Боядисване на коприна за начинаещи

Коприната е широко използвана във валдорфската педагогика, за игра от децата, за декор при разказване на приказките, за различни интериорни решения в детската градина и у дома или за декориране на природната маса.

От няколко месеца започнах да правя проучвания, както от къде да си вземем коприна, така и как точно да я боядисам. Трябва да си призная, че изпитвах известен респект към боядисването на коприна, може би защото тя е по-деликатна като материя или за това, че единственото място, където може да се намери е завод „Свила” в Хасково и то не защото в момента тъкат, а защото имат останали количества. Всичко това ме караше да изпитвам притеснение, че поради липса на опит ще изхабя скъпоценните няколко метра, които така трудно си бях набавила.

С изненада напр. научих, че разпространена практика е да се боядисва коприна със сокчета подобни на нашите „Степ”-чета и дори има разработена таблица с комбинации, водещи до желания цвят… 

Малко по малко обаче стигнах до информацията, която търсех за боядисване на коприна с естествени багрила и до някои полезни съвети:

 

1.    Преди да се боядиса, коприната първо се мокри с вода, в която се слага 1 с.л. оцет-това стабилизира цвета;

2.    Боядисването на суха коприна, води до неравномерно оцветяване и бели петна, там където е прегъната;

3.    След боядисване, изпиране с хладка вода и изсъхване, цвета се запечатва с продължително гладене с ютия на 60 градуса;

4.    Боядисването на коприна с естествени багрила, не се различава много от боядисването на вълна, стига да се спазват горните точки. В някои случаи цвета е по-стабилен и по-лесно се постига.

Аз реших да използвам опита си с боядисване на вълна и яйца с естествени багрила, като използвах куркума, орехова шума, брош, черен боб.

Бих опитала и с листа от дюля и люспи от лук, но това ще е следващия път, защото плата ми свърши много бързо...Приятно ме изненада факта, че коприната се боядисва много по-лесно от вълната и че цвета е много устойчив.

Към изброените цветове подходих, по следния начин:

1.    Жълто /куркума/ - разтворих пакетче куркума в около 500 мл. вода и след като завря , я прецедих. Ако не се прецеди, преди да се прибави коприната, полепналите частици от куркумата, оставят по-контрастни точки върху плата и цвета не е равен. Не е нужно коприната да остава дълго да кисне в разтвора, защото мигновено се боядисва .

2.    Орехова шума /светло кафяво/ - листата измих предварително и ги сложих да се варят в 500 мл. вода / количеството на водата няма голямо значение, стига да не е прекалено много/. Коприната прибавих да поври на слаб огън заедно с листата, след това свалих от котлона и я оставих за кратко при листата.

3.    Брош /оранжево/ - традиционно броша дава червен цвят, но този път го държах малко на котлона, прецедих и сложих коприната, в зависимост от времето на престой в отварата, получих два преливащи се цвята с различна наситеност, но все в оранжевата гама.

4.    Черен боб /лилаво/ - прочетох, че черния боб боядисва в синьо, след като се кисне 1 нощ заедно с коприната в студена вода, при мен обаче се получи нежно лилав цвят, със съвсем слабо синкави нюанси.

5.    Комбинацията на отварата от куркума и водата от накиснатия боб, боядиса коприната в нежно резидав цвят /без да се вари/.

 

Уверих се, че в зависимост от концентрацията на багрилото и времето му на престой с коприната, могат да се получат най-различни нюанси и то бързо и лесно.

През целия процес децата с нетърпение чакаха да приключа, за да зaпочнат игрите. 

Като всичко във валдорфската педагогика, боядисването на коприна е цяло изкуство и един дълъг път, но важното е, че резултата е окуражаващ и нямам търпение да продължа с експериментите…