МАКОВИ ФЕИ

Цъфналия мак, привлече погледа ми и за миг ме върна в моето детство. Има ли нещо по-хубаво от това, да играеш от сутрин до вечер на воля, но не на бетонна детска площадка, а сред цветя и дървета. Да чуваш песента на вятъра в клоните на дърветата, а не форсирането на близко минаващите автомобили и да усещаш аромата на пролетта, а не на изгорелите газове… Тези мисли ме натъжиха, защото всяко дете заслужава да расте близо до природата и да черпи от нея вдъхновение за игрите си, но днес това се среща рядко…

Реших да покажа на сина ни, как се прави макова фея.

Не ни беше необходимо нищо друго, освен прецъфтял и още неразцъфнал мак.

Много внимателно разтворихме листенцата на неразцъфналия и така оформихме тялото на феята, с нейната рокличка и пелерина.

Остана само да и сложим главичка, от прецъфтелия мак и ето, скоро имахме цяло семейство феи.

Сложихме и криле от розов цвят...

Сигурно е излишно да казвам, че малките феи така харесаха на сина ни, че не се раздели с тях през целия ден…

Приказките във валдорфското образование

Автор: Christine Natale

Една от причините, че разказването на приказки е толкова компрометирано в последните петдесет години е, че много малко хора знаят как и кога да разкажат някои приказки, какво е подходящо за различни възрасти и с каква интонация трябва да се разкаже приказката.

Приказките за деца под седем години, трябва да бъдат разказани с равномерен и ясен тон, с акцент върху съгласните, а не върху гласните. Гласните носят емоционалното оцветяване на думите, а съгласните, създават картината. Може да бъде голяма грешка, да предложите приказката на дете, преди седемгодишна възраст с интензивен и драматичен тон на гласа. Хората изглежда чувстват, че малкото дете се нуждае от тази драма, за да концентира вниманието си, но децата са напълно способни да отдадат пълното си внимание на една приказка, започнала в тиха и спокойна атмосфера. Опита на телевизията, филмите и т.н., да се конкурират с вас е техен проблем, и вашият отговор не трябва да бъде да нарушавате принципите на разказване на приказки. 

Тези "звукови картини" представят ясни образи пред детето, и то може да живее в тях до степента, до която е емоционално готово. Опитайте се да кажете на глас, "голямата черна мечка ходи тромаво в гората." На първо място със силен акцент върху гласните, а след това на съгласните. Би трябвало да можете да почувствате в себе си разликата. Свръх подчертаването на емоционалното съдържание на думите, може да предизвика страх в едно малко дете, несъразмерен с истинското значение на приказката. 

След шест или седем, когато детето започва да губи своите млечни зъби, то е готово за повече драма. Емоционалния живот започва да се засилва и да се развива независимо от физическото тяло и валдорфските учители, разказват с големи вариации в експресията, особено когато насочват някои части на приказката към деца с различни темпераменти. Също така след седем години се разкарват по-сложни приказки, както и такива, в които има по-голям акцент върху причината и следствието.

Малките деца може да се радват на приказките, които техните родители и учители разказват и могат да се възползват много от стимулирането на въображението, което те предизвикват. Повечето родители свидетелстват за факта, че малките деца искат приказката да се повтаря, понякога за много дълъг период от време, без промяна или почивка. Независимо от факта, че родителя започва да се чувства, като че живее в едно времево изкривяване, това изискване на детето трябва да се задоволи. Колкото по-дълго едно дете може да живее с приказката и колкото повече тя се повтаря, толкова по-голямо е упражняването на психическите и емоционални способности на детето. Възможността за създаване на вътрешни образи се развива. Ритмичното моделиране на езика и вътрешният диалог се развиват, и се засилва вербалната памет на детето. Желанието за повторение трябва да дойдат от детето и родителят трябва да се съгласи колкото е възможно по-ентусиазирано. Желанието за разнообразие принадлежи към по-късен етап на развитието и трябва да се появи, когато детето стане готово да чете и пише. 

Преди три годишна възраст, само най-прости битови и приказки за природата, са необходими и ценни. Приказка измислена от майката за „малко момче, което един ден облече палтото, шапката и ръкавиците си без пръсти и отиде до магазина с майка си”, обикновено е много забавна и напълно достатъчна. Няма нужда да се разкаже, че малкото момче излезе от къщата и се срещна с вещици или дракони. Малкото дете няма достатъчно развито въображение, за да се справим с такава приказка. Възможно е да започне да се страхува, че ще види чудовище зад всеки ъгъл. И по отношение на "истинските приказки" - малките момчета и момичета не се срещат с дракони, правят го принцовете! Това е нещо съвсем различно.

 

Прости приказки, като тази как „малкото пиленце излиза от своето яйце и се намира в гнездото до своята майка, където му е толкова топло и сигурно” е типична приказка за природата, подходяща за тригодишни. На тази възраст винаги трябва да се наблегне на това, че природата дава живот, както и на защитният и аспект, ще има достатъчно време, по-късно за детето, да разбере за нейните капризи и трудни изисквания. Ако родителите имат усещане за невидимия свят на феи и ангели, може да разказват прости приказки за тях, без никакъв проблем. Много малките деца имат силно чувство за реалност за тези неща. Приказките трябва да бъдат прости и директни, запазвайки нежен почит към невидимите същества. 

Приказките за четири годишните, могат да бъдат малко по-дълги и малко по-подробни. Първата приказка може да бъде "Сладката овесена каша" в колекцията на братя Грим. "Трите прасенца", "Златокоска" и "Малкото пиленце" (Chicken Little) са подходящи приказки, в които отрицателните аспекти не са прекалено изразени. Приказки за „Леденото момче” (Jack Frost), „Царят на Зимата” (King Winter), Lady Spring и „Феите в средата на лятото” (Midsummer Fairies), са добри, заедно с "Малката червена кокошка", "Обущарят и джуджетата" и “Star Money”.

Приказките за пет годишните са с малко повече действия, но се придържат в сферата на истината. Старата дама надолу по улицата, не трябва да се отъждествява със зла вещица. 

Шест годишните са готови за приказките, в който доброто и злото идват по-близо до човека, но не толкова сложни, като "Снежанка и седемте джуджета" или "Червената шапчица".

Запознайте се добре с приказките. Прочетете ги сами, преди да ги прочетете на детето. Използвайте насоките тук, за да си зададете въпроси за всяка нова приказка, които смятате за важни. Колко сложна е тя? Колко дълга? Съмият аз чувствам ли се комфортно от тази приказка?

Ако имате някакви съмнения относно дадена приказка, най-добре е тя да се остави за по-късно, когато детето е по-голямо или докато я проучите и разберете. Не забравяйте, че не е необходимо да разказвате една нова приказка всеки ден. Деца, които не са ограбени от телевизията и филмите, са щастливи да слушат една и съща приказка в продължение на седмици в дадени моменти. Това им позволява да получат, много богата връзка с приказката, която остава в подсъзнанието още по-силен психологически и духовен ефект.

Родителите и учителите, които отделят време за изучаване на значението и важността на приказките, независимо дали от психологическа гледна точка - като Bruno Bettleheim, или морално-духовна гледна точка, както Рудолф Щайнер, често стават много ентусиазирани. И както в много други неща, с ентусиазма трябва да се внимава, да не се прекалява. Необходимо е да имате търпение с този аспект на образованието на малкото дете, както с всичко останало. Ние знаем, че е вредно да се опитвате да изправите бебето на краката му, пред мускулите да са достатъчно развити. Точно така трябва да се спазва и вътрешното развиване на въображението на детето. То следва да се насърчава, но не и да се пришпорва.

Докато чакате детето да порасне за по-сложни приказки, родителите могат да използват ентусиазма си, за четене на много приказки за собствено удоволствие, просветление и дори лечение. Препоръчвам ви сборника  Andrew Lang’s Rainbow, приказките на George MacDonald (подходящи за девет годишни и по-големи деца) и народни приказки от цял свят и особено от Русия. 

Избягвайте съвременните версии на приказките с "варосани" или "PC" (политически коректни) финали. Тези приказки са много изкривени и обикновено злото се преодолява по твърде елементарен начин. Детските страхове, често се свързват с приказки, от манипулирани версии, в която страшните герои не са преодолени. Психологически, истинските версии на приказките са красиво изработени така, че да помогнат на детето в неговото емоционално развитие, дотолкова, доколкото се разказват в точната възраст.

Истинските версии на народни приказки са тези, които са били събрани в края на 1800-та година. Якоб и Вилхелм Грим не са написали приказките, които свързваме с тях. Те, заедно с Андрю Ланг и други са филолози, които пътували в Европейскиите провинциални райони и записали приказките, запазени в устната традиция. Те успяли да запишат много приказки, които щяха да изчезнат в нашата технологична ера. И макар да имали много затруднения, при съпоставянето на различните версии, успяли да намерят няколко души (най-вече възрастни жени), който можели да пресъздадат ясно точната последователност на събитията в приказките. Тези приказки са били държани живи в сърцата и спомените на бабите от векове.

Има няколко красиви души, които можели да пишат оригинални приказки, като Ханс Кристиан Андерсен и Джордж Макдоналд. Те имали истинска почит и духовна чувствителност, за да го направят. Но един внимателен прочит на техните приказки, ще покаже тяхната целесъобразност за по-големи деца, според насоките, дадени по-горе. Има народни приказки и учебни приказки от изток, които също са подходящи за децата в основнотоучилище.

Освен това, голяма част от акцента трябва да бъде поставен на разказването на приказките, а не на показването в снимки или на филм. Bruno Bettleheim, в книгата "Uses of Enchantment" ясно показва вредата при излагане на детето на визуализации на приказката. Той заключава, че детето само ще направи умствени образи на тези части на устните приказки, които е готово да усвои. За съжаление, децата не могат да филтрират готовите изображения и те могат лесно да бъдат изложени на психологическите структури и символи, за които не са подготвени. Почти всички случаи, когато дете е било травмирано от приказка, са когато е видяна на филм. Въпреки, че Уолт Дисни има много заслуги в киноизкуството, филмите му трябва да се избягва от родителите на малки деца. Деца на възраст девет и повече години могат да ги оценят, но да за запазят вътрешните образи на истинските приказки, те трябва да се срещнат първо с тях, за да останат дълбоко в психиката им.

Трябва да се каже, че има някои книжки с картинки, чиито илюстрации са много импресионистични и позволяват на детето да се изпълне с детайли. Като цяло те са добри за по-малките деца, ако отрицателното не се подчертава. Но най-добрата картина е тази, която детето създава в своята собствена душа, докато слуша любимата си приказка, отново и отново. 

Christine Natale се запознала с учението Рудолф Щайнер и неговата работа на 16-годишна възраст, по време на лятната работа в биодинамичната градина на Threefold Community в Ню Йорк. След две години в колежа на общността, Christine започва пътуване със своя ментор, Rene Querido. Има щастието да се обучава в малък тренировъчен клас и е провела стаж в Sacramento Waldorf School от първи декември до юни с пълен курс за групово обучение в почти всеки клас и детска градина. Christine преподава около десет години, предимно в детската градина, и една година в комбиниран Четвърти и пети клас. През това време тя е прочела много лекции на обществеността, създава куклен театър и фестивални продукции, режисира в основното училище и дава консултации по валдорфска педагогика за родители, във връзка с възпитанието на техните деца.

Съвсем до скоро Christine бе съсредоточена върху писането. Тя има богата колекция от приказки и статии по валдорфско образование и е в процес на самостоятелно им издаване. Christine има разнообразни умения във всички изкуства, като валдорфска живопис с акварел, рисуване с пастели (и тълкуване на рисунките), ръчна работа, музика, драма, куклен театър, разказване на приказки и много други. Тя има широки и задълбочени познания по антропософия и валдорфска педагогика, както и добро познание на други образователни системи и методи, както и способност да създаде връзки и да изгради мостове на разбирателство за хора, които имат различни интереси

Книга на Christine с приказки може да се намери тук . Блога на Christine, може да се намери тук . 

Източник:http://thewonderofchildhood.com/2011/02/fairy-tales-with-christine-natale/

Планиране

Автор: Kristie Karima Burns, MH, ND от Earthschooling

 

Като автор на учебна програма, често чувам въпроса "как да организирам себе си и / или моите уроци?" Или "Може ли да ми помогнете, да направя моя график за годината?" Изненадващо е, че повечето хора, които задават този въпрос в действителност планират твърде много неща и са свръхорганизирани. Те са толкова мотивирани и вдъхновени, че се опитват да планират и организират твърде много дейности в рамките на един ден, или планират с прекалено строг график. Въпреки това, мъдростта в планирането е в ритъма на деня и дълбочината на урока - две неща, които не могат да се изразят с помощта на традиционния календар.

Рудолф Щайнер признава, че е важна мотивацията и вдъхновението на учителя. Той каза: "Благоговението, ентусиазма и чувство за настойничество, тези три качества са панацея, магическо средство за защита, в душата на възпитател и учител".

 

Моите десет любими методи за планиране са вдъхновени от Щайнер:

1. Започнете с "котви" в деня, Щайнер казва: "Благодарение на нашите ограничения, възприемаме нещо като самостоятелно и отделно, когато в действителност, то не е отделно изобщо." Ние често възприемат графика за деня, като нещо извън нас, но в действителност, изграждането на график е нещо естествено за повечето хора. Вижте това, което вече правите естествено през деня и направете тези неща "котви". Например, ако обичате да започвате деня с разходка, направете я част от графика си. Ако децата ви взема душ всяка вечер, направете и него „котва”. 

2. Съсредоточете се върху процеса, а не върху резултата. Щайнер казва: "Цялата природа започва да нашепват своите тайни към нас чрез своите звуци. Звуци, които преди това са били неразбираеми за душата ни, днес се превръщат в съдържателен език на природата ". Но как можем да чуем тези звуци, ако сме толкова фокусирани върху крайния резултат през цялото време? Ако отделим известно време да помислим, много от "традиционните" дейности в училището, като подготовка на домашните, тестове и изпити са фокусирани само върху крайния резултат. Валдорфското образование се фокусира върху процеса. Когато се уверите, че детето остава съсредоточено в "настоящето" и в задачата дадена от учителя, може да откриете, че то иска да прекара в един урок часове, вместо минути. По тази причина, всеки график е създаден така, че да позволи известна гъвкавост. Свъхпланирането често ограничава възможностите на детето да "чува звуците на природата".

 

3. Вземете в предвид темперамента на детето и учителя. Щайнер казва: "Да изпитваме любов към нашите действия, и да живеем разбирайки волята на другия човек, е фундаментална максима на свободните хора." Всеки учител трябва да знае, че това, което го вдъхновява или мотивира може да бъде различно от това, което вдъхновява и мотивира неговият ученик. Аз съм разгледала това подробно в книгата ми "Темпераментите и отношението възрастен-дете", която е на разположение в сайта www.TheTemperaments.com.

4. Направете „скелета” на графика, но не го изграждайте изцяло. Щайнер казва: "Ако не се проникнем първо с разбирането, че само чрез художественото можем да проникнем в царството на истината, може да не успеем да придобием истинско разбиране за свръх-сетивния свят, в съответствие с епохата на съзнателната душа. Графикът "трябва да бъде като скелето на една къща – точно толкова, колкото да удържа "идеята"за къщата. Но вие трябва да оставите подробностите на ежедневната креативност и вдъхновението на деня. 

5. Не забравяйте, че графикът е нещо, към което да се върнете, ако загубите ритъма. Щайнер казва: "Посрещнете децата с благоговение, възпитавайте ги в любов, и ги изпратете в свобода." Не забравяйте да добавите малко "свобода" във вашите учебни планове. Ритъма се случва естествено, когато използвате вашите „котви”, когато се фокусирате върху задачата, когато се наслаждавате на процеса и имате структурата на скелета. Писмения график е нещо, което е полезно да имате под ръка, когато ритъма не се получава, или се чувствате малко зле или деня, ви "просто не върви добре". Въпреки това, той не е нещо, което да се използва, когато нещата следват добре своя собствен път. Ако нещата вървят добре, без да е необходим "строг график", продължаваме с естествения ритъм на деня!

6. По-малкото е повече. Щайнер казва: "Човекът е потънал в материализма до такава дълбочина, че е необходима една силна концентрация на волята, за да се повдигне отново. Материализма представлява заболяване на нервната система, което е истинска епидемия в живота на душата ". Ние често си мислим, че имаме нужда от повече книги, повече инструменти, повече материали за занаятите или повече неща, които да направят уроците ни перфектни. Въпреки това, някои от най-добрите уроци, които съм имала с децата са били правени с жълъди, пръчки или просто хартия и цветни моливи. Излишните материали и книги често създават необходимостта от по-сложна организация, планиране и повече почистване. Такива задачи може да ни отклонят от действителното нещо, което сме решили да правим. 

7. Завъртете дневния си ритъм през главата, сърцето и ръцете. Щайнер казва: "Нашата задача е да образоваме човека по такъв начин, че той или тя да може не само да изрази по точния начин, това, което живее в цялото му човешко същество,но и да се постави в света по правилния начин. " Ние трябва да се уверим, че в ритъма на деня, се обръщаме към "цялото дете”. Ако ритъма ни е силно фокусирана в главата, то ще създаде отегчено дете. Ако той е силно фокусирани върху "ръцете", то може да създаде разсеяно детето и, ако ритъмът се фокусира силно върху сърцето, той може да създаде мрачно дете. 

8. Преоценка след седмица или две. Щайнер казва, "Търсете наистина практическия живот, но го търсете по такъв начин, че да не заслепявате очите си за Духа, които работи в него. Търсете духа, но не се стремете към него от духовна алчност, а така че да можете да го прилагате истински в практическият живот." Какъвто и график да изберете, преоценяйте го отново на всеки няколко седмици. Децата растат, животът се променя и нещата, които не работят могат да станат актуални след няколко седмици. Графикът трябва да се промени, за да отрази това. Ако създадете график в началото на годината и се опитате да използвате същият график през останалата част от годината, без да го коригирате, той ще бъде неестествен и принудителен. 

9. Класифицираща система, която отговаря на вашия стил. Щайнер казва: "Най-важното нещо, което трябва да помним, е уникалността на нашите деца, а и на всички човешки същества ..." Това, което работи за любимия ви блогър или за сестра ви, или за съседа си, може да не работи за вас. Това е добър повод, да опитате няколко различни системи и методи. Просто бъдете сигурни, че преоценяте методите си по честен начин и не ги прилага в системата си, ако те не работят за вас или вашите ученици. 

10. Последно, но не на последно място - уверете се, че ще започнете с добра учебна база. Училището Earthschooling (Www.Earthschooling.com) е създадено за предучилищна възраст до шести клас (с много уроци за ^7-ми и ^8-ти клас на разположение, но все още не е пълна учебната програма) и се основава на методите на валдорфската педагогика в първоначалния и вид. Щайнер заяви, че културата на детето и на страната трябва да бъдат взети под внимание в уроците. Следвайки инструкциите на Щайнер, Earthschooling отива отвъд "четирите сезона" и "едната-култура" и осигурява необходимото (което често се забравя, в другите учебни планове) разнообразие от възможности и гъвкавост, за да се адаптират към западното дете, което живее през четири сезона, но също и към деца от много различни култури, които живеят в различни райони на света. Earthschooling дава уроци, които отиват отвъд основите на образованието в дивата природа. Предполага се, че валдорфските учители притежават задълбочени знания за естествения свят около тях. Въпреки това, в днешно време ние често сме загубили връзка с този свят. Earthschooling осигурява по-задълбочени уроци за дивата природа, както и уроци за специфични билки, за да запълни тази празнина. Earthschooling осъзнава, че учителят е също толкова важен, колкото и урокът, и осигурява виртуални курсове за родители и учители под формата на електронни книги и видео уроци, които дават указания на учителя, при изучаване на умения, като акварелен живопис, плетене, разказване на истории и т.н.

****

Можете да посетите  Кристи на www.TheBEarthInstitute.com и www.Earthschooling.com, където тя проектира богати на съдържание планове за валдорфски уроци. 

Източник: http://thewaldorfconnection.com/waldorf-homeschool/planning

Декоративни пролетни свещи

Може да се каже, че от днес започнахме да се готвим за предстоящите пролетни празници. Може би е малко рано, но ако подготовката започне по-рано, вълнението също ни обхваща по-рано и така радостта от празника е не просто миг, а множество моменти наситени с радост, вълнение и очакване на предстоящото.

Дъждът на вън, беше това, което ни накара да си останем вкъщи и да се отдадем на свещарство.

Като начало внимателно счупихме долната част на едно яйце и отстранихме вътрешността му, след което измихме черупката и изчакахме да изсъхне.

С остра игла пробихме внимателно отвор в горната част на яйцето,

и прекарахме фитил през нея

Подготвихме си и восъка от пчелна пита, който първо начупихме на малки парченца

А след като се разтопи го изляхме в яйцето

и изчакахме да се втвърди. Обелихме го и ето я готовата свещ.

Докато чакахме да стане готова свещта яйце, навихме от пита разрязана по диагонал още две свещи.

От тук нататък последва и най-приятната част. Украсихме свещите с цветен восък и с мотиви на предстоящите празници.

Рудолф Щайнер и развитието на детето

Основи на валдорфското образованието за двадесет и първи век

Автор: Франческа Aniballi

http://www.mofga.org/portals/2/mof&g/mam%2008/11-Ashwood.jpg

Щайнеровият светоглед за растежа и развитието на децата е в основата на известната валдорфска педагогика, която е по-модерна от всякога.

Рудолф Щайнер основава първото си училище през 1919 г. в Щутгарт. От самото начало, както е описана в неговите лекции и книги, тази система е известна по цял свят като Валдорфско образование, от името на цигарената фабрика, управлявана от Емил Молт. Той помолил Щайнер, да създаде училище и система за образование за децата на работниците на компанията. Днес има около хиляда валдорфски училища в над шестдесет държави.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/f/f0/Waldorf-schools-growth-2008.png

Но какви са основните идеи и принципи, залегнали в основата на техните практики?

Конституция на човека според Рудолф Щайнер

Визията на Щайнер за човешкото същество е троична и се връща към принципите на езотеричното християнство. Човешкото същество е съставено от тяло, душа и дух, но въпреки че ги има в зародиша, още преди раждането в утробата на майката, те се развиват и стават активни и самостоятелни, на различни възрасти.

Първо детето развива физическото си тяло и този процес завършва в началото на смяната на зъбите, на възраст около седем години, когато всички органи приемат своята окончателна форми. Външното стимулиране на сетивата и движението са от първостепенно значение на този етап. Детето живее във външния свят и в общение с неговата среда.

От седем до четиринадесет, детето развива въображението, чувствата и паметта, които са способности на душата. На този етап, душата на детето започва да живее самостоятелно, вдига се завесата на несъзнаваното и детето узнава, че е една душа. Вътрешното чувство се развива чрез художествени дейности и любовта на авторитетен възрастен.

През периода от четиринадесет години до двадесет и първата година, детето се превръща в мислещ индивид и се развиват неговите интелектуални способности. Способността му за преценка, абстрактна мисъл и критично отношение достигат до този етап, когато детето е напълно зряло и е готово да влезе в живота на възрастния, с неговите отговорности. Сега неговият дух е напълно развит.

Развитие на детето чрез подражание

В първия етап, до седем години, е необходимо да се възпитава детето чрез подражание и пример. Малкото дете се учи най-добре като гледа това, което възрастните правят и повтаря тези действия, които преподавателите считат за подходящи за детето. По този начин се развива силна воля.

По това време интелектуалните способности на детето трябва да бъде оставени сами на себе си и най-доброто преподаване е пример, при който детето се научава на любов за работа и действие. Играта е „работата на детето”,  установяването на ритъма на ежедневните дейности и приказката, с която завършва деня, са ключови елементи на валдорфското образование в предучилищната възраст.

Развитие на детето чрез усещане

От седем до четиринадесет години задачата на възпитателя е да насърчи душата на детето, да изгради любов към общност, въображение и вътрешен живот чрез естетическо възпитание. Практиката по занаяти и изкуства е включена в учебните програми на валдорфските училища. Важни в този етап са пеенето на песни и разказване на приказки и други истории.

Друга основна черта на Waldorf образование е, че по време на този етап, детето се ръководи от един учител през годините, като по този начин развива лична и любяща връзка с преподавателя. Силното въображение на детето се насърчава и стимулира, като на този етап развитието на изискан морален смисъл се постига чрез средствата на естетическото възпитание. 

http://www.waldorf.org.za/images/primary1.jpg 

Развитие на детето чрез интелектуална дейност

Тя се извършва едва след четиринадесетата година, когато според Щайнер, детето е готово да развива абстрактни интелектуални способности и независима преценка. Сега вече всеки учител преподава различен предмет, като детето вече не изисква изключителен авторитет, който да го насочва. Баланса между вътрешният и външният живот трябва да бъде поощряван от всички учители, които колективно се грижат за детето.

Рудолф Щайнер представял развитието на детето като органичен процес, който се разгръща през етапи, които трябва да бъдат признати и уважавани за благополучието на детето и неговото бъдеще като човек. Мисълта му продължава да вдъхновява педагози и родители по целия свят почти един век след основаването на първото валдорфско училище.

Източник: http://francesca-aniballi.suite101.com/rudolf-steiner-and-child-development-a137747

Празнуване на Пролетта

Днес, ние решихме да отпразнуваме идването на пролетта, завръщането и увеличаването на светлината, пробуждането на растенията и съживяването на цялата природа.

Искахме в този ден, да бъдем близо до природата, да почувстваме лекия пролетен вятър в косите си, да се радваме на песните на птиците и да усетим с всичките си сетива раждането на пролетта.

Приготвихме лека закуска за из път, разбира се с активното съдействие на „малкия помощник готвач”.

И поехме на път. Природата щедро ни предложи своята красота и аромат на пролет.

Макар да преваляваше лек пролетен дъждец, успяхме да си направим венец с малкото разцъфнали, първи пролетни цветя.

да наберем цветя

и дори се вдъхновихме да си направим пролетно плато от плодове.

Гордия готвач със своите соленки...

Разбира се, имаше и пролетна приказка, подходяща за най-малките деца, която открихме тук и която напълно, отговаря на условията за същностни истории.

В студения есенен ден, гъсеницата пропълзя до върха на едно дърво.

„Мисля да подремна.” – каза уморено тя.

Започна да пълзи нагоре по листото, да завива пъшкул и заспа.

През цялата зима, тя спа в своето легло.

Пролетта дойде един ден и и каза:

„Събуди се, събуди се малка сънло.

Събуди се, време е да се измъкваш от леглото.”

Тя, отвори очи, беше слънчев ден.

Ах, тя се беше превърнала в пеперуда. Разпери крила и отлетя.

За разказването на тази приказката се приготвихме от предишния ден като направихме гъсеница и пеперуда. Този път използвахме само почистващи фитили и вълна, за да може нашите „герои” да са възможно най-лесни за изпълнение от малки деца.

За гъсеницата ни трябваха 4 фитила. Ние разполагахме с различни цветове: кафяв, бял червен. Би било чудесно и ако се направи само от зелен.

Първо ги сгънахме на половина, като леко подвихме острите краищата на фитила, после още веднъж и започнахме да ги завиваме на спирала. Първо белите,

а след това и останалите около тях.

Пеперудата направихме също толкова лесно. Отрязахме 1 кафяв фитил на половина и отново сгънахме на две. Между двете рамена на фитила сложихме малко цветна вълна. Накрая от предната част оформихме антените на пеперудата.

Съвети за представяне на приказката - използвайте по-голям копринен или друг зелен плат за зеленина Пеперудата може да бъде прибрана под гънките на коприната. Когато гъсеницата се изкачва по зеленото дърво, и завива пашкула си, тя може да бъде скрита в друга гънка на коприната, в непосредствена близост до пеперудата ... по този начин трансформацията на гъденицата в пеперуда е гладка и идва от едно и също пространство.

Плетена кокошка

"Thinking is cosmic knitting - a person who is unskillful in his fingers will also be unskillful in his intellect, having less mobile ideas and thoughts."

 Rudolf Steiner

Тези дни, реших да направя опит и да изплета първата си валдорфска плетена играчка. За да покрива критериите за валдорфска играчка, тя трябваше не само да е от естествени материали, но и да е възможно най-опростена като силует, за да остави възможност на детското въображение да допълни липсващите елементи.

Реших да изплета кокошка, може би защото ми се стори много лесна и за това и подходяща за начинаещ.

Това предложение за играчка е подходящо не само за родители, но и за деца над 7 год., които ще могат:

- да развият търпение, постоянство, концентрация и доверие в своите способности;

- да смесят играта със смислената работа;

- да изпитат удоволствието от това, да си изработят сами играчка, или ако предпочитат декорация за предстоящите пролетни празници;

- тъй като се използват само естествени материали, децата ще могат да развият чувство на благоговение, почуда, благодарност и почит към даровете на земята.

Приготвих:

-          бяла, червена и жълта прежда;

-          вълна за пълнежа;

-          шишове за плетене и голяма игла.

Започва се с 20 бримки и се плетат 4 реда, след което от 5-тия ред, в началото на всеки ред се изплитат по 2 бримки и така докато останат 5 бримки, които също се изплитат. Получава се трапец, който се използва за тялото на кокошката.

 Зашиват се противоположните краища, като се оставя малко място, от където се пълни с вълна, след което се зашива до края.

 Опашката и гребена се наплитат на 1 кука, но е възможно, да се оформят и само с игла, както е на човката. Все пак вие сте дизайнер на Вашата плетена играчка…

Сега, когато пред мен стои моята първа плетена играчка, се питам защо толкова чаках преди да опитам? Отговора може би е, че всеки един от занаятите във валдорфската педагогика е така завладяващ, че човек пробвал един трудно се откъсва, а би могъл да продължи и да открива себе си във всеки един и да изпитва като дете същото „благоговение, почуда, благодарност и почит към даровете на земята” и да развива „търпение, постоянство, концентрация и доверие в своите способности”.