Медна пръчица за сапунени мехурчета

Тези дни се сетих за приказката, в която говедаря дава дъщеря си за невеста на болярският син, едва щом той се научава да плете кошници. Размислите ми преминаха в посока на това, че в нашето общество, децата знаят по-често какво искат, от колкото какво могат, и тренират повече ума си, от колкото пръстите си…

Да дадеш възможност на детето си да направи нещо само, е хиляди пъти по-ценно за него, от това да му го купиш . То не само ще се привърже повече към този предмет, ще се грижи за него, и ще го пази, но и ще добие увереност в собствените си възможности.

Обикаляйки „майсторските“ магазини /както наричат децата ни, строителните хипермаркети/, решихме да вземем малко медна тел, и да опитаме да направим нещо с нея.

Идеята за пръчиците, за сапунени мехурчета дойде почти случайно. Искаше ни се да ги декорираме с естествени камъни, за това се спряхме на мъниста от жадеит /който изглежда слънчево и топло/, и дървени мъниста каквито имаше в къщи.

Коледна работилница у дома

Тази година коледната украса у дома, изработихме изцяло с децата. Подбрах идеи, които могат да направят сами, или с минимална наша помощ. Резултата беше, много забавни минути в подготовка, вълнения и радост от времето прекарано заедно.

Използвахме пчелен восък, портокали, шишарки, пръчки, вълнена прежда, канап, въображение и коледно настроение…

Това, което направихме е коледни играчки за елхата или за гирлянд над камината, още не сме решили…

Сърца от восък

На водна баня разтопихме восъка и го изляхме в силиконови формички за кексчета. След като се втвърди, с потопено във вряща вода шило, пробихме дупките за преждата.

Елхички

Върху тънки пръчки от сухо дърво децата вързаха дебела прежда. След като приключиха я оформихме с ножица като елхичка.

Сушени портокалови резени

Изсушихме портокалите в дехидратор, като предварително сложихме карамфил. Сушенето отне около 12 часа. От корите на портокали направихме и звездички.

Шишарковци

Тук имаше повече работа за нашият татко. Необходимо беше да се пробият две дупки на шишарката и две на жълъдовата шапка. Направихме малки топчици от вълна с техниката мокро плъстене, и прекарахме конеца през дупките на шишарката, топчицата вълна и на края през жълъдовата шапка.

За да включим и плетенето като дейност с децата, направихме и малък венец от ширит плетен на 4 пръста.

Плетени таралежи

Тази година на есенната ни сезонна маса присъстват два нови обитателя - плетени таралежи. Те се появиха в къщи преди няколко месеца, но така и не остана време да ги представя по-рано. След няколко писма, които получих с молба за схеми за плетене на животни за начинаещи, а и съвсем в сезона, когато все още може да се срещнат таралежи в гората, реших да предложа  една съвсем елементарна схема за миниатюрни, но много симпатични таралежи.

Необходима  е вълнена прежда/ кафява и бежова/, вълна за пълнеж, и шишове за плетене.

Тялото започнах с 15 бримки. За да се загатнат игличките на таралежа, редувах 1 бримка лице и 1 опаци. След като изплетох  13 реда,  промуших игла за шиене вдяната в конеца, с който плета през всичките бримки и стегнах. Така се получава тялото на таралежа. Със същият конец съединих двата края на тялото.

Главата се плете отделно, като се започва с 10 бримки. На всеки ред изплитах по 1 бримка, докато останат 5 бримки. Отново се завършва с помощта на игла, която се промушва през тях и конеца се стяга. Със същият конец се съединяват двата края на получения триъгълник.

След като се напълнят  тялото и главата с вълна, двете части се зашиват една за друга. Остана само да се сложат очи и носле,  и таралежа е готов.  

Плетените играчки имат две предимства пред филцовите, които не са за пренебрегване и са добър повод за да опитате да изплетете някоя.

-могат да се правят в присъствието на децата, което ги въвлича в процеса, и им е много интересно да виждат, как пред тях се ражда една играчка, а вие не трябва да изчаквате децата да заспят или друг да ги поеме, за да направите нещо за тях;

-много по-устойчиви са при игра, което важи най-вече за по-малките деца.

Корони от есенни листа

Когато есента разпилее своето злато по земята, може да зарадваме децата с есенни корони.

Всичко, което е необходимо, е отивайки на разходка в парка или гората, да вземем със себе си шило или дървено шишче, за пробиване на листата, както и ножица за подрязване на дръжките.

Добре е листата да са големи, да не са сухи / за да не чупят/, и да са с дълги дръжки.

Макар и нетрайни, игрите с  тези корони, ще оставят траен спомен в децата, а и дори изсъхнали, могат да станат част от сезонната маса.

Две есенни идеи с жълъди

Есента е толкова щедра. Плодовете, с които е засипана гората: жълъди, кестени, листа в жълто-червено-кафяво, всички те са красиви, неповторими, и предлагат простор на въображението за децата.

От няколко месеца имаме ръчен свредел / често използван във валдорфските училища и детски градини/, с който децата безопасно да могат да пробиват дупки в жълъди или кестени, и за това чакахме с нетърпение есента, за да го изпробваме.

В подбирането на идеите, водещ принцип е: малко детайли – повече въображение.

Два жълъда с различна големина, една клечка за зъби, шалче от филц и жълъдовите човечета са готови.

Истинската игра обаче започна, едва когато направихме пумпалите.

Избрахме добре оформен жълъд, пробихме му една дупка и сложихме малка клечка за зъби…