31.01.2012 г.

Дървени къщички за пастели

Вдъхновени от рисуването с пастел на декемврийската семинарна среща на Инициатива за Валдорфска педагогика - гр. Варна, решихме да се позабавляваме в къщи. Бяхме сигурни, че самия метод на рисуване ще е интересен и забавен за сина ни, но тъй като искахме да има и приказен елемент, ето какво измислихме…
Първо си набавихме материалите:  червен, син и жълт пастел. От дърво направихме къщички за всяко пастелче. Използвахме кръгли дръвчета с диаметър около 7 см. и дължина 15-20 см. Първо оформихме с циркуляр покрива, а след това всяко от тях разрязахме на около една трета от дължината към покрива. Пробихме дупка с ширината на пастелите в останалите две трети от всяко дърво. Покрива и вратичките на къщичките направихме от дървени шпатули, като за всяка къщичка ги боядисахме в един от основните цветове: син, жълт, червен.

Залепихме ги с лепило, а с пирограф нарисувахме прозорчета и дръжки на вратичките, а на едната къщичка и стълбички.

За да може да се отварят покривчетата на къщичките сложихме панти, които се наложи сами да си направим, тъй като не открихме предлагане на толкова малки…



И нашите къщички са вече готови.

След като се насладихме на дърводелството, дойде ред и на приказката, която измислихме…

"Живяло едно червено пастелче само в своето приказно червено царство.  То много обичало да рисува и за да не се чувства само, си рисувало приятели в игрите. Затова и всичко там било червено, и тревата и цветята, и небето, пеперудите и птичките, всичко, до където поглед стига…Макар да си било нарисувало много приятели, на Червеното пастелче му се искало да открие нови истински приятели и решило да тръгне на път и да си намери приятели с които да рисуват, да играят и да се смеят…Дълго вървяло то и дори било на път да загуби надежда да срещне истински приятели, и тъкмо мислело да се откаже и да се върне в своето червено царство, когато изведнъж, в далечината видяло една къщичка, която била боядисана в цвят който Червеното пастелче никога не било виждало. То почукало на врата и скоро му отворило едно пастелче досущ като него, но не било червено…
        Здравей, аз съм Червеното пастелче и съм тръгнало на път за да си намеря приятели.
        Здравей, аз съм Жълтото пастелче.
Двете пастелчета си поговорили, разказали си едно на друго как са мечтали да срещнат истински приятел в игрите. Запрегръщали се, заподскачали от радост, звънкият им смях ромолял като планинско поточе…. Дълго играли приятелите, така се радвали, че са се открили, че подскачали чак до небето… но какво е станало, двете пастелчета се огледали и за миг смеха им заглъхнал, кой е това… Когато двете пастелчета се прегърнели, се появявал нов цвят.
        Ти кой си? – в един глас извикали те.
        Оранжевото.- засмял се новия цвят.- Вашата дружба ме роди. Сега вече сме трима.
Пастелчетата погледнали небето, където до преди малко подскачали и играли. Там те били нарисували най-прекрасния залез, с всички нюанси на  жълтото,  оранжевото и червеното.
Изморените приятели дълго се любували на прекрасната гледка и неусетно заспали.
На сутринта, чули как някой ги вика, подканя ги да се събудят, побутва ги…
Отворили очи, а над тях било надвесено нещо, което изглеждало много мрачно, но имало красива усмивка, а очите му сияели щастливо.
        Знаете ли, кой нарисува красивия залез вчера? – попитало то сънените приятели.
        Ние. – в хор отговорили трите пастелчета.
        Така ли, а кои сте вие?
        Ние сме Червеното, Жълтото и Оранжевото пастелче. А ти, кой си?
     Аз съм Синьото пастелче. Снощи видях красивия залез и исках да разбера кой го е нарисувал. Там където живея аз всичко е синьо. Зарадвах се като видях, че има и други цветове.
        И ние се радваме да те видим, кой ли цвят още ще се появи от нашите игри…? – засмели се трите пастелчета.
Приятелите дълго и весело играли, а какви нови цветове се родили от тяхната дружба разбери сам…"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.