31.07.2012 г.

Една малка фея…


Тази сутрин, между цветчетата на току що разцъфналия лилиум в къщи, децата успяха да забележат една фея, която проявяваше любопитство
и това я правеше непредпазлива.  Появата и предизвика възторг у децата и те веднага и отредиха мястото на желан другар в игрите, през целия ден…

29.07.2012 г.

ХАРТИЕНА КУКЛА


Търсейки поредния източник на идеи, с които да подхраним нашето въображение, попаднах на актуален форум – „Валдорфска педагогика – как да я прилагаме у дома”.
Убеждението ми, колко полезно е да общуват родители със сходни интереси, се затвърди, когато в този форум попаднах на информация за книгата „Чувам земята”, на Каръл Петраш.

Авторката е валдорфски педагог, практикувала 15 години във валдорфски детски градини в САЩ. В тази книга е включила традиционни, сезонни дейности за валдорфските детски градини. На мен много ми хареса и горещо я препоръчвам на всеки, който се интересува от валдорфска педагогика.
Ето и едно от предложенията в „Чувам земята”:

Хартиена кукла
Какво е необходимо?
- разтегателна хартия;
- вълна;
- здрав конец.

От разтегателната хартия се изрязват два правоъгълника : единият с размери 10-20 см., а другият 8-16 см.
От вълната се оформя малка топка с диаметър 1.5 см.,тя ще се използва за главата.


Топката се поставя в средата на големия правоъгълник и хартията се свива, за да се оформи врата на куклата.

Малкия правоъгълник се поставя върху главата, като забрадка и отново се свива на мястото на врата. Предната част на главата трябва да остане открита, тя ще бъде лицето.

Вълнения конец, се завързва около врата, за да стегне хартията и така, да се оформи главата.

Двата края на по-малкия правоъгълник се усукват, за да се оформят ръцете.
Слагат се няколко капки лепило, там където полата се съединява, за да не се разтвори.
Тази кукличка може да се използва, както за разказване на приказка, така и в свободната игра на децата.

26.07.2012 г.

Дървообработване за най-малките


През последните седмици, нашите разходки често се превръщат в „лов”, за „съкровища”. Винаги намираме по нещо, на което не можем да устоим и което по-късно използваме в нашите занимания с децата.
Този път, силния вятър стана причина да се срещнем с няколко паднали сухи клони от чинар. Забързани за вкъщи мислехме да ги подминем, но сина ни прояви цялата си решителност и твърдост, за да ни убеди да ги вземем.
Оказа се, че сухата дървесина на чинара е много лека, а след като се обели кората със своята кадифена повърхност и много приятна на пипане.
Решихме да направим от тези клони трупчета, които децата да използват за своите строежи…

Първо обелихме кората. В тази дейност с радост участва малкият майстор…


А когато всичко беше готово, нарязахме клоните, като оставихме дървото да ни води, при определяне на дължината на парчетата.

От тук следваше най-забавната част за момчетата, в която можеха да участват изцяло, заглаждането с шкурка на краищата.
И ето, че дойде и времето за игри…
Един сух клон, а толкова много възможности:
Може да си построиш кула


или крепостна стена на замъка,

а защо не да поиграеш на „боулинг” с топка от филц

Каквото и да решиш, ще е забавно, а и остава удовлетворението, че сам си създал тази дървена играчка с толкова различни приложения…