъзнанието още по-силен психологически и духовен ефект.
Родителите и учителите, които отделят време за изучаване на значението и важността на приказките, независимо дали от психологическа гледна точка - като Bruno Bettleheim, или морално-духовна гледна точка, както Рудолф Щайнер, често стават много ентусиазирани. И както в много други неща, с ентусиазма трябва да се внимава, да не се прекалява. Необходимо е да имате търпение с този аспект на образованието на малкото дете, както с всичко останало. Ние знаем, че е вредно да се опитвате да изправите бебето на краката му, пред мускулите да са достатъчно развити. Точно така трябва да се спазва и вътрешното развиване на въображението на детето. То следва да се насърчава, но не и да се пришпорва.
Докато чакате детето да порасне за по-сложни приказки, родителите могат да използват ентусиазма си, за четене на много приказки за собствено удоволствие, просветление и дори лечение. Препоръчвам ви сборника  Andrew Lang’s Rainbow, приказките на George MacDonald (подходящи за девет годишни и по-големи деца) и народни приказки от цял свят и особено от Русия

Избягвайте съвременните версии на приказките с "варосани" или "PC" (политически коректни) финали. Тези приказки са много изкривени и обикновено злото се преодолява по твърде елементарен начин. Детските страхове, често се свързват с приказки, от манипулирани версии, в която страшните герои не са преодолени. Психологически, истинските версии на приказките са красиво изработени така, че да помогнат на детето в неговото емоционално развитие, дотолкова, доколкото се разказват в точната възраст.
Истинските версии на народни приказки са тези, които са били събрани в края на 1800-та година. Якоб и Вилхелм Грим не са написали приказките, които свързваме с тях. Те, заедно с Андрю Ланг и други са филолози, които пътували в Европейскиите провинциални райони и записали приказките, запазени в устната традиция. Те успяли да запишат много приказки, които щяха да изчезнат в нашата технологична ера. И макар да имали много затруднения, при съпоставянето на различните версии, успяли да намерят няколко души (най-вече възрастни жени), който можели да пресъздадат ясно точната последователност на събитията в приказките. Тези приказки са били държани живи в сърцата и спомените на бабите от векове.
Има няколко красиви души, които можели да пишат оригинални приказки, като Ханс Кристиан Андерсен и Джордж Макдоналд. Те имали истинска почит и духовна чувствителност, за да го направят. Но един внимателен прочит на техните приказки, ще покаже тяхната целесъобразност за по-големи деца, според насоките, дадени по-горе. Има народни приказки и учебни приказки от изток, които също са подходящи за децата в основнотоучилище.
Освен това, голяма част от акцента трябва да бъде поставен на разказването на приказките, а не на показването в снимки или на филм. Bruno Bettleheim, в книгата "Uses of Enchantment" ясно показва вредата при излагане на детето на визуализации на приказката. Той заключава, че детето само ще направи умствени образи на тези части на устните приказки, които е готово да усвои. За съжаление, децата не могат да филтрират готовите изображения и те могат лесно да бъдат изложени на психологическите структури и символи, за които не са подготвени. Почти всички случаи, когато дете е било травмирано от приказка, са когато е видяна на филм. Въпреки, че Уолт Дисни има много заслуги в киноизкуството, филмите му трябва да се избягва от родителите на малки деца. Деца на възраст девет и повече години могат да ги оценят, но да за запазят вътрешните образи на истинските приказки, те трябва да се срещнат първо с тях, за да останат дълбоко в психиката им.
Трябва да се каже, че има някои книжки с картинки, чиито илюстрации са много импресионистични и позволяват на детето да се изпълне с детайли. Като цяло те са добри за по-малките деца, ако отрицателното не се подчертава. Но най-добрата картина е тази, която детето създава в своята собствена душа, докато слуша любимата си приказка, отново и отново. 

Christine Natale се запознала с учението Рудолф Щайнер и неговата работа на 16-годишна възраст, по време на лятната работа в биодинамичната градина на Threefold Community в Ню Йорк. След две години в колежа на общността, Christine започва пътуване със своя ментор, Rene Querido. Има щастието да се обучава в малък тренировъчен клас и е провела стаж в Sacramento Waldorf School от първи декември до юни с пълен курс за групово обучение в почти всеки клас и детска градина. Christine преподава около десет години, предимно в детската градина, и една година в комбиниран Четвърти и пети клас. През това време тя е прочела много лекции на обществеността, създава куклен театър и фестивални продукции, режисира в основното училище и дава консултации по валдорфска педагогика за родители, във връзка с възпитанието на техните деца.
Съвсем до скоро Christine бе съсредоточена върху писането. Тя има богата колекция от приказки и статии по валдорфско образование и е в процес на самостоятелно им издаване. Christine има разнообразни умения във всички изкуства, като валдорфска живопис с акварел, рисуване с пастели (и тълкуване на рисунките), ръчна работа, музика, драма, куклен театър, разказване на приказки и много други. Тя има широки и задълбочени познания по антропософия и валдорфска педагогика, както и добро познание на други образователни системи и методи, както и способност да създаде връзки и да изгради мостове на разбирателство за хора, които имат различни интереси
Книга на Christine с приказки може да се намери тук . Блога на Christine, може да се намери тук

11 коментара:

  1. Здравейте,
    Много интересна и полезна публикация. Дъщеря ми ходи в Монтесори детска градина и определено смятам, че можем да допълним с подобни книжки.

    Много интересно ми стана темата за акцента върху съгласните; дали сте попадали на видео, където има примерно четене/разказване с акцент върху съгласните, за да мога да се ориентирам по-добре?

    Ще бъде много полезно ако дадете идея (връзки) къде можем да открием поне част от книжките/приказките, които описвате. Опитах се да потърся в Amazon King Winter, Lady Spring и други и не ги откривам :(

    Какво смятате за книжките за Франклин - при нас са любими и често се случва всяка вечер в продължение на 2 седмици да четем една и съща история за Франклин - накрая вече я знае наизуст и въпреки това иска отново и отново.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте, Гергана,
      Не сме попадали на видео с примерно четене,но опитахме упражнението, което е предложено в самата статия за "голямата черна мечка..." и успяхме да усетим разлика...Принципът е, че т. нар. драматизиране при разказването на приказките, не трябва да се случва преди 7 годишна възраст на детето. Под тази възраст, най-добре е да се разказват приказки с равен тон, от началото до края.
      Ето някои книги с валдорфски приказки.

      http://www.amazon.com/Donsy-Gnomes-Gentle-Gnome-Stories/dp/1616232439

      http://steinerbooks.org/detail.html?id=0863154972

      http://www.amazon.com/Sun-Egg-Elsa-Beskow/dp/0863151639


      Прави впечатление, че в сайтовете където се поръчват, обикновено е вписана и възрастта за която са подходящи.

      По отношение на книжките за Франклин, моето мнение е,че макар и да не са типични валдорфски приказки, те предоставят много добри примери за подражание за детето, а понякога и за неговите родители. Децата обичат да чуват една и съща история пак и пак...Във валдорфските градини, една и съща приказка се разказва по цяла седмица, като този период постепенно се намалява с увеличаване на възрастта на детето.

      Изтриване
  2. Анонимен11.08.2012 г., 22:56:00

    Възмутен съм от изключително погрешната представа за работа с приказки, която се поднася в този материал. Мисля, че няма родител, който би могъл да възприеме подобни разсъждения едно към едно. На всеки е ясно колко са важни ПЪРВИТЕ СЕДЕМ години и особено първите три от тях. Приказките за деца под седем години трябвало да бъдат разказвани с акцент върху съгласните защото гласните носят емоционално съдържание...! Психолозите много добре знаят, че до първия месец е фазата на нормалния аутизъм. Параноидно шизоидния обект е частичен. За да се конституира като цял от особено значение са именно погледа и емоциите в гласа на майката. Коя майка говори на детето си с равен глас с акцент върху съгласните?! Това е безумие! За щастие повечето деца преминават този период, но тук е и тежката патология, когато не могат да го преминат. Говорим още за първия месец, а не за седем години. След седмата вече е безнадеждно късно. Липсата на интеграция, която дават приказките води до патология в по-късна възраст. При добро излизане от едипа 3-5 години (забележете) децата трябва да са се научили да сублимират. Това е възможност да обичаш на мета ниво. Ако не можеш да сублимираш блокираш емоциите. Затова децата до тази възраст вече трябва да са изградили емоционалния си регистър. Валдорфските "учители" са в голяма заблуда ако си мислят, че емоциите трябва да се изграждат след седмата година. Лично аз обаче не вярвам те да са се "заблудили". И тук е място да поразсъждаваме и от една друга гледна точка. Защо и какво се цели с подобни интерпретации за значението на приказките и то точно у нас....?

    ОтговорИзтриване
  3. Пламена Иванова12.08.2012 г., 13:15:00

    Аз съм съгласна с колегата, явно психолог! В лицето на приказния герой детето открива себе си, а в премеждията му- пречките, които трябва да преодолее. Четенето на приказки, слушането на приказки, играта с приказния герой е един от най-добрите начини да се научим да разпознаваме и изразяваме чувствата, емоциите и мислите си, да развиваме въображението.

    ОтговорИзтриване
  4. Христо Райков12.08.2012 г., 20:02:00

    Тъжно е и в същото време е обяснимо. Това се получава когато една страна (повече от двадесет години вече) не може да намери ресурс за да излезе от състоянието си на социална аномия. В природата няма празно пространството, каквото и да е то, а в случая говорим не само за ценностна система. Възможно е на някои да им е удобно нашите деца да бъдат възпитавани с акцент върху съгласните. Да е "достатъчно" на три години да възприемат единствено, цитирам: "Приказка измислена от майката за „малко момче, което един ден облече палтото, шапката и ръкавиците си без пръсти и отиде до магазина с майка си”, обикновено е много забавна и напълно достатъчна..." Тъжно е наистина защото много родители могат да се подведат под тези абсурдни интерпретации за значението на приказките, които са изключително важен, структурообразуващ елемент за детето. Естествено, че трябва да се представят с подобаваща интонация, но тя в никакъв случай не е с акцент върху съгласните. Мога да си представя как биха реагирали специалистите по психолингвстика. Явно обаче и те са много заети. На приказките в това им е силата защото освен, че работят и подреждад директно в несъзнаваното те в същото време са и защитено пространство. Нещата не се случват в реалността и децата възприемат събитията през фантазията си. Това е мястото, в което те започват да структурират безболезнено малкия си свят. Уви, колегата по-горе е прав. След седем години вече е безвъзвратно късно да не говорим, че тогава от тях ще се изискват съвсем други неща.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен14.08.2012 г., 1:44:00

    Колеги,

    Съветвам ви задълбочено да се запознаете с основните принципи на Валдорфската педагогика, преди да тръгвате с тези клиширани университетски изтъркани коментари. Не може да отричате и да оспорвате нещо, което изобщо не познавате нито като философия, нито като практика - пък дай Боже да попаднете във Валдорфски детски градини и училища в чужбина... Децата там са в пъти по-щастливи и по-креативни от нашите дето се борите да ги развивате емоционално с приказки за чудовища и вещици, когато не трябва! Нямам намерение да ви изнасям лекция за основните антропософски идеи, които са залегнали във Валдорфската педагогика - те са несъизмерими с Фройд и с всичко супермодернистично, дето ви го пълнят в главите в съсухрените университети. Но защо например не се замислите за Юнг - според вас архетипите на вещици, дрякони, змейове дали наистина са подходящи за малките деца с цялата сила на емоционалния контекст, който ще се стовари върху детето, все едно живи чудовища да вкарате в детските главици и заедно с това да събудите в детската душа... Що не си ги вкарате във вашите... или те май вече отдавна са вкарани... Почетете, пък после ще говорим пак.
    Поздравления на семейството, което прави всеотдайно този сайт!

    Дорина Василева
    клиничен и социален психолог
    Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен14.08.2012 г., 1:50:00

    Ето малко да почетете, за ваше улеснение:

    http://www.otizvora.com/2012/07/4692/

    http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=717.0

    http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=723.0

    http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=738.0

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен14.08.2012 г., 10:27:00

    Малко да одухотворим застиналите университетски души и умове, осъзнавайки от какво сме част!

    Поздрави и прегръдки за цялото ви семейство - фейландци!

    http://www.youtube.com/watch?v=RWgg5-kUSho

    Дорина

    ОтговорИзтриване
  8. Аз съм съгласна с колегата, явно психолог! В лицето на приказния герой детето открива себе си, а в премеждията му- пречките, които трябва да преодолее.

    Много добре го е казала колежката ,наистина е така

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
  9. Според валдорфската педагогика, детето до 7 год. не е развило напълно абстрактното си мислене и за това му е трудно да направи изводите, които възрастните разчитат то да направи, слушайки някои приказки. До седем години, е необходимо да се възпитава детето чрез подражание и пример, а примера който дава една приказка с насилие е единствено отрицателен. До положителното в нея може да се стигне едва след развитие на абстрактното мислене. Именно поради това, до 7 год. на децата не се разказват приказки, в които някой някого изяжда, надхитрява, удря и пр., защото детето може и да не успее да открие себе си точно в положителния герой или да приеме буквално начина по който той се справя с трудностите, като напр. да се "разпори корема на вълка и да се напълни с камъни", "да се извади сърцето на Снежанка и да се занесе на мащехата и" и пр.

    ОтговорИзтриване

Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.