Да си посееш хляба

Казват, че първите 7 години са най-важните. Според философията на валдорфската педагогика това е периода, през който детето се учи чрез подражание. Каква е тогава ролята на родителя през този така важен етап в развитието на детето? Тук отговорите са повече от един: да бъде добър пример за подражание, да успее да покаже на детето си, че света е добър…

Изминалата събота, нашите деца преживяха един такъв урок по доброта. Урок по щедрост и задружност, любов, единство и идеализъм…

Едни прекрасни хора от цялата страна, копнеещи да възродят дивото жито / лимец/ се събраха заедно край с. Царацово до Пловдив за да засеят нива от 800 декара и колективно да си отгледат Дар-лимец. Щастливи сме, че успяхме да станем част от това вълнуващо преживяване, макар и само за един ден и да си отнесем у дома усещането, че доброто е на всякъде около нас, стига да имаме очи да го видим и да му позволим да влезе в живота ни.

Дъжд от лимец…

Не мога да опиша радостта и вълнението на децата, когато пристигнахме на нивата.

„-Това ли е нашата нива?”

И веднага им се прииска да я обходят и да се погрижат за нея, като се опитват да изчистят порасналите из нея бодили...

Четейки за това как децата във валдорфските детски градини и училища имат малки стопанства, в които сеят както зеленчуци така и зърнени култури, мечтаехме да засеем наше жито и дори обмисляхме как бихме могли да го организираме.Затова сега сме много благодарни на хората, които помогнаха това да се случи. Така децата могат да преживеят и участват в целия процес от сеенето на лимеца, през меленето, месенето и печенето на хляба, което е вече традиция у дома. Нима това няма да е най-вкусния хляб.

Децата бяха много щастливи,че им разрешиха да сеят.

Вечерта, когато уморени си легнаха,преди да заспи големия ни син, попита, „ Ще отидем ли на нивата на пролет, за да видим как расте лимеца?”, за тях това вече е нашата нива и тя е, както в мислите ни така и в сърцата ни.

А от следващата сутрин основна тема в игрите им беше засяването на нивата с лимец.

На пролет вече нивата е зелена

Лятото – време за жътва

Есенни игри: гъби

„Щом дъждът спре,

гъбка ще порасте…”

След няколкото дни с лошо време, навън отново е приятно топло, пъстро, а земята е поръсена с всякакви съкровища, които могат да разнообразят игрите на открито или да украсят природната маса в къщи.
Наслаждавайки се на красотата на есента във близкия парк, решихме да направим гъбки. Тръгвайки на разходка си взехме само малко пчелен восък.

Ремаркето към колелото на децата винаги е пълно с всичко необходимо за всякакви експерименти: жълъди, кестени, съборени от вятъра пръчки, орехи и какво ли още не.
В гората се учим да бъдем наблюдателни и да откриваме, интересни места и форми…, сега попаднахме на този пън, който беше целия на дупки, в които успяхме да закрепим нашите гъби.
 

За другия вид гъби, използвахме восъка, като свързващ елемент между шапката от кестен и дръжката от жълъд, от червен американски дъб. 

Попаднахме и на екзотичен вид дъб, но все още не сме решили, за какво точно ще използваме красивите шапките от жълъдите, които събрахме. 

Бонбони от филц

Ние рядко споделяме тук заниманията от нашата кухня, въпреки, че те са не само най-честите, но и едни от най-приятните, най-очакваните и най-пресъздаваните след това в игрите. Приготвянето на храната, подреждането на масата, миенето на съдовете, са все дейности, които се повтарят по няколко пъти на ден. Дори и детето да не се включи във всичко, което върши възрастния, то със сигурност, ще го повтори при първа възможност в игрите си, имитирайки същите жестове, ще изследва и придобива опит чрез всяка една дейност, напр. как се слага покривката или как се сгъва тя след това, как се забърсва праха по мебелите или почиства пода и пр……

Този път обаче решихме, докато работим с вълна, да направим малко „реквизит” за игрите на готвене след това. Вкъщи открихме една стара моя книжка за „Джуджето Рони Бърборони”, което прави сладки медени бонбони, това решихме да направим и ние…

Искахме нашите бонбони да са шоколадово-ванилови, и ягодово-ванилови: сложихме по един пласт кафява /червена/ и бяла вълна и ги завихме на руло.

Напръскахме със сапунена вода и започнахме леко да „точим” с ръце рулото.

Когато рулото стана достатъчно стегнато, го измихме под течаща вода и го нарязахме на парчета.

Когато се работи с деца, не трябва да се търси резултат, а удоволствие от процеса. Това, което може би няма да ни хареса много, дори може да е от полза за въображението на детето. Краищата, които останаха след нарязването, на мен ми изглеждаха непотребни, но според големия ни син те приличали на гъбки…

и така се сдобихме и с филцови гъбки…

Вече има с какво да черпим гостите, които ни идват, ще играем на сладкарница, на болница и на какво ли още не.

Боядисване на коприна за начинаещи

Коприната е широко използвана във валдорфската педагогика, за игра от децата, за декор при разказване на приказките, за различни интериорни решения в детската градина и у дома или за декориране на природната маса.

От няколко месеца започнах да правя проучвания, както от къде да си вземем коприна, така и как точно да я боядисам. Трябва да си призная, че изпитвах известен респект към боядисването на коприна, може би защото тя е по-деликатна като материя или за това, че единственото място, където може да се намери е завод „Свила” в Хасково и то не защото в момента тъкат, а защото имат останали количества. Всичко това ме караше да изпитвам притеснение, че поради липса на опит ще изхабя скъпоценните няколко метра, които така трудно си бях набавила.

С изненада напр. научих, че разпространена практика е да се боядисва коприна със сокчета подобни на нашите „Степ”-чета и дори има разработена таблица с комбинации, водещи до желания цвят… 

Малко по малко обаче стигнах до информацията, която търсех за боядисване на коприна с естествени багрила и до някои полезни съвети:

 

1.    Преди да се боядиса, коприната първо се мокри с вода, в която се слага 1 с.л. оцет-това стабилизира цвета;

2.    Боядисването на суха коприна, води до неравномерно оцветяване и бели петна, там където е прегъната;

3.    След боядисване, изпиране с хладка вода и изсъхване, цвета се запечатва с продължително гладене с ютия на 60 градуса;

4.    Боядисването на коприна с естествени багрила, не се различава много от боядисването на вълна, стига да се спазват горните точки. В някои случаи цвета е по-стабилен и по-лесно се постига.

Аз реших да използвам опита си с боядисване на вълна и яйца с естествени багрила, като използвах куркума, орехова шума, брош, черен боб.

Бих опитала и с листа от дюля и люспи от лук, но това ще е следващия път, защото плата ми свърши много бързо...Приятно ме изненада факта, че коприната се боядисва много по-лесно от вълната и че цвета е много устойчив.

Към изброените цветове подходих, по следния начин:

1.    Жълто /куркума/ - разтворих пакетче куркума в около 500 мл. вода и след като завря , я прецедих. Ако не се прецеди, преди да се прибави коприната, полепналите частици от куркумата, оставят по-контрастни точки върху плата и цвета не е равен. Не е нужно коприната да остава дълго да кисне в разтвора, защото мигновено се боядисва .

2.    Орехова шума /светло кафяво/ - листата измих предварително и ги сложих да се варят в 500 мл. вода / количеството на водата няма голямо значение, стига да не е прекалено много/. Коприната прибавих да поври на слаб огън заедно с листата, след това свалих от котлона и я оставих за кратко при листата.

3.    Брош /оранжево/ - традиционно броша дава червен цвят, но този път го държах малко на котлона, прецедих и сложих коприната, в зависимост от времето на престой в отварата, получих два преливащи се цвята с различна наситеност, но все в оранжевата гама.

4.    Черен боб /лилаво/ - прочетох, че черния боб боядисва в синьо, след като се кисне 1 нощ заедно с коприната в студена вода, при мен обаче се получи нежно лилав цвят, със съвсем слабо синкави нюанси.

5.    Комбинацията на отварата от куркума и водата от накиснатия боб, боядиса коприната в нежно резидав цвят /без да се вари/.

 

Уверих се, че в зависимост от концентрацията на багрилото и времето му на престой с коприната, могат да се получат най-различни нюанси и то бързо и лесно.

През целия процес децата с нетърпение чакаха да приключа, за да зaпочнат игрите. 

Като всичко във валдорфската педагогика, боядисването на коприна е цяло изкуство и един дълъг път, но важното е, че резултата е окуражаващ и нямам търпение да продължа с експериментите…

Как да направите своя полираща смес за дървени играчки

Приготвянето на полираща смес за дървените валдорфски играчки е един своеобразен ритуал, както и самото полиране на всяка една кукла, животно или гъбка след това. Това е чудесен начин да се покаже внимание и уважение към, ръчно изработените дървени играчки.

Обикновено децата се включват с огромно желание и с увереността, че вършат нещо много важно и полезно. Получената полираща паста е напълно безвредна за нежната детска кожа (и уста), восъка ухае приятно, а в съчетание с добавъчните масла, придава копринена мекота на кожата на ръцете.

Полирането на играчките може да се извършва в началото на всеки сезон или след почистване на играчките с вода или оцет.

Ползите от тази процедура са няколко:

- просмуквайки се надолу в дървото, пчелния восък и маслата забавят естествения процес на стареене на дървесината, като я предпазват от загуба на влага;

- след полиране дървото на небоядисаните играчки потъмнява и това подсилва естествения му рисунък;

- дарява играчките с красиво бляскаво покритие, което отблъсква водата и няма защо да се притеснявате, че тя ще проникне в дървото.

За да направите своя полираща смес, ви са необходими :

1. чист пчелен восък /без примеси от парафин/, може да си купите от някой пчелар;
2. ленено масло /зехтин, масло от жожоба/

Можете да направите такова количество, каквото пожелаете, но като запазите съотношение 1:4 / 1 част пчелен восък и 4 части ленено масло.
 

Съдовете които ползвате,трябва да бъдат сухи. На водна баня се разтапя настъргания на ренде пчелен восък. Никога не топлете восъка в микровълнова фурна, съществува опасност от запалване. Когато восъка е разтопен се измерва, количеството му с мерителна чаша и отново се връща на водна баня за да се смеси с лененото масло. Изсипването на студеното ленено масло върху разтопения восък ще предизвика втвърдяване, за това е необходимо отново да се загрее.

Готовата смес се изсипва в буркан, който предварително е загрят, за да не се счупи от температурния шок. Ако имате желание, това е моментът да се добавят етерични масла по желание /лимон, лавандула и др./, но и без да добавяте, восъка ухае много приятно.

 Когато сместа изстине, може да я нанасяте върху дървото със сухи ръце, като втривате малко количество, нежно по всички повърхности на играчката. Полираните играчки се оставят, за да може сместа да проникне в дълбочина няколко часа и ако е необходимо се избърсват със суха кърпа, за да се отстрани излишния восък.

 След миналогодишните ни първи опити да зарадваме децата си с дървени трупчета, които сами сме им направили http://feylandia777.blogspot.com/2012/07/blog-post.html, вече преминахме към малко по-сложното, като това да „освободим гъбата от дървото”.

 

А когато гъбата се появи, децата с удоволствие чакат да се включат в заключителния етап – полирането и.

 

Разликата в цветовете е лесно забележима

След това идва времето за игра…

Играчки, които учат

Урок по благоговение, признателност и красота

Автор: Kytka Hilmar-Jezek

 Играчката е нещо, в което детето ви инвестира ценно време и по този начин тя учи детето. Правилната играчка може да научи детето Ви да бъде грижовно, да бъде наблюдателно и съзнателно, да бъде внимателно, да дава правилна оценка на нещата, да обича. Положени в ръцете на детето Ви, играчките са ключовете за това, то да се научи да бъде благодарно, да цени красотата, да има чувство на мир и благоговение към живота във всичките му форми. По същата причина, неподходящите играчки могат да научат детето Ви на гняв, разочарование, пренебрежение, обида и подигравка. Колко пъти сте виждали това на детската площадка? Деца, имитиращи гротескните предмети, с които те са си играли? Правещи гримаси и тормозещи останалите деца. Те изразяват това, което са приели от техните играчки. 

На какво може една измислена пластмасова играчка може да научи вашето дете? Какъв урок се крие в движещата се фигура? Когато децата имат една стая, пълна с такива играчки, те често са толкова претоварени, че избират да не играят изобщо. Много пъти, когато децата избират да играят, те играят по много агресивен и разрушителен начин. Те показват, че няма смисъл да проявят любов или грижа за тези играчки. Децата не показват благодарност за такива играчки, които ръмжат към вас и ви правят гримаси, и изглежда са проектирани, за да внушат или да предизвикат гняв, разочарование и омраза. Запитайте се, на какво учи детето ми такава играчка? " Ако вие внимателно следите детето, ще откриете, че неговата игра продължава около 5 минути най-много и то в крайна сметка е разочаровано и претоварено. То физически изглежда болно, след като играе по този начин, с тези играчки.

Причината за това е, че децата попиват всичко в процеса на тяхната игра от заобикалящата ги среда и то се превръща в част от това, което са и което са на път да станат. Когато те са заобиколени от синтетични и грозни играчки, те са изложени на риск от загуба на тяхното чувство на страхопочитание, на благоговение и красота. Те започват да се ограничават до съобщенията, които тези играчки внушават: Удряй, Блъскай и Разрушавай, Изхвърли, Замести. Тези чувства след това се развиват по време на израстването на нашите деца. Техните отношения стават изкуствени и игрите им стават все по-грозни.

Тези деца израстват като тийнейджъри, които си проправят път със сила сред другите тийнейджъри. Те са израснали, мислейки, че почти всичко, на момента, може да бъде заменено. Всяко нещо е предназначено да се обработва грубо и без специални грижи. Те растат със заведенията за „бързо хранене” и често изхвърлят играчките си, които не означават нищо за тях. Те преминават като пожар през света без да се притеснявате за това, което удрят или разрушават, вярвайки, че всичко може лесно да бъдат заменено или че всичко по пътя им трябва да бъде достатъчно здраво, за да издържи на отношението им. Те чупят техните пластмасови, високо технологични машинарии, задвижвани с батери и ги хвърлят в боклука. За съжаление, в нашето време на масово производство, всичко счупено често бързо бива заменяно с друго напълно подобно. На какво учи това детето ни?

Много родители не осъзнават, че съзнанието на развиващото се дете улавя всичко. Тези играчки имат силно отрицателно въздействие върху нашите деца и тяхното поведение се променя от тяхната естествена същност, да бъдат добри и любящи, в това да бъдат лоши и злъчни. Малкото дете учи най-много неща, докато играе. Играта е „работата на детето” и за това чрез играта, детето се научава да бъде възрастен. Защо тогава ние не сме по-внимателни и по-компетентни, когато избираме играчки за децата си?

По-голямата част от съвременни играчки не говорят на душата на детето. По този начин те действително могат да му навредят. Те не само го ограбват, подтискат неговото въображение и усещане за чудо, но те създават обвивки около сърцето му. Играчките, днес са "мъртви". Очевидно те не са красиви. Те нямат енергия, идваща от тях. Те са просто ... грозни. Нима нашите деца, които съвсем наскоро са пристигнали и са все още толкова преплетени с духовния свят, не заслужават нещо по добро?

В писанията на Рудолф Щайнер, основател на валдорфската педагогика, ние откриваме, че през първите седем години от живота на детето, то трябва да види и опита света, че е добър. Детето в тази възрастова група учи основно чрез имитация. Учителите, обучени във валдорфската педагогика, се научават да бъдат напълно съзнателни за всичко, което вършат и за всяко свое движение, защото те знаят, че детето попива всичко - добро или лошо. Поради тази причина, валдорфските детски градини са места на естествена доброта. Децата на възраст от 7 год. до началото на пубертета трябва да преживяват света като място на красотата, защото чрез красотата, те ще спечелят почит към живота, която те ще чувстват винаги по-късно. Валдорфската педагогика е изградена изцяло върху тези вярвания.

Децата трябва да имат няколко прости играчки, такива, за които деликатно трябва да се полагат грижи и любов. Те се нуждаят от играчки, които могат да измият или изперат със собствените си ръце, да ги закачат внимателно, за да изсъхнат. Те разцъфтяват, когато играят с играчки, които могат да бъдат старателно полирани, и които могат да бъдат поправяни. Те процъфтяват, когато разполагат с играчки, за които знаят, че ще могат да се използват от техните по-малки братя и сестри. Именно по този начин, те се научават да чувстват благодарност, почит и чувство за красота към нещата около тях. По-голямата част от модерните играчки, просто не могат да дадат на детето това.

Кои детски играчки „говорят” на детето? Коприни, клони, ядки, черупки, семена, камъни, кристали, листа, ленти и малки кошници, в които да носят техните съкровища. Това са видове играчки, които говорят на душата на детето. Тези природни чудеса внушават страхопочитание и откритие, вълшебство и очудване в детето. Тези играчки са създадени като "единствени-по-рода-си" съкровища. Тези играчки са специални и може да станат на почти всичко, което детето ви си представя че са.

Помислете за чисти копринени шалове за игра. Те са деликатни и ефирни, изглеждат естествено и събуждат чувство на красота и благоговение. Те събуждат въображението на детето и вдъхновяват творчеството му. Децата ценят тяхната простота, и все пак има такова чудо в магията, когато проста малка кърпа може да се трансформира в толкова много прекрасни неща.

Дървото е друг пример. То идва от един жив, растящ организъм и има толкова много потенциал. Това дърво било ли е „резбовано” или "украсено" от съществата от гората? Какъв вид дърво е това и от къде идва? Представете си, че две парчета дърво, никога няма да бъдат еднакви и Вашето дете може да почувства това и да го усети, когато държи в ръка тази играчка. Какъв урок на благодарност внушава това парче дърво, с което детето играе тук. Какво прекрасно откритие, когато играейки вън, Вашето дете намира тази прекрасна играчка, точно такава, каквато е трябвало да бъде! То ще носи това парче дърво като подарък, и ще строи с него къщички, люлки или ще го повива  като бебе. Това парче дърво може да се превърне в почти всичко във въображението на детето. Може би дядо може да издълбае от това малко дърво животно, приятел, или гномче.

Такива съкровища не се подменят лесно. Ако не сте внимателни и счупите дървена играчка (особено правена на ръка или намерена като единствена и неповторима), настава истинска трагедия, защото тя не може да се замени. Ако детето има късмет, може да бъде поправена и тогава то ще се грижи за нея още по-внимателно, защото тя е по-слаба от преди. Разбира се, това ще направи играчките да бъдат обичани и ценени още повече заради раните, които носят, и усилията, които полагате, за да ги запазите.

Хората днес са приели много от техните нагласи в живота, от играчките, с които са били заобиколени в детството си. Масовото производство на детски играчки, за еднократна употреба, днес е разточителство, което е грозно и вреди не само на нашите деца, но също така и на нашата околна среда. Те са безлични и създадени за една единствена цел - да правят пари за техните създатели. Очевидно, причината, да са толкова нетрайни, е да могат бързо да се счупят и да се заменят лесно, карайки детето да иска още и още ...

Не забравяйте, че играчките са учители на вашето дете.

От Вас зависи да решите, кой урок ще научи детето Ви днес от играчките, които му предоставяте.

Източник:

http://EzineArticles.com/?expert=Kytka_Hilmar-Jezek

http://ezinearticles.com/?Toys-That-Teach:-A-Lesson-in-Reverence,-Gratitude-and-Beauty&id=6830513