16.12.2013 г.

Kонкурс „Нашата природна маса"


„Създаването на сезонна природна маса е приказен начин, да помогнете на детето си да се свърже с природата и ритъма на годината. Природната маса, насърчава почит към земята и учи децата да видят красотата в ежедневно намерените на вън предмети. 
Масата на сезоните /природната маса/ може да се развива през целия сезон. Нови съкровища, като примерно камък или жълъд намерени на разходка, могат да се добавят ден за ден, а други елементи могат да бъдат отнети, тъй като те избледняват в текущия сезон. По този начин, на масата естествено може да премине от един сезон към следващия, което отразява ритъма на годината.
Helen Bird, автор на блог Curly Birds

В света на високите технологии , в който живеем, децата ни са в голяма опасност от загуба на връзката с природата и четирите елемента.
Надявам се, че все повече родители, в желанието си техните синове и дъщери да се свържат със сезона и променящата се природа около тях, да изграждат у дома си природна маса.
 
За да популяризираме този процес, както и за да обменим идеи с тези от вас, които вече имат опит в подреждането и, решихме да организираме конкурс „Нашата природна маса – есен-зима 2013 год.”. В конкурса могат да участват до две снимки на вашата природна маса у дома или в детската градина или училище. Конкурс, не е най-точната дума, защото в случая не може да се степенува: по-хубава или най-хубава природна маса, всяка е такава, каквато във въображението си я виждаме и създаваме ние. Но все пак, точно за да има елемент на поощрения, в едно начинание, което е слабо популярно във България, след приключване на срока за изпращане на снимките, със жребий, ще излъчим един участник, които ще получи нашата награда, която може да допълни вашата природна маса
Наградата е ръчно изработена дървена играчка: 
Зимно дърво от „Фейландия“

материал: масивна дървесина от дъб
размери - 18 см.
С подходяща декорация, дървото може да присъства на природната маса всеки сезон.


За да участвате, моля пишете ни на следния адрес: feylandia777@abv.bg, като в писмото си, освен снимките от вашата природна маса, напишете:
-трите си имена;
-адрес и телефон за обратна връзка;
-споделете, също така на кратко, вашия опит със валдорфската педагогика, с изграждането на природна маса и впечатленията ви, как влияе тя на децата ви.
Очакваме с нетърпение вашите писма със снимки до 31.12.2013 год.
Победителят ще обявим на 01.01.2014 год.

9.12.2013 г.

Валдорфска кукла от мама


Тези дни завърших първата си валдорфска кукла. До момента правих различни кукли и всичките те бяха валдорфски, но точно такава с крака, с коса, с обувки и дрехи не бях правила. Искаше ми да измина пътя към тази кукла бавно, научавайки едно по едно всички онези малки подробности при правенето на кукла, които остават неуловими след като тя вече е завършена, но ако се пропуснат, се набиват на очи.

Радвам се, че имах търпението да извървя тези малки стъпки, а за тези които все още се чудят дали да опитат, ще споделя разговора между мен и големия ни син след като гушна за първи път готовата кукла.


Тъй като вече имаме преведени няколко статии за валдорфската кукла, реших да го попитам „Защо ти харесва куклата?“ Очаквах отговор, като „защото е мека“, „защото е топла“, все факти, които бях прочела в тези статии, но отговора ме изненада: „Защото е направена от мама.“


Най-хубавите играчки са тези, които са направени с любов. В този ред на мисли, може би е добре, всеки който иска да направи за детето си ръчно изработен подарък, нека не се колебае да го стори, само защото се притеснява, че може би няма да се получи идеален, детето със сигурност ще го оцени и в неговите очи, това ще е най-хубавата играчка. Детето ще оцени усилието ви, а не качеството. Какво значение има, че ние бихме искали да можехме да я направим още по-добре, щом в неговите очи тя е идеална и е изпълнена с любов.


Такава играчка никога не остава без компания. :)

3.12.2013 г.

Коледно очакване


С идването на времето на коледните пости, започва и отброяването на дните до Рождество. От това как ще изберем да го направим заедно с децата ни, зависи и това, как те ще възприемат празника. Ако не желаете да възпитавате детето си в консуматорство и материализъм, по-добре не му предлагайте коледен календар с подарък за всеки ден, а му предложете друг начин да преживее коледното очакване, като вложи в него повече благодарност, благоговение и удивление.

Времето на Рождество, бележи повратна точка: светлината и дните бавно почват да нарастват а природата да се пробужда. Запалените свещи като начин да се отброяват дните до Коледа, символизират завръщането на слънцето.
За това ние решихме да палим по една малка свещичка всеки ден, която да увеличава светлината около и вътре в нас и да ни помага да се борим с мрака в това най-тъмно време на годината.

Събраните жълъдови шапки, ни бяха в помощ за изработването на свещите.



Подбрахме най-големите и най-дълбоките шапки и вътре фиксирахме фитила за свещите с помощта на разтопен восък, в който предварително потапяхме фитила и бързо го допирахме до дъното на шапката.



След това внимателно изляхме горещия восък вътре. Добре е да не се пълнят до горе шапките на жълъдите, защото има вероятност по-трудно да се запалят в последствие. Хубаво е също така, фитила да е точно по средата, защото има опасност жълъда също да започне да гори, ако пламъка е близо до него. Въпреки, че е добре да не се оставят без надзор свещите, то ако се случи да се запали жълъд /на нас ни се случи/, загасва почти веднага без да е необходима намеса.





Децата винаги са запленени от горящите свещи, дали когато присъстват на масата за хранене или на тортата за рожден ден, то те винаги са символ,че нещо специално се случва и неминуемо подбуждат притаяване на дъх и мълчаливо съзерцание, примесено с възторг и удивление - точно настроението, с което трябва да се очаква Коледа.

26.11.2013 г.

Плетен гном


Последните седмици плетенето, което бях изоставила лятото и топлите есенни дни, от известно време, ми носи особена радост. Може би заради топлината и мекотата на вълнената прежда, която създава чувство на неповторим уют и наслада през вече студените дни.
Отдавна се каня да изплета малко по-сложна кукла, но тъй като не разполагах с модел, все отлагах. Но ето че най-накрая, събрах смелост за експерименти и смело се разрових в преждите. Събрах подходящи и започнах да плета „дядо гном”, както го нарекоха децата.
Всъщност цялата кукла не е по-голяма от 20 см. и за това, и преждата, която е необходима не е много, но е добре да са няколко цвята. 


Започва се с 10 бримки за всеки крак, като първо се изплитат 4 реда с по-тъмна прежда / за обувките/, после още 7 реда с цвета за панталона. След като единия крак е изплетен, се започва втория по същия начин и след 11 ред се съединяват. Плетат се още 3 реда заедно, за да се завърши панталона. Следва 1 ред с контрастен цвят за колан и още 4 реда с цвета на блузата. След това се изплитат от двете страни по 5 бримки, които още наследващия ред отново се наддават, за ръкавите и се плетат 10 реда. С това тялото е оформено.

Допълнително се плетат за двете ръце по 1 парче, което се пришива към ръкава: Отново се започва с 10 бримки от тъмна прежда, като цвета на колана, плетат се 2 реда, след което се плете дланта със светла прежда - 5 реда. Тези парчета се зашиват към ръкавите.
Остава да се изплете главата и шапката.


Главата се започва с 15 бримки. Хубаво е преждата за главата да е със същата дебелина като тази на тялото, в противен случай ще трябва да се променят бримките, повече ако е по-тънка или по-малко ако е по-дебела, за да не е прекалено малка или голяма главата. Плетат се 20 реда.

Шапката се започва с 15 бримки, като се изплита по1 бримка на 2-3 реда, докато останат 2-3 бримки и завършва. При мен се наложи да я разплета и да направя нова шапка, тъй като първата ми се стори къса.


Тялото се зашива, като се започва от краката / прегъват се вертикално/, следват ръцете / прегъват се хоризонтално/, като се оставя дупка за да се напълни с вълна.
Парчето за главата се зашива като ръкав и се навървя от единия край. Пълни се с вълна и се пришива към тялото.




Последно се зашива шапката и се фиксира с конец към главата.
Така куклата вече е готова, но ако искате да има и коса или брада е добре да се подбере подходяща прежда, като мохер например. Тъй като аз правих „дядо гном” брадата беше задължителен атрибут. Колкото е по-гъста, толкова по-приказно изглежда и куклата.



9.11.2013 г.

Дарове от природата



Днес времето е типично есенно. Дъждът ромоли по прозорците и вероятно когато спре, красивите есенни листа, вече опадали по мократа земя, ще са загубили голяма част от прелестта си. За щастие, ние запазихме в сърцата си тази есенна прелест





и не само в сърцата си…



Опита ни със създаване на есенно настроение у дома, от предишните години, ни показа, че ако искаме да имаме красиви сухи листа есента, то трябва да се погрижим за това от предишната есен. Листата, които падат от дърветата, макар и да изглеждат сухи понякога, винаги се свиват и деформират само за няколко дни, ако се използват без да се хербаризират. Друга особеност е, че листата на някои дървета чак в късна есен пожълтяват /като гинкото напр./ и ако желаем да имаме от техните листа в началото на сезона, при подреждане на природната маса напр. е добре да се погрижим за това от предходната година. Така по-големите деца, ще успеят да усетят и кръговрата на годишните времена още по-добре.
С изключение на крехките листа, кестените, жълъдите и шишарките, целогодишно могат да се използват, както за свободната игра на децата, така и за сезонна декорация.
В къщи, жълъдите напр. са товар, който се прекарва с камион от едно място на друго; продукти за вкусна супа, когато играем на готвачи; малки чашки и чинийки за кукли, шапки за феи, част от декорацията


 
Понякога се случва да се върнем от разходка с необичайна находка, като напр. красиви перца от токачка.


Дори и да нямаме първоначално представа, за какво могат да ни послужат, винаги ги възприемаме като дар към нас от Природата и се отнасяме с него внимателно, грижовно и с благодарност….идеите после не закъсняват. 


Една пчелна пита, фитил, малко царевична шума и перца – могат да внесат у дома есенно настроение и спомен от приятна разходка.

6.11.2013 г.

Крушки


„Ах, вий крушки сладки зрели,
на високо сте се сврели,
и на пръсти да се вдигна
пак не мога да ги стигна.

Я си клонки наведете,
та да ви откъсна двете,
първата ще хрусна сладко,
втората ще дам на батко!” 


Даровете на есента, независимо дали са плодове или красиво обагрени листа, ни зареждат с много нови идеи. Трудно е да се повтори съвършената природа, но ние се опитахме, пристъпвайки със благоговение да запечатаме върху дървото есенното си настроение, като така обогатихме и природната маса у дома. Резултата е гномче на крушките и гномче на дъба. Тези малки приятели гномите, както и феите, възбуждат въображението на децата и са чест приятел в игрите им.


За нас остава удоволствието от сътвореното.:)

30.10.2013 г.

Ранна грамотност - да тласнете детето към света на възрастните, преди да е готово




 Автор: Sueli Pecci Passerini

"Децата имат само едно детство, това, което откраднете от него е изгубено завинаги"
Можете ли да научите на азбуката дете под 7, 6 или дори под 5 години? Да, възможно е да се научи азбуката твърде рано. Но ще бъде ли детето наистина грамотно? Какви последици могат да възникнат от това, което ние разбираме като ранна грамотност? Какво е най-полезно за детето?
Често виждам в кабинета си родители, загрижени за бъдещата кариера на детето си, когато то е навършило само 3, 4 или 5 години. Когато питам родителите каква смятат, че е ролята на играта за детето, обикновено отговарят, че това е просто забавление, с изключение на нареждането на пъзели. Те смятат, че е важно да подготвят детето си за живота, за участие в конкуренцията в света, за една професия, която дава "щастие", като под тази дума се разбира почти винаги „пари”. 
Въпреки това, ако погледнем детето, когато то фантазира, катери се по дървета или играе с други деца, ние откриваме една много специална вселена, в която то развива увереност и умения, които често не се срещат в света на успешните възрастни.
Именно поради тази причина, във валдорфските училища ние препоръчваме, децата да продължат да играят, докато станат най-малко на шест или седем години, просто ... да играят. Времето, което някои смятат, че е "загубено", когато детето не бъде рано ограмотено, всъщност е спечелено за натрупване на вътрешни сили, за да може то да се изправи пред света. 
След почти 100 години от основаването на първото Валдорфско  училище в Германия, основано на светогледа наречен антропософия, разработен от Рудолф Щайнер, все повече родители разчитат на резултатите от този педагогически метод, сега широко разпространен в над 3000 учебни заведения по целия свят (с около 25 училища в Бразилия, както и десетки детски градини).
Антропософията признава значението на физическото, психическото и духовно обучение на човешкото същество. Първите седем години за децата, например, представляват етап на висок разход на енергия за цялостно изграждане на тялото. Това се вижда в развитието на нервната система и сетивните органи, в говора, във въображението, в опознаването на света.
Ползата от играта е, че тези възможности са разработени с радост и сериозност, внимателно и отговорно, спокойно и уверено в добър свят, който не изисква от детето усилия извън неговите възможности. Докато ранната грамотност означава да тласнете детето в света на възрастните преждевременно, което води до изчерпване на енергията, която ще му бъде нужна в бъдещия му живот. 
В моя преподавателски опит, както и педагогически, винаги имам предвид, че за малкото дете, азбуката е абстрактна и непозната, защото в нея няма нито цвят, нито красота. Дори и след като човек е грамотен, азбуката е с фирми, толкова различни от неговият опит. Ние може да проверим този факт чрез изучаване писмеността на нашите далечни предци. Например египетската писменост представлява йероглифи, които са в пряка връзка с реалният обект, т.е. повторно изразяват обекта, за който се пише. Но когато през 3000 г. преди рождество Христово, се е създала фонетичната азбука на финикийците, текстовете вече не са в пряка връзка с елементите на заобикалящия ни свят.
За детето е естествена такава форма на комуникация, подобна на древните египтяни, при която се разкрива неговата детска вселената с ключ, който всеки човек притежава. Когато детето ви показва рисунка, която е направило, то ви казва как вижда света, как се чувства, дали е щастливо или тъжно, нещо което не може да се изрази с написан текст. Във валдорфските училища, изучаването на азбуката започва с рисунка, бавно и постепенно, от 6 1/2 или 7 години, като рисуването и ученето на буквите се извършват успоредно.
Валдорфската педагогика изисква учителя да отговори на цялостното човешко развитие, да поставя ученика и индивидуалността му на първо място, да организира преподаването с музика, пеене и поезия, така че научаването на буквите да бъде смислено и ефективно.
Когато децата играят, тяхното въображението и творчеството са част от опознаването им на света и на себе си. Овладяването на различни изкуства заедно с преподаването по художествен начин са методите, чрез които се поддържа игровата дейност. Тази преподавателска практика, дава смисъл на преподаването и ученето и създава емоционална връзка с учителя и учебното съдържание. 
В заключение смятам да завърша, с цитат от философа Фридрих Шилер:
„Защото, за да го кажем най-после веднъж, човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.“