23.01.2018 г.

Две зимни приказки

Наша читателка ни зарадва с милото си писмо, в което ни изпраща две приказки, за публикуване във Фейландия. Благодарим ти, Мануела за хубавите думи и споделянето.


„Много харесвам Фейландия и често намирам полезни неща там. Смятам, че е изключително важно да се поддържат подобни места, от където българските поддръжници на Валдорфската педагогика да черпят идеи и вдъхновение.
Пожелавам ви успех в Стара Загора. Аз лично съм се убедила в смислеността на Валдорфската педагогика и много се надявам тя да достигне до повече хора.
Бих искала да споделя две валдорфски приказки, които съм превеждала и разказвала на моето дете.“

Мануела Анатасова



Среброшапко, царят на Феите Скрежки
От Alice A. Patterson

Среброшапко живееше високо горе сред белите пухкави облаци на Севера. Цял живот той си беше играл със своите братя и сестри в царството на баща си - Цар Зима.  Сега вече беше пораснал и копнееше да направи нещо велико. Така че много се зарадва, когато един ден получи съобщение от баща си да се яви незабавно в заседателната зала на двореца, за да обсъдят нещо много важно - пътешествие до Земята.

Среброшапко, без да губи и минута, се втурна към двореца, където завари баща си да седи на красив кристален трон, заобиколен от своите придворни. Когато Среброшапко зае своето място, баща му се изправи и рече:

“Скъпи мои поданици, събрах ви, защото синът ми, Западен Вятър, тъкмо се завърна от пътешествието си до Земята. Той казва, че Принцеса Есен е останала по-дълго от обичайното тази година и трябва да побързаме да я отпратим.
Северен Вятър, ти трябва да започнеш незабавно - духни към дърветата и разпилей листата им на длъж и шир, защото някои от феите на Есен все още ги боядисват. Бързай към градините и полята, откъсни цветчетата на есенните цветя. Разбираш си от работата, погрижи се да я свършиш добре!
Принц Сняг, напълни чувалите си със снежинки от планините. Приготви ги тази вечер, за да се спуснеш над Земята рано сутринта и да разпръснеш снежните кристалчетата, преди слънцето да е изгряло!”

Когато царят даде своите заповеди на Принц Западен Вятър и Принц Лед, а и на всички останали, той се обърна към Среброшапко:
“Сине, рече той, ти ще бъдеш Цар на Феите Скрежки. Те бездействат вече много дълго време. Какво точно ще поискаш да направят, оставям на теб да решиш, но никога не забравяй, че ти си Принц и син на Цар Зима.”

Среброшапко стори дълбок поклон на Цар Зима и напусна заседателната зала. Той дълго размишлява и не усети как е изминал остатъкът от деня. Размишлява и през цялата нощ, а на сутринта събра Феите Скрежки и им каза:
“Баща ми ме направи ваш Цар. Западен Вятър се завърна и разказа за чудесата, които е сторил - издухал е листата от дърветата, навел е главичките на цветята, разпръснал е всичките им листенца и е прогонил птиците на юг. Сигурен съм,  че малките земни деца много тъгуват, защото им липсват техните приятели - цветята и птиците.
Затова нека съберем пухкавите заскрежени листа от нашите дървета и нашите нежни кристални цветчета и да напълним колесниците си с тях. Може би ще успеем да направим отново щастливи земните деца!”

Феите Скрежки нададоха радостен вик за Среброшапко. Цял ден те работиха, пълнейки колесниците си и когато се смрачи, потеглиха към Земята. Литнаха към дърветата и покриха всеки клон с дантела от скреж. Покриха всяко растение в градината, дори бурените и тревите, с техните прекрасни ледени цветчета.

Среброшапко погледна работата им и се усмихна щастливо.
“А сега замъците!”, казаха Феите Скрежки.
“Да ги построим по прозорците на стаите, където спят децата!”, каза Среброшапко.

И така, малките феи се промъкнаха в стаите през пролуки и пукнатини. Тихичко, те започнаха да строят не само големи замъци, но и високи хълмове, покрити със сребърни дървета и течащи водопади, ледени полета пълни с необикновени папрати и цветя, и ята птици, летящи навсякъде.

В мига, в който слънцето се показа от изток и последната колесница вече беше празна.
“По колесниците! - извика Среброшапко - Трябва да тръгваме!” И Феите Скрежки отлетяха точно когато земните деца се събудиха и възкликнаха удивени: “О, какви красиви дървета! О, какви красиви сребърни замъци! О, милите, любящи Феи Скрежки са били тук!”

А Цар Зима беше толкова доволен от работата им, че направи Среброшапко Цар на Страната Скреж.
Оттогава, всяка зима, той и Феите Скрежки идват и работят нощ след нощ, за да направят света още по-красив за малките земни деца.
*****************************


Есенен Мечо
От Suzanne Down

Беше есен в планинската долина, където живееше баба. На гористия хълм зад нейната ферма имаше дървета и камъни, храсти и туфи трева. Тази гора беше дом за животните. Всяка есен, когато листата окапят, Мечо идва в гората. Той ходи между дърветата, тупур-тупур, тежко стъпват лапите му по земята.

Минава покрай дървото на Гарвана, тупур-тупур, люлеейки земята докато върви. Кимва на Гарвана, Гарвана граква и отлита.

Мечо върви надолу по пътеката, тупур-тупур, покрай Енота, който се скрива в един кух дънер.

Още по-натам, Зайо подскача, спира и чува звук... тупур-тупур, звучи като Мечо – и Зайо се мушва бързо в дупката си под земята.

Между дърветата стои Сърната, притихнала, слушайки. Тупур-тупур, Сърната трепва с опашка и потропва с крачета. С бърз скок тя изчезва, преди Мечо да е дошъл.

Тупур-тупур, Мечо поглежда нагоре. Бухала е на дървото, “Бухуу, бухуу”, поздравява той, когато Мечо преминава.

Лисицата стои на камъните, душейки въздуха. Мирише на Мечо и тя се свива зад големия камък, когато той преминава, тупур-тупур, покрай камъка и нагоре по пътеката до върха на най-високата скала.

Мечо оглежда долината. Там долу е фермата на баба, от комина излиза дим. На хората им е топло в техния дом. Мечо намира своята пещера, където уютно се свива на кълбо, опирайки дебелата си козина в каменната стена на пещерата. Ах, точно по мярка! Навън започва да пада първият сняг. Мечо вече спи и ще спи дълбоко цяла зима. Гората вече е тиха…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.