Рожден ден във Фейландия

След почти две седмици, в които се борихме с грипа и други злополучия, най-накрая можем да отпразнуваме рождения ден на нашия три годишен батко. Тази година, той за първи път осъзнава, вълнува се и непрекъснато пита, кога ще е рожденият му ден, за това и решихме, че когато и да свършат непредвидените обстоятелства, да направим рожден ден, за какъвто мечтае.

Напоследък тема на нашите игри вкъщи са феите, елфите и техния приказен свят. Четем книжки, в които се опитваме да разберем повече за живота им, а навън на разходките ни търсим тайни врати към техния свят, затова и съвсем естествено някак дойде идеята да ги поканим на рожден ден в нашето приказно царство.

Но да се поканят феи не е лесна работа. Не можеш да им се обадиш по телефона. Поканата трябваше да е много специална, нещо което като оставим в гората, феите да забележат, да оценят и най-важното да разберат, че идва от дете, което се е постарало да ги опознае и знае какво харесват.

Решихме да се разходим из гората и да се опитаме да отгатнем, какво би привлякло вниманието на приказните и обитатели.

Погледа ни веднага се спря на

падащите шишарки на ливанския кедър

Изглеждаха идеални за да изработим поканата.

Бързо се прибрахме в къщи и се захванахме за работа.

Използвахме пирограф за надписа, восък от пчелна пита за да закрепим „панделката” на поканата и вече можехме отново да излезем навън за да я оставим в гората, където феите да могат да я видят и да я прочетат.

Намерихме едно дърво, на което явно имаше врата към страната на феите и оставихме там поканата.

Рожденникът така се забавляваше, така се вълнуваше, от събирането на листчета за поканата,  до откриването на тайните врати и прозорчета на приказните същества.

Всички тези вълнения успяха да удължат и разтеглят удоволствието от предстоящото събитие.

Няколко дни преди рождения ден започнахме планиране на менюто и на украсата. Тъй като всичко трябваше да е много приказно, проявихме особено старание във всеки детайл, от свещите, които си направихме сами с восък от пчелни пити, през менюто, до гъбките от филц, хартиените цветя и поставките на тортата и другите лакомства.

И ето, че дългоочаквания ден най-после дойде. Рожденикът беше нетърпелив, кога ще дойдат гостите и непрекъснато повтаряше, че не му е интересно да чака J, докато мама доукрасяваше хлебчетата с песто и рукола

а тати приготвяше шишчета от зеленчуци и сирена

„от далече със покани

идват гости най-отбрани”

И ето че първите гости вече са тук.

Феята и елфът, които ни дойдоха на гости, веднага се почувстваха, като у дома си и решиха да проверят как ухаят цветята от нашата украса.

Но после малко разочаровани откриха, че цветята са хартиени и побързаха да заемат почетното място до тортата цвете.

Когато всички гости пристигнаха, дойде и най-очаквания момент, духането на свещичките.

Имаше и много игри и подаръци, и най-важното много звездички в очите на вече порасналото ни момче.

Когато гостите се разотидоха, феята и елфът си поговориха с рожденникът и решиха да поостанат у нас и да му покажат, на какви игри играят те в гората, а вечер преди сън да му разказват за своята приказна страна.