Празнуване на Михаиловден

И

В началото на есента, на 29 септември, малко след есенното равноденствие, в детските градини и училищата Waldorf, се празнува Михаиловден. Целта на този фестивал е да се отпразнува човешката воля, вътрешна сила, смелост и инициатива. Той служи като символично напомняне на цялата общност, че всеки от нас трябва да се стреми да преодолее по-ниските импулси: на страх, отмъстителност, гняв, тревожност, егоизъм и мързел.
Когато лятото избледнява, нощите стават все по-хладни, а дните все по-къси, нашия свят също изглежда така, сякаш се свива и помръква. Образът на архангел Михаил в битка с дракона, показва нашата нужда от сила и смелост, срещу нашите по-низки импулси в това време на годината. Силата на меча на архангел Михаил, светлината, която той излъчва, са противодействие на нашето желание да „заспим” и ни помага да се изправим пред чувството на празнота пред умиращият свят на природата. Основната идея, която стои зад фестивала на празника на смелостта е да накара децата да се изправят пред собствените си предизвикателства - с други думи, техните вътрешни и външни дракони. За празника те се обличат с плащове или ризници и се наслаждават на игрите на смелост и сила, размахвайки дървени мечове в ръка, разказват се приказки, пеят се песни, рецитират се стихове и се пече хляб с формата на дракон.

Приказка за Михаилов ден 
Силното момче 
/Christine Natale/

 Някога имало едно малко момче, което растяло все по-голямо и по-силно с всеки изминал ден. Това малко момче обичало да играе с другите деца, но никога не искало да губи. То било избухливо, удряло или ритало другите деца, дори когато те случайно се блъскали в него, или го спъвали. На децата това не им харесвало, но му позволявали да играе с тях, така или иначе.
Момчето ставало все по-голямо. Скоро, то пораснало толкова голямо и силно, че във всяка игра само наранявало другите. На него му харесвало, че е толкова силно. Децата не харесвали да бъдат наранявани и за това престанали да играят с него. Ако той тръгнел към тях, те още щом го видели, бягали към домовете си толкова бързо, колкото могат.
 Силното момче оставало само всеки ден. Дълбоко в сърцето си чувствало, че е самотно и нещастно, но си казвало: "Не ми пука! Мога да направя, каквото искам и никой не може да ме спре!"
 Един ден силното момче видяло по-малко момче, което си играело с топка. "Искам да играя с теб." заявило силното момче. "Не, не искам да играя с теб - ти си грубиян! ", отговорило малкото момче. Силното момче се ядосало, ударило по-малкото момче и му взело топката. Малкото момче изтичало към дома си плачейки.
Силното момче си тръгнало с топката. То се радвало, че я е взело, но се чувствало много зле, защото дълбоко в сърцето си, знаело, че никой не го харесва. Нямало приятели, било само и много самотно. Разхождайки се по отдалечена поляна покрай селото, то видяло най-удивителната гледка, която било виждало: Снежно бял кон стоял на поляната. Конят бил толкова чист и бял, че светел на слънцето и момчето почти не можело да го гледа. Седлото и юздата били красиво декорирани със злато и скъпоценности. Момчето се загледа в чудният кон, един човек дошъл до него и сложил нежно ръка на рамото му. "Ти изглеждаш като много силен, млад мъж." казал непознатият. Момчето погледнало нагоре в силното и красиво лице на човека и казал: "Да, такъв съм." "Това е добре" казал мъжът, - но мога да видя в очите ти, че понякога използваш силата си, за да нараняваш децата, които са по-малки и по-слаби от теб. Това със сигурност не е правилният начин да използваш силата си. "
Момчето се почувствало засрамено и не знаело, какво да каже. "Ела с мен", казал човекът, който бил облечен в броня, която блестяла като злато, "Нека ти покажа какво може да направи реалната сила." Рицарят подал на момчето ръка, и те тръгнали по полето. В средата на полето имало много голям камък. Рицарят се навел над камъка и започнал да го клати. Момчето видяло, че той е много тежък и бил забит в земята. Рицарят извадил камъка от земята, изправил се и извадил железен меч. С един бърз и сигурен удар на острието рицар разчупил камъка на две! Момчето видяло, че камъка е кух и вътрешността му е покрита с блестящи кристали! Това било най-красивото нещо, което момчето някога било виждало.

"Видя ли?” - попитал рицарят. Силата може да разкрие красотата."

Двамата продължили пътя си. Стигнали до поляна, на която пасяли голямо стадо овце. Скоро се чуло страшно ръмжене. Една овца блеела жално. Момчето видяло, че голям сив вълк излиза от гората до поляната, и че агнетата са в голяма опасност. "Стой тук!" заповядал рицарят. Той извадил меча си за втори път, и се втурнал в битка с вълка. Било ужасна битка, но когато всичко свършило, вълкът лежал победен. Рицарят измил меча си в кристално чистата река до поляната, изсушил го и го пъхнал в ножницата си. Когато се върнал, той казал:
"Дори и вълците трябва да ядат. Но този вълк беше много болен и убиваше през цялото време, дори когато не беше гладен. Стадата бяха в голяма опасност, а също и селяните. Аз трябваше да сложи край на това.

Видя ли? Силата може да спаси живота.

Ела, има още едно нещо, което бих искал да ти покажа." Те се върнали до белият кон. Рицарят качил момчето върху гърба на коня. След това, вълшебният кон развял красиви бели крила. Момчето извърнало глава и видяло, че рицаря всъщност е ангел. Те летели във въздуха, все по-високо и по-високо, докато стигнали до прекрасна страна над облаците. В далечината се виждали златни замъци, и огромна зелено-червена и кафява планина. Скоро, когато всичко започнало да се движи, момчето осъзнало, че това не е планина! Появила се голяма, люспеста глава и дълга, покрита с шипове опашка. Това било дракон, който започнал да бълва огън и дим! Рицарят казал на момчето да остане на коня му, за да бъде в безопасност. Тогава той извадил меча си за трети път. Махнал с ръка във въздуха и от меча изхвърчали светкавици в небето. От всички посоки заприиждали стотици ангели-рицари. Те били облечени в златни доспехи и имали блестящи мечове. Направили кръг около дракона и насочили мечовете си към него. Драконът навел глава, и бавно изпълзял много, много далеч. Рицаря се върна при момчето, заедно с няколко други ангели-рицари.
"Защо не убихте дракона?", попитало момчето.
"Много дракони са убити, моето момче."- отговорил рицаря -" но само когато другите са в опасност. Днес това не беше необходимо и дракона се върна в пещерата си." "Ако хората са застрашени, ние ще бъдем там, за да помогнем", казал един от другите ангели, който носеше лилия в ръката си.
"Да, когато Архангел Михаил ни призове, ние сме готови." казал друг ангел.
 "Кой си ти?"- попитало момчето.
"Аз съм Гавриил, архангелът на любовта."- отговорил този, който носел цвете.
"Аз съм Рафаил, архангелът на изцелението." отговорил другият.
"Ние сме помощници на Архангел Михаил - архангелът на силата и свободата."
"Когато силата и свободата са свързани с любов и изцеление, всяко зло може да бъде преодоляно и велики неща могат да се случат", добавил Гавриил.
"Ние трябва да се обединяваме с другите, за да се борим с истинските врагове, и да преодоляваме реалните опасности", казал архангел Михаил, "Един добър рицар никога не трябва да се бори с приятелите си."
"Разбирам."- казало момчето. "Всеки път, когато силата е съединена с любов и изцеление - велики неща могат да се случат! Няма да го забравя!"
Тогава архангел Михаил го качил на крилатият кон и те отлетели заедно обратно на земята, до дома на момчето. Архангел Михаил казал сбогом на момчето, а то обещало да запомни урока на ангелите . "Когато хората се научат да използват силата си разумно и за добро, и те ще получат свой златен меч", казал архангел Михаил. "Ще се опитам." - обещало момчето.
След този ден, момчето се научило да използва силата си разумно и добре. Той поискал от другите деца, да му дадат още един шанс. Започнал да се държи справедливо по време на игри, и да се контролира. Не наранявало никого. Ако някой го блъснел, то не отвръщало на удара. Скоро другите деца започнали да му имат доверие. Те играели щастливи заедно, и силното момче имало много приятели. То винаги бързало да защити онези, които не могат да се защитят сами, и за това малките деца го обичали. Други момчета и момичета, скоро се присъединили към него, и всички те вършели добри дела в селото и помагали на хората винаги, когато имало нужда.
Много години по-късно, момчето и приятелите му пораснали прекрасни мъже и жени. Те пътували надлъж и нашир, да вършат велики дела, с които да донесат мир на земята. Станали известни със своите добри дела, и техните битки срещу злото. Можете да чуете повече истории за тях, когато станете по-възрастни. Момчето получило собствен златен меч, и убило много дракони. И винаги казвало на своите рицари, "Когато силата и свободата са свързани с любов и изцеление, всяко зло може да бъде преодоляно, и велики неща могат да се случат!".

Източник: http://ourhomeschooljourney.co.za/wordpress/219/the-waldorf-festival-of-michaelmas/