30.09.2014 г.

Голямата червена ябълка




В края на септември, когато есента започва бавно да пълзи, измествайки лятото, а масата на сезоните вече е обсипана с есенни листа и коприна в златисто и червено, когато вечерите стават все по хладни и все по къси, във всички валдорфските училища и детски градини се организира есенен фестивал. За по-малките той е само празник на събиране на реколтата, за по-големите е и празник на Архангел Михаил, като се отпразнува човешката воля, вътрешна сила, смелост и инициатива.
Тази година, на нашия празник у дома, решихме да разкажем приказка, подходяща за по-малките деца, като малкия ни син.

Голямата червена ябълка
Kate Whiting Patch in "Kindergarten Review."


Имаше едно време едно малко момче, което се казваше Боби.
Един ден, Боби лежеше на килимче до огнището и гледаше една книжка с картинки.
Дядо му, стоеше до него, прозя се и каза:

- Иска ми се сега да имах една голяма червена ябълка! Можех да ти покажа, как да си я опечеш на огъня, Боби.
Боби скочи бързо, като светкавица.
- Аз ще ти дам една - каза той, взе шапката си и се затича навън толкова бързо, колкото можеше. Сети се, че беше видял едно ябълково дърво далеч надолу по пътя, отрупано с големи червени ябълки.
Той тичаше отстрани на пътя, през купчините паднали листа, всичките червени, жълти и кафяви. Листата приятно шумоляха под краката му. Най-после стигна до голямата ябълка, но макар че огледа навсякъде, не видя нито една ябълка на дървото, и нито една ябълка на земята!

- О - извика Боби - Къде ли са отишли?
В този момент, сухите листа по клоните на дървото изшумоляха:
- Не ми остана нито една, скъпо дете. Ще трябва да изчакаш още една година
Боби беше изненадан.
- Но къде са всичките ябълки? - попита той отново.
Ябълковото дърво само въздъхна. Малкото момче се обърна и тръгна към къщи през полето.
Много скоро той срещна едно котенце.

- О, котенце - извика той - знаеш ли, какво се е случило с големите червени ябълки?"
Котенцето погледна нагоре към него, след това започна да се търка в краката му, казвайки:
- Мяу, мяу, мяяяу!
Боби продължи пътя си, и скоро срещна едно приятелски настроено кученце. Кученцето спря и размаха опашката си. Малкото момче попита и него:
- Кученце, можеш ли да ми кажеш, какво се е случило с големите червени ябълки?"
Кученцето спря да маха опашката си, и излая:
- Бау, бау, бау! Ако знаех, непременно щях да ти кажа.
Момченцето продължи, докато стигна до една стара крава, която стоеше гледайки през оградата.
- Здравей краво - каза Боби, ще ми кажеш ли, какво се е случило с големите червени ябълки?"
Кравата потърка носа си в оградата, и каза:
- Mуу! Mуууууууу! Аз също бих искала да изям една голяма червена ябълка.
Момченцето се засмя и тръгна, докато стигна до гората. Там срещна голяма, сива катеричка.

- Сива катеричке, каза Боби - можеш ли да ми кажеш, какво се е случило с големите червени ябълки?
Катеричката, подскачаше наоколо, спря се и погледна Боби.
- Фермерът прибра всичките, за да си ги яде през дългите зимни дни- бъбреше тя.
След това, изтича до земята под кестена и започна да пълни малките си джобчета с лъскави ядки и за да си трупа в къщичката.
- Благодаря – каза Боби, и се затича нагоре по хълма към къщата на фермера толкова бързо, колкото можеше.

Фермерът стоеше до вратата и се усмихна, когато видя Боби.
- Добро утро, добро утро, мое малко момче. каза той - Какво мога да направя днес за теб?
- Моля те - каза Боби - искам една голяма червена ябълка.
Фермерът се засмя.
- Ела с мен - каза той - и ще те заведа да си избереш ябълка.

Момчето и фермера влязоха в голямата плевня, и там Боби видя много бурета, които стояха в един ред, а всяко буре беше пълно с големи червени ябълки!
- Тук има толкова много! - каза Боби - Защо си ги взел всичките?
- Не искаш да ги оставя на Баба зима, нали? -каза фермерът.
- Баба зима харесва ли ябълки? - попита Боби.
- Тя иска да ги вземе - каза фермерът -но ние обичаме да ги ядем, и за това ги събираме за зимата.

Боби започна да разглежда наоколо в плевнята. До буретата с червени ябълки имаше друг ред бурета, всички пълни със зелени ябълки, а по-нататък имаше голяма купчина златни тикви; до нея една купчина от зелени и жълти тикви, друга от ряпа, след това купища жълта царевица.
- Възможно ли е да запазите всички тези неща, за зимата? - попита Боби.
- Да - каза фермерът - ние събираме цялата реколтата - всички хубави неща, които лятото ни дава.
- Катеричките също ли събират запаси за зимата? - попита Боби.
- Да, те също събират, лешници, орехи, жълъди - каза фермерът.
„ Ето защо катеричката знаеше къде са ябълките“, помисли си Боби.

Боби тръгна към бурето с ябълки и избра най-голямата червена ябълка, която можа да намери.
- Благодаря, господин фермер - каза то и изтича към дома си, за да даде ябълката на дядо си.

- Я, виж ти , къде я намери? - възкликна дядо му.
- О - заразказва Боби - аз отидох до ябълковото дърво, но то нямаше ябълки. Тогава попитах котката, къде са големите червени ябълки, но тя не знаеше. Попитах кучето, и то не знаеше, след това попитах кравата и тя не знаеше. Най-накрая срещнах катерицата, и тя знаеше, защото тя си събира запаси за зимата. Тя ми каза да отида до фермера. Аз отидох и го помолих за голяма червена ябълка, и той ми даде тази!

- Е, добре - каза дядото, когато Боби спря да говори, останал без дъх. - Сега ми намери малко връв."

Боби намери връв, и дядо му завърза единия край на дръжката на ябълката. Завърза другия край на връвта на рафта над камината и така ябълката висеше над огъня.

Тя се завърташе, а Боби и дядо му я гледаха, докато сока и потече навън, а ябълката ставаше все по-мека и по-мека, докато се изпече.

Тогава Боби донесе чиния и две лъжици, седнаха с дядо му пред огъня и изядоха, голямата червена ябълка.


Източник: http://www.mainlesson.com/display.php?author=bailey&book=hour&story=apple&PHPSESSID=894f7c1147867edcf3c0dc07d254fc81

19.09.2014 г.

Есенен транспарант


Есента вече чука на прага ни. Тази седмица сменихме цялата лятна декорация, а на масата на сезоните вместо морски вълни и корабче, сега разпръснахме есенни листа, кестени и шишарки…


След като събрах кураж от пролетта, когато направих първия си транспарант, сега опитах с нещо есенно, като смело промених и персонализирах модела, който използвах, така че да отговаря на визията на нашето семейство: мама, татко и двете ни момчета, на една есенна разходка…
За да се направи транспарант, е необходимо много търпение и малко черен картон, оризова хартия, тишу различни цветове и лепило стик.
Тъй като нашите деца са малки, те не участват в правенето на този хартиен витраж, освен с идеи и като моя муза разбира се.



Това е моя подарък за тях, за предстоящия сезон, нещо което да спира погледите им по време на игра, нещо което да им напомня за споделеното удоволствие от семейните разходки…

17.09.2014 г.

Магията на красивите книги

Много ми се иска във българските книжарници да се предлагат детски книжки с нежни рисунки с акварел или пастел, героите да не са с несъразмерни на лицето и тялото им очи, а самите приказки да бъдат достоен пример за подражание за малкото дете особено до 7 год. Разбира се има и изключения, но за съжаление все по-рядко попадам на тях и тъй като за търсещия винаги има избор, започнахме да прибягваме до поръчка на книги от чужди сайтове. И макар, това да не се случва много често, не само заради скъпата доставка, но и заради това, че по-често разказваме вместо да четем, а често и ние измисляме приказките в къщи, голяма беше радостта ми, когато открих сайт за безплатна доставка на книжки от Белгия и то с намаление на коричната цена. Бързината на доставката ме изненада много приятно.
Това са и книжките, които ние поръчахме: едната за малкото дете, другата за вече по отрасналото.


С голямо удоволствие споделям този сайт, с всички, които имат интерес.

Първото впечатление от валдорфските книги с приказки е, колко са нежни, както рисунките, така и самия текст. Историите често са за магически същества, феи, елфи, гноми и други горски същества. Четейки ги, понякога се чувстваме с децата, така сякаш попадаме в един магически свят, изпълнен с красота, доброта и радост. Децата обичат да слушат такива приказки, така за тях гората оживява, и когато на разходка отиваме там, те влизат в нея тихо и с уважение към всички същества, които живеят в нея, и я пазят с радост.





Ето и някои от популярните автори и техните книги, които са станали любими на вдъхновените родители и учители от валдорфската педагогика:

Има още много автори на подобни приказки, и всеки би могъл да открие своите любими след тях. Аз ще се радвам ако ги споделите с нас…