Падналите, прекършени клони, останали на земята след буря,
винаги ми навяват тъга. Може би защото си представям всичките онези години,
които са били необходими за да пораснат, а после са радвали хората със сянката
си или с красотата си. Един ден просто лежат безжизнени и единственото, което
може да им се случи е или да изгният или да бъдат изгорени…. Във всяко едно
такова дърво се крие красота, за разкриването на която е необходима съвсем
малко човешка намеса.
Пролетното ни вдъхновение, тази година е да вдъхнем живот, точно
на такива красиви клони, които намерихме. Всъщност по тях имаше живот и точно
той в случая е акцента на свещниците, които направихме.
В къщи винаги палим много свещи. След изгарянето на чаените свещи,
обикновено остават „консумативи“, които използваме, за да направим нови,
но с пчелен восък. Те са по-красиви и са нещо, което е 100% естествено, за
разлика от купените.
След слагането на нов фитил, с част от разтопения восък,
залепихме фиксиращия ринг на дъното на алуминиевата форма. Когато изстина
восъка, допълнихме с останалия восък.
Докато ние с децата подготвяхме свещите, нашият тати направи
свещниците.
Накрая остана удоволствието, да създадем няколко природни
кътчета, на които да се радваме, когато не сме навън, и които да подхранват
благоговението ни към природата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.