Тези дни се сетих за приказката, в която говедаря дава
дъщеря си за невеста на болярският син, едва щом той се научава да плете
кошници. Размислите ми преминаха в посока на това, че в нашето общество, децата
знаят по-често какво искат, от колкото какво могат, и тренират повече ума си, от
колкото пръстите си…
Да дадеш възможност на детето си да направи нещо само, е
хиляди пъти по-ценно за него, от това да му го купиш . То не само ще се привърже
повече към този предмет, ще се грижи за него, и ще го пази, но и ще добие
увереност в собствените си възможности.
Обикаляйки „майсторските“ магазини /както наричат децата ни,
строителните хипермаркети/, решихме да вземем малко медна тел, и да опитаме да
направим нещо с нея.
Идеята за пръчиците, за сапунени мехурчета дойде почти
случайно. Искаше ни се да ги декорираме с естествени камъни, за това се спряхме
на мъниста от жадеит /който изглежда слънчево и топло/, и дървени мъниста
каквито имаше в къщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.