Първите часове след новата година, неизменно са свързани с една от най-колоритните български традиции- сурвакането. Често приемаме празниците без да се интересуваме от истинския им смисъл, без да задаваме въпроси. Смятаме, че знаем всичко за тях, но понякога нишката се къса, хартиените сурвакници заемат мястото на саморъчно направените и украсени с плодове, защото повече отговорят на забързаното ежедневие. Така е с повечето празници, ако не и с всички. Постепенно губим връзка с корените си, а това е равносилно на смърт, една духовна смърт.
Тези мисли ни накараха да потърсим информация за нашите, български празници, за да можем да отговорим да всички въпроси „Защо” на нашето малко сурвакарче и така да се свържем с корените си и ние заедно с него.
"Обичаят сурвакане има древен предхристиянски характер. Имената на обичая -сурвакане, на магическата пръчка -сурвачка, сурвакница, както и изричането на думите- Сурва, сурва,! са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския и древноарийски бог на Слънцето Сурья."
Сурвакарската благословия представлява молитва за здраве и изобилие във всичко.
Вярава се, че силата на дряновото дърво, от което се изработва сурвакницата, увеличава и силата на благопожеланията. Задължително е дряновите клонки да се привържат, с което сурвачката добива форма на единично или двойно кирилско “Ф". В Централна и Източна България сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окачват и монети. Има и още нещо – дряновата пръчка, оформена като сурвачка, има магическа сила само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина! Сутрин рано, или още в първите часове на празника, групички от сурвакари, деца на възраст от 4-5 до 10-12 г. (някъде само момченца) обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват отсвоя дом. Чрез отмерени удари със сурвачката по техния гръб изричат благапожелания за здраве, берекет и късмет, като винаги започват от най-възрастния, и честитят:
Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.
Никой не се отказва от тези удари, които носят магическа сила и правят пожеланията по-реални, напротив – колкото по-силни са ударите, толкова по-скъпи са наградите за нетърпеливите сурвакари. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.