31.07.2014 г.

Жътва на ДарЛимец 2014 г.

Прието е да се мисли за децата, които растат днес, като деца, които знаят повече от децата от преди 30, 40, 50,…или 100 години. Прието е също така, родителите на тези знаещи деца, често да се хвалят с това или онова интелектуално постижение на невръстното им дете и да казват „Днешните деца не са като децата едно време, те се раждат професори“. Не е прието обаче да се замисляме, това на което учим децата дали е полезно за тях, дали е полезно да го знаят или дали е полезно да го знаят точно на тази възраст. Често подранилите знания са твърде абстрактни. Имат ли обаче днешните деца истински, живи познания за заобикалящия ги свят.
Малкото дете има нуждата да опознае света, в който се е родило и за това трябва да го докосне…Да докосне, охлюва, да докосне калта, да ги помирише, да усети дъжда в косите си, а пясъка или тревата под краката си. То няма нужда да ги гледа на телевизора, в енциклопедията или ние да му разкажем нашите впечатления за тях.
Често децата могат да изброят по имена, играчите от любимия футболен отбор на бащите си или вече ползват компютър на 4-5 год. възраст, но единственото което знаят за хляба, който присъства всеки ден на трапезата им е, че се купува от магазина, като всичко друго, което ги заобикаля.
Във валдорфските детски градини и училища е традиция да се сее жито есента, което след като се прибере следващото лято, да се смели от децата с мелница в самата градина или училище и пак децата да замесят хляб. Така те проследяват и преживяват целия процес и стават част от него.
Това направихме и ние миналата и тази година. Благодарение на инициативата на ДарЛимец, ние и нашите деца успяхме да се докоснем до магията на това, да засеем лимец и да го берем със собствените си ръце, клас по клас.






„Никой не е по-голям от хляба“, казва народната поговорка. Хлябът като символ свързан с вечния цикъл на живота, с безкрайността, с кръга, със слънчевия диск, с домашното огнище.
Не случайно на българска трапеза без Хляб не се сяда, а всеки гостенин традиционно посрещаме с Хляб и сол.
За нас това беше едно изключително важно преживяване, да сме там на нивата с лимец. Да научим децата да разпознават различните зърнени култури, да се грижат за житото, да си омесят хляб е едно от най-важните неща, които едно дете може да научи.
Гледката на израсналата тук там пшеница в нивата с лимец, пък лично мен ме подсети за една снимка на ГМО бик. Нека всеки се замисли от къде сме тръгнали и къде сме стигнали във всяка една област на нашия живот ние хората, оставяйки се да ни води материалистичното ни мислене. Не винаги колкото повече е толкова по-добре…


Повечето, понякога води единствено до повече болести. Според кардиолога Уилям Дейвис, който е написал книга за най-популярното  в света зърно, сегашната пшеница е „идеална  хронична отрова.“  Нека бъдем съзнателни към себе си и природата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.