27.01.2015 г.

На гости на Фейландия – Жана Неделчева



Днес съм много щастлива да ви представя тук във „Фейландия“, една валдорфска майка – Жана Неделчева. Нейните деца посещават валдорфско училище и валдорфска детска градина в Германия. Днес тя ще ни разкаже за валдорфските кукли, които е ушила на децата си.

"Когато бях дете в 3 клас си уших сама малка парцалена кукла. Плата за нея беше от един стар чаршаф, а пълнежа от малки изрезки от същия чаршаф. Имах няколко цвята конци, достатъчни за избродирането на очи и уста. Косата беше руса и много дълга. Помня колко много часове прекарах с тази много малка и съвсем не толкова красива кукла. Моето въображение обаче я правеше съвършена.

Когато дъщеря ми поотрасна дълго се канех да и ушия интерeсна и много красива кукла. След един уъркшоп във валдорфско училище в Канада, научих повече за материалите и начините за шиене на традиционната валдорфска кукла-бебе. Купих си вълна, филц и необходимите памучни конци (за бродиране). Четох, че понякога за шиене на играчки могат да се използват парцали от любими дрехи на хора от семейството. Реших, че за първият си опит за валдорфска кукла ще използвам една трикотажна тениска на мъжа ми.

В процеса на работа направих доста грешки...разшивах и започвах отново. Опитвах се да бъда перфектна в работата си. Главата преработвах два пъти. Все още намирах недостатъци, но бях уморена от нощното будуване (шиех куклата тайно) и реших вече да я покажа на Дея. Тя знаеше, че и шия бебе, но не го беше виждала. Отзивът беше много вълнуващ за мен, тя веднага заяви, че тази кукла е жива и истинска, защото аз съм я ушила за нея. Гледах я как си играе и си спомнях за моята не толкова красива кукла и за това, колко жива е тя в съзнанието ми след 30 години.
Животът е пълен със несъвършенства и това го прави още по-прекрасен!
Този месец отбелязахме в къщи рожденият ден на Сара – така кръстихме първата валдорфска кукла на вече пет годишната ми дъщеря. С наближаването на деня, заедно с децата решихме, че най-добрия подарък за нея би билo едно братче. Симеон и Дея бяха единодушни, че бебето трябва да е момче и то по- голямо, с разлика като тяхната от няколко години. Да бъде с тъмна коса и очи, подсъзнателно или не, те искаха бебето да прилича на Симеон.
Аз използвах кройката, от която преди година уших първото бебе - Сара, само малко уголемих размера и. Намерих я безплатна в интернет:

На уъркшопа във валдофското училище научих, че куклата-бебе трябва максимално да имитира човешкото тялото при допир: меко и твърдо едновременно и без никакви възли. Показаха ми нов начин за правене на възли и няколко бода с които се шие.
Също от интернет знаех, че първата кукла трябва да изглежда като детето за което се шие. Сара беше фина и с по-светло кестенява коса, както се роди дъщеря ми. Тя беше много голям успех, защото Дея стана много близка с нея.
Това второ бебе го направих да прилича на сина ми като бебе. Симеон разбира се, се вълнуваше много и кръсти куклата Борис.
Мисля, че новото бебе ще помогне на Дея да разбере, че майката обича и прегръща и двете си деца (или колкото има) по равно. Тя често се опитва да ми попречи, когато прегръщам брат и. Много силно се надявам куклата да има терапевтичен ефект и върху двамата. За сега децата свикват с Борис, понякога той спи с Дея и Сара, а друг път при Симеон.

Започнах куклата със зашиване на парчетата на шевна машина. Напълних ги с вълна и ги дозаших на ръка. После ги съединих много здраво на ръка. Главата на куклата изисква специално време, защото се прави от много последователни стъпки. Често първият опит може да бъде неуспешен и човек трябва да работи бавно, търпеливо и да не се притеснява да преработи някои стъпки. В горе споменатият уебсайт има подробна информация за необходимите материали и за целият процес на създаване на куклата от началото до края.
Надявам се, моя опит да бъде вдъхновяващ и за други да опитат…"






























Няма коментари:

Публикуване на коментар

Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.