Валдорфска приказка за Рожден ден

Вчера във Фейландия имахме рожденник и решихме да му разкажем приказка.

Всяко дете, родителите на което са вдъхнодени от Валдорфската педагогика чува версия на тази приказка за рожденния си ден. Историята се променя, за да отговаря на неговата личност, но основната сюжетна линия остава.

Извикайте свещенно усещане от раждането, чрез разказването на приказката.

"Имало едно време едно малко момченце, което живееше с ангелите на небето и беше много щастливо там.  То гледаше красиви гледки, слушаше хубава музика, и усещаше, че принадлежи на това място. Но един ден облаците се разделиха в небето и момчето видя зеленината на земята долу с всички хора, които щастливо играеха и работеха и изведнъж то закопня да отиде там и да види какво е. То видя всички цветове на дъгата и цветовете на земята. Видя пеперуди, кацащи по цветята и птици, летящи във въздуха. Те като че ли му махаха с крилца.Той видя риби, плуващи в морето и различни растения, които покриваха земята. Видя децата как се катериха на дърветата, тичаха, скачаха в ливадите и се разхождаха из пясъка и листата. Земята беше толкова красива! 

Тогава то попита своя ангел-хранител: Може ли да сляза на земята? Но ангелът му го погледна и каза: „Не, много е скоро. Трябва да изчакаш още малко време.” Детето продължи да живее на небето и скоро забрави за земята. Един ден то отново хвърли един поглед на земята през облаците. То видя майки и бащи да работят. Видя хлебари, инженери, писатели и фермери. Видя майки и бащи, които обичаха децата си. Тогава то видя красива жена с любов и копнеж в сърцето си за едно дете и помоли своя ангел да отиде при нея?

Ангелът каза: „Ти трябва първо да минеш през страната на сънищата.”

Вечерта момчето заспа. Сънува, че срещна мъж и жена, които протегнаха ръце към него и го поканиха да дойде, за да бъде тяхно дете.

На сутринта то разказа на своя ангел съня. Ангелът каза: „Вече е време да отидеш на земята.”

Тази нощ детето заспа, и като минаха десет лунни месеца, изведнъж то видя, че се намира в малка лодка. И след това, красива дъга, подобна на мост се протегна от небето към земята, лодката се плъзна по нея и момчето като малко бебе се озова в ръцете на майка си и баща си, които го очакваха. Те го гледаха с благоговение и огромна любов, и бяха много щастливи и благодарни, че ги е избрало.

„ - Ще го наречем Божидар!”, казаха те!"

По идея на: http://herbnites.tripod.com/waldorfinspiredschool/id12.html