Жътва на ДарЛимец 2014 г.

Прието е да се мисли за децата, които растат днес, като деца, които знаят повече от децата от преди 30, 40, 50,…или 100 години. Прието е също така, родителите на тези знаещи деца, често да се хвалят с това или онова интелектуално постижение на невръстното им дете и да казват „Днешните деца не са като децата едно време, те се раждат професори“. Не е прието обаче да се замисляме, това на което учим децата дали е полезно за тях, дали е полезно да го знаят или дали е полезно да го знаят точно на тази възраст. Често подранилите знания са твърде абстрактни. Имат ли обаче днешните деца истински, живи познания за заобикалящия ги свят.

Малкото дете има нуждата да опознае света, в който се е родило и за това трябва да го докосне…Да докосне, охлюва, да докосне калта, да ги помирише, да усети дъжда в косите си, а пясъка или тревата под краката си. То няма нужда да ги гледа на телевизора, в енциклопедията или ние да му разкажем нашите впечатления за тях.

Често децата могат да изброят по имена, играчите от любимия футболен отбор на бащите си или вече ползват компютър на 4-5 год. възраст, но единственото което знаят за хляба, който присъства всеки ден на трапезата им е, че се купува от магазина, като всичко друго, което ги заобикаля.

Във валдорфските детски градини и училища е традиция да се сее жито есента, което след като се прибере следващото лято, да се смели от децата с мелница в самата градина или училище и пак децата да замесят хляб. Така те проследяват и преживяват целия процес и стават част от него.

Това направихме и ние миналата и тази година. Благодарение на инициативата на ДарЛимец, ние и нашите деца успяхме да се докоснем до магията на това, да засеем лимец и да го берем със собствените си ръце, клас по клас.

„Никой не е по-голям от хляба“, казва народната поговорка. Хлябът като символ свързан с вечния цикъл на живота, с безкрайността, с кръга, със слънчевия диск, с домашното огнище.

Не случайно на българска трапеза без Хляб не се сяда, а всеки гостенин традиционно посрещаме с Хляб и сол.

За нас това беше едно изключително важно преживяване, да сме там на нивата с лимец. Да научим децата да разпознават различните зърнени култури, да се грижат за житото, да си омесят хляб е едно от най-важните неща, които едно дете може да научи.

Гледката на израсналата тук там пшеница в нивата с лимец, пък лично мен ме подсети за една снимка на ГМО бик. Нека всеки се замисли от къде сме тръгнали и къде сме стигнали във всяка една област на нашия живот ние хората, оставяйки се да ни води материалистичното ни мислене. Не винаги колкото повече е толкова по-добре…

Повечето, понякога води единствено до повече болести. Според кардиолога Уилям Дейвис, който е написал книга за най-популярното  в света зърно, сегашната пшеница е „идеална  хронична отрова.“  Нека бъдем съзнателни към себе си и природата.

Кампания в INDIEGOGO

Скъпи приятели!

През последните 2 години нашата работа във „Фейландия“, по популяризиране на валдорфската педагогика и възможността да се прилага в домашни условия тя, прерасна в желание за създаване на валдорфска детска градина и училище в Стара Загора. Заедно с група родители и учители започнахме да се събираме и да провеждаме занимания на открито, празнуваме заедно сезонните празници, имаме „Група за игра“, която се провежда в нашия дом.
Създаването на детска градина и училище обаче, е проект, който изисква една по-широка подкрепа, както с идеи и опит, така и финансово. За това като първа стъпка за популяризиране на нашата дейност стартирахме кампания в INDIEGOGO.
Радваме се на всяко писмо, което получаваме, и ще сме благодарни на всеки, който ни подкрепи, по какъвто и де е начин.
Поздрави!
Наталия Дончева – валдорф мама от „Фейландия“ и Председател на „Сдружение за валдорфска детска градина и училище – Стара Загора“

КАМПАНИЯ:
https://www.indiegogo.com/projects/creating-a-waldorf-kindergarten-and-school-in-stara-zagora-bulgaria

******************************************

We are Waldorf initiative to create a school and kindergarten in our city of Stara Zagora, which is located in the central part of Bulgaria. Stara Zagora is sitiated in proximity to the Valley of the Tracian Kings and the majestic Stara Planina mountain. The nearest Waldorf kindergarten and the only Waldorf school in Bulgaria is 250 km of our city.

In 2012 a group of parents, along with a teacher are united in Waldorf initiative in 2013 was registered as a "Society for Waldorf kindergarten and school - Stara Zagora" registered at the Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria to work for public benefit, establishing a Waldorf school and Waldorf kindergarten, and promotion of Waldorf pedagogy.
One year of existence of our Association, entirely with private funds of participants and volunteer work to promote Waldorf education and our work:
1 . We created and maintain websites and http://new-waldorf-sz.blogspot.com/ http://feylandia777.blogspot.com/;
2 . We printed and circulated fliers and brochures;
3 . We organized various events for parents and children to work with wax, clay and wool of free hourly space provided for the needs of the Association of Waldorf pedagogy sympathizers in large shopping centers;

4 . We took part in the youth festival "Different look" two consecutive years where we made a house for fairies and arranged "Waldorf kindergarten for 1- day" with personal equipment of one of the families of the Association;

5 . We participated in radio and television programs promoting Waldorf pedagogy;
6 . We organized lectures, celebrate annual festivals;

7 . We have formed a playgroup for children for 3 to 6 years old since the beginning of 2014 It is held at one of the families home.
We have a dream, our children and the children of Stara Zagora, to have the opportunity to attend the Waldorf School and Kindergarten, we need the support of ideas, shared experience and financial assistance. We want our dream come true.
We would like to hire and equip a building: tables, chairs, desks, blackboards, toys, materials and supplies in which to carry out daily activities and take action to legalize and Waldorf school preschool group.
Bulgarian Ministry of Education does not fund alternative forms of education and they are available only for a few. Your support will help to realize our ideas, as well as more parents have access to Waldorf education.
Bank account of the "Association for Waldorf kindergarten and school - Stara Zagora" is:
First Investment Bank - Stara Zagora
FINVBGSF
IBAN: BG81FINV91501215821015 in lev
Share our message with your family and friends.

Маса на сезоните – лято 2014 год.

Настъпването на всеки нов сезон, ми носи и вълнение около това, да събера подходящи за възрастта на децата сезонни песни, приказки, игри с пръсти и разбира се да подредя масата на сезоните. Тъй като преобладаващата част от летните детски песнички възпяват морето, а и дори да сме далеч от него, както в нашия случай, водата съпровожда децата в много от летните им игри, за това нямаше как тя, да не бъде част от нашата природна маса.

Този път всички дървени играчки изработихме в къщи заедно с децата, а морските звезди децата направиха сами в дните за занаяти.

Сега с напредването на сезона, нашата маса, ще се обогатява все повече, тъй като при всяка разходка, винаги се прибираме с камъче, пръчка, охлюв или нещо друго, което е достойно за да е част от нашето лятно кътче у дома.

При подреждането на природната маса, в началото на сезона, разказах на децата една измислена от мен история, за рибаря, който е станал приятел с един делфин…Още на следващия ден историята оживя в игрите им, а сега добавяйки нови елементи, тя се развива ли развива, следвайки промените във времето на вън или добавяйки нови герои и впечатления от сезона.

Плетени кокошки II

Преди повече от 15 години, ми се случи да пътувам с група немски туристи из България и много ме изненада, големия интерес, на който се радваха свободно пасящите стада крави, овце, кози, които срещахме. Тогава на село баба и дядо имаха много животни и за мен това беше обичайна гледка. Не можех да се начудя, какво толкова, ами стадо с крави, защо да спираме автобуса да ги гледаме, да ги снимаме…

Сега, не толкова много години по-късно, ние с нашите деца сме в същото положение, пътувайки да чуваме „Виж, виж ,мамо овце“, „Къде, къде – казва другия – не видях.“ В село двора е пуст, няма ги баба и дядо, няма ги и животните, но желанието на децата да гушкат зайчета, да нахранят пиленце, да тичат с агънце е точно толкова, колкото моето в онези години, когато двора беше пълен.

Докато някой ден имаме отново животни, игрите на ферма са сред едни от най-честите, и за това изплетох повечко кокошки, както казаха децата - за цял кокошарник. Този вид кокошки макар да се различава минимално от първата схема, ми предостави възможност да променя почти изцяло визията и така да има разнообразие в „нашата ферма“.

Започнах с 18 бримки и две кълбета. Целта беше да се получи пъстра кокошка. На всеки ред след първия, изплитах в началото по 1 бримка и така, докато останаха 6 бримки, които също изплетох.

Докато аз плетях, децата все пак бяха си намерили приятели, които да изучават, и с които да играят.

След като заших частично тялото, напълних с вълна и заших останалата част. Опашката направих с игла. За гребена и човката също използвах само игла.

За да има известна разлика в кокошките, след зашиването и двата края могат да се използват за глава и опашка. Това придава едва забележима разлика, но пък и известно движение, когато се разположат една до друга.

Дървени кукли

Експлозия от цветове, аромати и вкусове вече ни заобикаля от всякъде и ни напомня, че съвсем скоро ще посрещнем лятото.

Тази година подготовката за Еньовден и лятната маса на сезоните, започнахме по-рано, за да можем да реализираме всичките си планове на време.

Последните ни проекти са свързани с обличане на дървени куклички. Те предлагат, толкова разнообразни възможности за използване в игрите, в сезонната украса, като герои при разказването на приказки и още и още…

Резултата винаги се постига бързо и лесно.

Тъй като бяхме решили да направим пчеличка, пеперуда и гномчета на ягодката, пирографирах човечетата всяко по различен начин.

Започнах със скрояване на крилцата на пчеличката.

и диадема за главата

Тялото на човечето боядисах с нетоксични акварелни бои и запечатах с ленено масло и восък.

Пеперудката направих по същия начин.

 

Най-трудоемко и сложна за изпълнение се оказа гномчето на ягодката.

Основния проблем беше в изчислението на големината на диаметъра, на шапката, но грешката, която допуснах първоначално ни осигури и една непланирана първоначално ягодка.
След скрояване та шапката, избродирах семките със жълто и кафяво.

И на края всички заедно.

Валдорфската педагогика, като начин на живот

Вероятно последното нещо, което Ви е хрумвало да си направите ръчно, ей така за удоволствие и радост за сетивата, са копчета…Да, имам предвид точно копчета, за дреха. Дори и да сте вече вдъхновени от валдорфската педагогика и всичко, което е направено ръчно, и с много грижа и любов, то някои неща остават приоритет на машините, на пластмасата и масовостта при производството.

Когато обаче проявиш смелостта да пуснеш валдорфската педагогика в дома си изцяло и не само това, но и се оставиш тя да промени светогледа ти, то се случват и такива неща, като това, да решиш, че можеш да бъдеш напълно независим в направата на нещо красиво и то във всеки негов детайл. Увереността в собствените способности е нещо, което учат не само децата, но и родителите, потопили се във Валдорф.

Идеята за тези жилетки, дойде съвсем случайно. Харесах модела и предложих този път на майка ми да ги изплете за децата. Тръгнахме из магазините за да търсим 100% вълнена прежда с подходящ цвят и не открихме. Всъщност това дори ме зарадва, защото не съм убедена във безвредността на боите, които се ползват за боядисване на преждите. Решихме да боядисаме с естествени багрила бялата вълнена прежда, която купихме. Имах известни съмнения за това, колко наситен и равен ще стане цвета, но все пак нищо не пречеше да опитаме. Голямо количество люспи от лук и 1 с.л. червен пипер, оцет за стабилизатор и….готово, от първия път получихме нужния ни цвят. Като си спомня колко време изгубихме в обикаляне из всички възможни магазини, време,в което можехме да правим нещо интересно с децата….

Докато майка ми плетеше жилетките, ми хрумна, че вместо да тръгна сега да търся интересни копчета, то можем да си направим и тях сами. Ако Лиса в гората си шиеше копчета на елечето, то със сигурност нямаше да са пластмасови, нали…За децата винаги е изключително преживяване, как най-обикновената пръчка, която изглежда непотребна, невзрачна и лишена от живот, всъщност може да се възроди, да премине в друга форма, в нещо друго красиво и имащо приложение в живота ни. Дори и само заради това последното, си струваше да направим нашия експеримент.

Нашия материал – сухо клонче с красива сърцевина.

Последна шкурка и ленено-восъчна паста за блясък и готово: ръчно изработени дървени копчета…

На гости на валдорфски кооператив „Слънчеви лъчи“ гр. Варна

През почивните дни, "Фейландия" гостува на приятелите ни от валдорфския кооператив „Слънчеви лъчи“ гр. Варна, два дни преди неговото официално откриване.

За нас беше изключително приятно, да съпреживеем вълнението предхождащо началото, да се запознаем и с други родители вдъхновени от валдорфската педагогика, да обменим идеи и опит. 

Заедно правихме цветя за декорация от филц.

 

Отрязахме дървени трупчета за игра, с невероятен аромат на смола, стимулиращи сетивата на децата. 

Направихме къща на маковите феи.

Проектирахме и почти успяхме да довършим къща за феи, на едно от дърветата в градината.

Когато феите се нанесат в къщата, тя ще изглежда така

А малките ни помощници освен, че бяха неотлъчно до нас в майсторенето, проучваха играчките, мебелите, двора, много се забавляваха и се чувстваха съвсем като у дома си.

Благодарим на домакините ни, за това, че ни поканиха да споделим с тях „най-активната подготовка и най-приятното очакване ...“, както самите те определиха времето преди старта на валдорфския кооператив „Слънчеви лъчи“. Пожелаваме им, успех в начинанието и дано и ние в Стара Загора, скоро да имаме такива радостни вълнения с родителите от "Сдружение за валдорфска детска градина и училище-Стара Загора".