7.02.2012 г.

Рожден ден във Фейландия

След почти две седмици, в които се борихме с грипа и други злополучия, най-накрая можем да отпразнуваме рождения ден на нашия три годишен батко. Тази година, той за първи път осъзнава, вълнува се и непрекъснато пита, кога ще е рожденият му ден, за това и решихме, че когато и да свършат непредвидените обстоятелства, да направим рожден ден, за какъвто мечтае.
Напоследък тема на нашите игри вкъщи са феите, елфите и техния приказен свят. Четем книжки, в които се опитваме да разберем повече за живота им, а навън на разходките ни търсим тайни врати към техния свят, затова и съвсем естествено някак дойде идеята да ги поканим на рожден ден в нашето приказно царство.
Но да се поканят феи не е лесна работа. Не можеш да им се обадиш по телефона. Поканата трябваше да е много специална, нещо което като оставим в гората, феите да забележат, да оценят и най-важното да разберат, че идва от дете, което се е постарало да ги опознае и знае какво харесват.
Решихме да се разходим из гората и да се опитаме да отгатнем, какво би привлякло вниманието на приказните и обитатели.

Погледа ни веднага се спря на
падащите шишарки на ливанския кедър


Изглеждаха идеални за да изработим поканата.
Бързо се прибрахме в къщи и се захванахме за работа.
Използвахме пирограф за надписа, восък от пчелна пита за да закрепим „панделката” на поканата и вече можехме отново да излезем навън за да я оставим в гората, където феите да могат да я видят и да я прочетат.
Намерихме едно дърво, на което явно имаше врата към страната на феите и оставихме там поканата.

Рожденникът така се забавляваше, така се вълнуваше, от събирането на листчета за поканата,  до откриването на тайните врати и прозорчета на приказните същества.
Всички тези вълнения успяха да удължат и разтеглят удоволствието от предстоящото събитие.

Няколко дни преди рождения ден започнахме планиране на менюто и на украсата. Тъй като всичко трябваше да е много приказно, проявихме особено старание във всеки детайл, от свещите, които си направихме сами с восък от пчелни пити, през менюто, до гъбките от филц, хартиените цветя и поставките на тортата и другите лакомства.
И ето, че дългоочаквания ден най-после дойде. Рожденикът беше нетърпелив, кога ще дойдат гостите и непрекъснато повтаряше, че не му е интересно да чака J, докато мама доукрасяваше хлебчетата с песто и рукола

а тати приготвяше шишчета от зеленчуци и сирена


„от далече със покани
идват гости най-отбрани”
И ето че първите гости вече са тук.

Феята и елфът, които ни дойдоха на гости, веднага се почувстваха, като у дома си и решиха да проверят как ухаят цветята от нашата украса.



Но после малко разочаровани откриха, че цветята са хартиени и побързаха да заемат почетното място до тортата цвете.

Когато всички гости пристигнаха, дойде и най-очаквания момент, духането на свещичките.




Имаше и много игри и подаръци, и най-важното много звездички в очите на вече порасналото ни момче.
Когато гостите се разотидоха, феята и елфът си поговориха с рожденникът и решиха да поостанат у нас и да му покажат, на какви игри играят те в гората, а вечер преди сън да му разказват за своята приказна страна. 

2 коментара:

  1. Анонимен20.03.2012 г., 8:51:00

    Е...страхотни сте...Догодина идвам на рожден ден...То толкова чудеса е имало!!! И аз ще стана дете! :)

    Дорина

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря! Не е нужно да ставаш дете, Дори, поканата беше до всички приятели и фей, поканен е всеки, който се чувства едно от двете...

    ОтговорИзтриване

Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.