Малкото дете има нуждата да опознае света, в който се е
родило и за това трябва да го докосне…Да докосне, охлюва, да докосне калта, да
ги помирише, да усети дъжда в косите си, а пясъка или тревата под краката си. То
няма нужда да ги гледа на телевизора, в енциклопедията или ние да му разкажем
нашите впечатления за тях.
Често децата могат да изброят по имена, играчите от любимия
футболен отбор на бащите си или вече ползват компютър на 4-5 год. възраст, но
единственото което знаят за хляба, който присъства всеки ден на трапезата им е,
че се купува от магазина, като всичко друго, което ги заобикаля.
Във валдорфските детски градини и училища е традиция да се
сее жито есента, което след като се прибере следващото лято, да се смели от
децата с мелница в самата градина или училище и пак децата да замесят хляб.
Така те проследяват и преживяват целия процес и стават част от него.
Това направихме и ние миналата и тази година. Благодарение
на инициативата на ДарЛимец, ние и нашите деца
успяхме да се докоснем до магията на това, да засеем лимец и да го берем със
собствените си ръце, клас по клас.
„Никой не е по-голям от хляба“, казва народната поговорка. Хлябът
като символ свързан с вечния цикъл на живота, с безкрайността, с кръга, със
слънчевия диск, с домашното огнище.
Не случайно на българска трапеза без Хляб не се сяда, а
всеки гостенин традиционно посрещаме с Хляб и сол.
За нас това беше едно изключително важно преживяване, да сме
там на нивата с лимец. Да научим децата да разпознават различните зърнени
култури, да се грижат за житото, да си омесят хляб е едно от най-важните неща, които
едно дете може да научи.
Гледката на израсналата тук там пшеница в нивата с лимец, пък лично
мен ме подсети за една снимка на ГМО бик.
Нека всеки се замисли от къде сме тръгнали и къде сме стигнали във всяка
една област на нашия живот ние хората, оставяйки се да ни води
материалистичното ни мислене. Не винаги колкото повече е толкова по-добре…
Повечето, понякога води единствено до повече болести. Според кардиолога Уилям Дейвис, който е написал книга за най-популярното в света зърно, сегашната пшеница е „идеална хронична отрова.“ Нека бъдем съзнателни към себе си и
природата.