14.04.2017 г.

Великден във валдорфския дом


(в католическите държави)


Предложения от Бригите Барц, автор на книгата „Празници с децата”, за времето на Великите пости:
Природна масичка/табла с празна купичка върху нея и някоя клонка, която има само пъпки (препоръчително е да се смени преди да разцъфти) и кръст/свастика, ако желаете да го ползвате като символ (но не разпятие за децата, под девет години). Авторката чувства, че не е подходящо да се включва присъствие на Човека Христос на кръста и пише:


Голяма умереност се изисква, когато въвеждаме децата към Страстната седмица. По-малките деца, под възрастта на деветата година, още не са готови да вземат съзнателно участие в нея. Самопознанието, което принадлежи към страданието, и през което възрастните преминават по това време на годината като вътрешна опитност на страдането, просто не е подходящо за деца. Съзнателно задълбочаване в основите на Христовото страдание до смърт не бива да се инициира преди времето за подготовка на конфирмацията (
Празник, с който децата се приемат официиално в света на възрастните на 14 год. възраст)”
Вместо това, през това време ние може да подходим към децата с приказки, чиято история разказва за трансформация, спасение след страдание или смърт.
Вълкът и седемте козлета (зависи от темперамента на детето, както и от възрастта на вашето дете – за тази приказка подходящата възраст е към 6-7),
Малката червена шапчица, Снежанка, Магаренцето, Цар Дроздобрад (7-8).

За Страстната седмица, може би най-познатата валдорфска традиция е да се напълни купичката от природната масичка (някои семейства държат пръст или пепел в купичката) с пръст и да се посеят семена на трева или лятно жито в деня на Цветница. Може също да се изпече плетен великденски хляб за великденското утро.
Ето още някои традиции:
Цветница:
Изработване на хартиено - или друго, петле,  което може да се закачи над масата за Цветница. В някои части на Европа има процесии, в които децата носят кръстове или дървени кръгове, накичени с фигурки от хляб, и особено с петле.
Петелът е природен символ, възвестяващ идването на Христос, началото на Новия Завет.
Някои семейства започват едва днес да палят свещта, която се държи известно време незапалена на природната масичка.
Велики четвъртък:
Традициите включват взаимно измиване на краката и похапване на зелени храни. Много популярна храна, е супата от керевиз, допълнена от хляб и вода като скромна трапеза на бяла покривка.

Разпети петък:
Ден за приготвяне на плетен козунак, също за посаждане на семена на растения като невен, слънчоглед, латинки, в лехички – семенцата са заровени (погребани), но се събуждат за нов живот. Това наистина вълнува много детето до девет години.
Неделя на Великден:
Ден на тишина, на очакване. Някой може да плете и украсява великденски кошници, да замесва тесто за козунаци или да направи гнездо за великденския заек. Скрито може да се изработят няколко пеперуди, които да бъдат окачени над масата преди великденското утро.

Превод: Валентина Тодорина