20.12.2011 г.

Адвентна градина

Приказка за “Адвентска градина”

     В Германия,в един град,живял свещеник на име Яков. Когато остарял,решил да се махне от шумния град. Заселил в малък дом сред планината. В съседната гора живеели много и най-различни зверчета: лисици, катерички, зайци. Зверовете се сприятелили с добрия старец. Той винаги  им давал нещо вкусничко и те не се страхували от него: хранели се от ръцете му. А малко диво козле толкова обикнало отец Яков, че дошло да живее в   къщата му.
     Отец Яков рядко се срещал с хората,които живеели в долината. Ако някой се разболеел тежко, пращали да извикат отеца и той винаги идвал при болния и донасял разни лечебни треви.
    На брега на реката отец Яков намирал много прекрасни горски цветя. Той внимателно ги изкопавал и ги засаждал около своя дом. Колко красив станал той!
   Така живеел старецът в тишина и покой. Понякога при него идвали деца. Той им правел играчки и им разказвал интересни истории.
    Когато настъпвало тъмното време на годината, отец Яков се замислял за това, че празника Рождество започнал да се превръща в обикновен празник с богата трапеза. Искало му се  да промени това по някакъв начин, да го направи по-светъл и радостен за децата.
   Веднаж през нощта се разразила силна буря: дърветата стенели, гората бучала, трещели гръмотевици, мълнии прорязвали небето. Отец Яков бил в дома си само с малкото козле. То тревожно тичало, жално блеело и само в коленете на отеца могло малко да се поуспокои. Отец Яков затворил очи и започнал да се моли. Той молел Бог да прости на хората тяхната суета и да им помогне в това предрождественско време, особено на децата. Изведнаж, сред воя на вятъра и шума на бурята, той чул глас: ”Отец Яков! На децата е нужна Адвентска градина! Ти можеш да направиш това!”
   Кой е това? Отец Яков отворил очи и видял точно пред себе си на земята малко зелено змийче. На главата  му искряла корона, а по гърба му блестели ярки петна. Той се удивил и попитал: ”Кой си ти и от къде си?” Змийчето отговорило: ”Ти не ме познаваш,но аз добре те познавам. Често слушам твоите разкази.”
     “Кажи,от къде са тези сияещи петна по гърба ти?” попитал отец Яков. Змията отговорила: ”Всеки път,когато човешко дете направи добро, на моя гръб се появява сияещо петънце. Ти можеш да помогнеш в това на човешките деца-и на големите, и на малките.”
     “Но аз не зная как да направя тази градина и какво представлява тя.”
“Гледай ме.”-казало змийчето. То запълзяло и започнало     да се извива като спирала. В средата ярко сияела короната, и с нежна светлина блещукали петънцата на неговия гръб. Отец Яков вече знаел какво трябва да направи. Изпълнил се  с радост. И изведнаж видял, че бурята е утихнала и гората се е успокоила. Меко, пухкаво, снежно одеало обгръщало цялата земя.
     Отец Яков отишъл при хората. Той влизал във всеки дом и разговарял със стопаните. Молел ги за свещи и червени ябълки, а в замяна им давал лечебни треви. Канел всички деца, когато се стъмни, да дойдат при него на празник. Децата се зарадвали-те много обичали дядо Яков и празниците.
    А отец Яков се върнал в гората, набрал мъх,елхови клонки, шишарки, кори от дървета и донесъл всички тези горски дарове в къщи. Започнал да прави това, което му показала змията.
   В средата поставил голяма свещ. От нея тръгвала спирална пътека от елхови клонки, а наоколо направил градинка от изсушени тревички, цветенца,листа, шишарки и клонки. Запалената голяма свещ озарила къщата с чудна светлина.
   А децата вече били тръгнали към гората. Те весело и шумно бягали по пътя. Когато пристигнали в къщурката на стареца, те видели красивата градина, озарена от чудната нежна светлина. Като зелено змийче се виела пътечката към голямата свещ. В началото на пътечката бял ангел давал на всяко дете червена ябълка със свещ в нея. То можело да мине по пътечката до голямата свещ, да запали от нея своята свещичка и на освети с нейната светлина тъмната пътечка. Празникът станал интересен и радостен.

     На този празник при отец Яков присъствала и една жена. Тя се върнала в града и разказала на всички за него. Празникът започнал да се прави в града, а после се разпространил и в други страни.

Тази и други приказки за Рождество може да се прочетат в http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=24782

Когато започнахме да разказваме тази приказка в къщи, применихме малко края като добавихме, че „когато децата поставяли своите ябълки със запалени свещи в тях по пътечката, всяко казвало какви добри дела е направило през годината.” Сина ни първо се смути, когатого подканихме да сподели своите добри дела, но когато му подсказахме малко, веднага се сети за много: „помагам на мама, подреждам си играчките, храня птиците в парка….”. Така приказката помогна на три годишното ни дете да научи кое е добро…
.................................................

Как възниква „Адвентната градина”:
Адвентната градина се появява за първи път през 1926 год., когато д-р Карл Шуберт, учител в Валдорфското  училище в Щутгарт, се запознава със спираловидното движение като лечебна форма за ритмичната и сетивната система. По-късно, той бил вдъхновен от баварския обичай за създаване на градина от мъх и елхови клонки, която се осветявала единствено от свещи, които се поставяли в ябълки. Д-р Шуберт създава голяма спирала от мъх и елхови клонки, в която участващите деца или възрастни  отиват до голямата свещ в центъра, от където запалват собствените си свещи-ябълки, които после оставят по пътя си,  при излизане от спиралата и така докато цялата спирала се освети отсветлината на свещите.

 Използвани източници: http://mountainhearth.blogspot.com/2010/12/advent-spiral-walk.html, http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=24782

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.