Мартенички

Един от най-хубавите български празници е празнуването на 1 март /баба Марта/. Мартениците, които са на всякъде, на ревера на палтото на случайните минувачи, на уличните сергии, на витрините на магазините, внасят цвят в до вчера сивия зимен делник.

ЗНАЧЕНИЕТО  НА  ЦВЕТОВЕТЕ

Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на младите деца са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената - здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване. Така се обяснява семейният характер на мартенските обреди и празници.

Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнството, обозначава девствеността - белият цвят е цветът на Христос.

Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.Трябва да си припомним, че първоначално женските сватбени носии са червени.

ПРЕДАНИЕ

"Една от легендите разказва как преди повече от 1000 години, българският хан Исперих тръгнал от дома си от източната империя, за да дири плодородна земя за народа си български. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - всичко, което се ражда по тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото той тъгувал за дома си и за своите близки - за майка си и за сестра си Калина. Седнал той на брага на голямата река и сълзи покапали по загорялото му лице, а взорът му се отправил молитвено към бреговете и към слънцето за чудо. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка - на нея хана разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат й е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и праща много здраве...

Зарадвала се Калина и решила да изпрати хабер на своя брат. Свила зелена китка, усукала с вълнен конец и направила възелчета за поздрав - и изпратила лястовичката да отнесе китката на брат й. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на рамото на Исперих. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си и накичил гърдите си с китката. Ханът повелил на народа си - всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден да се кичи винаги - за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи Март и останало и до наши дни."

Тази година решихме да си направим сами мартенички, като използваме вълна.

Искахме в нашите мартенички да присъства пролетния дух, за това освен пресуканите червен и бял конец, ги украсихме с пеперуди, калинки и пчелички, които идват като мартеничката с пролетта.

Честита баба Марта,

 желаем ви много щастие здраве и дълголетие.