Ранна грамотност - да тласнете детето към света на възрастните, преди да е готово

 Автор: Sueli Pecci Passerini

"Децата имат само едно детство, това, което откраднете от него е изгубено завинаги"

Можете ли да научите на азбуката дете под 7, 6 или дори под 5 години? Да, възможно е да се научи азбуката твърде рано. Но ще бъде ли детето наистина грамотно? Какви последици могат да възникнат от това, което ние разбираме като ранна грамотност? Какво е най-полезно за детето?

Често виждам в кабинета си родители, загрижени за бъдещата кариера на детето си, когато то е навършило само 3, 4 или 5 години. Когато питам родителите каква смятат, че е ролята на играта за детето, обикновено отговарят, че това е просто забавление, с изключение на нареждането на пъзели. Те смятат, че е важно да подготвят детето си за живота, за участие в конкуренцията в света, за една професия, която дава "щастие", като под тази дума се разбира почти винаги „пари”. 

Въпреки това, ако погледнем детето, когато то фантазира, катери се по дървета или играе с други деца, ние откриваме една много специална вселена, в която то развива увереност и умения, които често не се срещат в света на успешните възрастни.

Именно поради тази причина, във валдорфските училища ние препоръчваме, децата да продължат да играят, докато станат най-малко на шест или седем години, просто ... да играят. Времето, което някои смятат, че е "загубено", когато детето не бъде рано ограмотено, всъщност е спечелено за натрупване на вътрешни сили, за да може то да се изправи пред света. 

След почти 100 години от основаването на първото Валдорфско  училище в Германия, основано на светогледа наречен антропософия, разработен от Рудолф Щайнер, все повече родители разчитат на резултатите от този педагогически метод, сега широко разпространен в над 3000 учебни заведения по целия свят (с около 25 училища в Бразилия, както и десетки детски градини).

Антропософията признава значението на физическото, психическото и духовно обучение на човешкото същество. Първите седем години за децата, например, представляват етап на висок разход на енергия за цялостно изграждане на тялото. Това се вижда в развитието на нервната система и сетивните органи, в говора, във въображението, в опознаването на света.

Ползата от играта е, че тези възможности са разработени с радост и сериозност, внимателно и отговорно, спокойно и уверено в добър свят, който не изисква от детето усилия извън неговите възможности. Докато ранната грамотност означава да тласнете детето в света на възрастните преждевременно, което води до изчерпване на енергията, която ще му бъде нужна в бъдещия му живот. 

В моя преподавателски опит, както и педагогически, винаги имам предвид, че за малкото дете, азбуката е абстрактна и непозната, защото в нея няма нито цвят, нито красота. Дори и след като човек е грамотен, азбуката е с фирми, толкова различни от неговият опит. Ние може да проверим този факт чрез изучаване писмеността на нашите далечни предци. Например египетската писменост представлява йероглифи, които са в пряка връзка с реалният обект, т.е. повторно изразяват обекта, за който се пише. Но когато през 3000 г. преди рождество Христово, се е създала фонетичната азбука на финикийците, текстовете вече не са в пряка връзка с елементите на заобикалящия ни свят.

За детето е естествена такава форма на комуникация, подобна на древните египтяни, при която се разкрива неговата детска вселената с ключ, който всеки човек притежава. Когато детето ви показва рисунка, която е направило, то ви казва как вижда света, как се чувства, дали е щастливо или тъжно, нещо което не може да се изрази с написан текст. Във валдорфските училища, изучаването на азбуката започва с рисунка, бавно и постепенно, от 6 1/2 или 7 години, като рисуването и ученето на буквите се извършват успоредно.

Валдорфската педагогика изисква учителя да отговори на цялостното човешко развитие, да поставя ученика и индивидуалността му на първо място, да организира преподаването с музика, пеене и поезия, така че научаването на буквите да бъде смислено и ефективно.

Когато децата играят, тяхното въображението и творчеството са част от опознаването им на света и на себе си. Овладяването на различни изкуства заедно с преподаването по художествен начин са методите, чрез които се поддържа игровата дейност. Тази преподавателска практика, дава смисъл на преподаването и ученето и създава емоционална връзка с учителя и учебното съдържание. 

В заключение смятам да завърша, с цитат от философа Фридрих Шилер:

„Защото, за да го кажем най-после веднъж, човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.“

Източник: http://www.antroposofy.com.br/wordpress/alfabetizar-precocemente-empurrar-a-crianca-para-o-mundo-adulto-antes-da-hora/