Сега, не толкова много години по-късно, ние с нашите деца
сме в същото положение, пътувайки да чуваме „Виж, виж ,мамо овце“, „Къде, къде –
казва другия – не видях.“ В село двора е пуст, няма ги баба и дядо, няма ги и
животните, но желанието на децата да гушкат зайчета, да нахранят пиленце, да
тичат с агънце е точно толкова, колкото моето в онези години, когато двора беше пълен.
Докато някой ден имаме отново животни, игрите на ферма са
сред едни от най-честите, и за това изплетох повечко кокошки, както казаха
децата - за цял кокошарник. Този вид кокошки макар да се различава минимално от първата схема, ми предостави възможност да променя
почти изцяло визията и така да има разнообразие в „нашата ферма“.
Започнах с 18 бримки и две кълбета. Целта беше да се получи пъстра
кокошка. На всеки ред след първия, изплитах в началото по 1 бримка и така,
докато останаха 6 бримки, които също изплетох.
Докато аз плетях, децата все пак бяха си намерили приятели,
които да изучават, и с които да играят.
След като заших частично тялото, напълних с вълна и заших останалата част. Опашката направих с игла. За гребена и човката също използвах
само игла.
За да има известна разлика в кокошките, след зашиването и
двата края могат да се използват за глава и опашка. Това придава едва забележима разлика, но пък и известно движение, когато се разположат една до
друга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.