Автор: Барбара Shell
Това
сравнение на образователните философии, валдорфска педагогика и системата на Монтесори се
основава на моя личен опит като учител в двете училищни системи. Бих искала в предговора
на моите бележки да подчертая, че може да има разлика от една до друга класна
стая във всяка от двете системи, поради стила и тълкуването на отделния учител.
Въпреки, че
на малкото дете се гледа с голямо уважение и почит и в двете философии, има
няколко области на контраст между валдорфската педагогика и системата на Монтесори,
включващи подхода към играта, фантазията, играчките, социалното развитие, структура
и ред, и интелектуалното развитие.
Игра, фантазия
и играчки
В системата Монтесори,
се смята, че малките деца имат затруднения в разграничаването на реалност и
фантазия, и следователно фантазията трябва да се отложи, докато детето здраво
стъпи на земята. Задачите и дейностите на децата са ориентирани към реалността.
Монтесори
казва, че е грешка за децата да се забавляват с играчки, децата не се интересуват
наистина от играчки, за дълго време, без истински интелектуален интерес,
асоцииран с размера и броя им.
В Монтесори, всеки въздействащ материал е
насочен към една конкретна концепция за обучение и има установени, стъпка по
стъпка процедури за използване. Например, пръчките за преброяване, използвани в
урока по математика, не трябва да бъдат трансформирани в крепостните стени.
Във валдорфската
педагогика, на играта се гледа като на „работата на малкото дете”.
Магията на фантазията, която е толкова жива у всяко малко дете, е неразделна
част от това, как учителят работи с детето. Учителят включва разказване на
истории и фантазии в учебната програма.
http://www.livipur.de/files/0156500_1_l_wurzelkinder.jpg
Във
валдорфската педагогика, смятаме, че е от съществено значение да реализираме
възможността, детските играчки да помогнат децата да пресъздават опитностите от
живота, тъй като те се случват в действителност. Колкото по-малко са завършени
и повече събуждащи асоциации, играчките имат по-голяма образователна стойност,
защото наистина съживяват въображението на детето. Така играчки във
валдорфската детската градина, могат да бъдат кръгчета дърво, изрязани от
брезови трупи, миди, дълги цветни копринени или памучни платове, за костюми или строеж на къщички, меки кукли
от плат с минимум подробности в лицата или дрехите и др., позволяващи
отворена за въображението
игра.
http://farm5.static.flickr.com/4153/5140003933_2873cd63ca.jpg
Акцентът във
валдорфската педагогика върху играта в ранна детска възраст е добре изразена от
Джоузеф Чилтън Пиърс, в книгата му " Magical Child”, където пише:
„Най-важното правило е: играта е на повърхността, а ефекта се получава вътрешно.
За детето, времето винаги е сега, мястото - тук; действието съм аз. То няма
капацитет да се забавлява с понятията на възрастните – „фантастичен свят” и
”реален свят”. То познава само един свят, и той е съвсем реален, в които и с
които то играе. Детето не играе, имитирайки живота. Играта е живота.”
http://www.heartwoodarts.com/products/littlekingdom/littlekingdom.jpg
Както Piaget
се изрази, "Играта е реалност, която предразполага детето да вярва в себе
си, така както реалността е игра, на която детето е готово да играе с възрастния
и с всеки друг, който вярва в нея .... следователно ние трябва да кажем за играта
на детето, че тя представлява автономна реалност, но с уговорката, че
"истинската" реалност, на която играта се противопоставя е значително
по-малко "истинска" за детето, отколкото за нас."
Социално
развитие
В системата Монтесори,
в класната стая, голяма част от работата на малкото дете се фокусира върху
индивидуални учебни задачи, извършвани отделно от другите деца.
http://www.montessoricentenary.org/photos/images/005118.jpg
Всяко дете
работи независимо на малък килим и прави различна задачи самостоятелно. Само
учителя, като помощник, може да се намеси ако детето поиска някаква помощ.
Социализацията се състои в това, да не се безпокоят другите деца, докато
работят, в подпомагането на по-малките деца, при научаването на нова задача,
или в очакване на някой друг да се откаже от заниманията си, когато детето иска
предмет, които вече друг използва.
Валдорфската
философията подчертава, че детето постепенно се научава да бъде социално
същество, и че развитието на малкото дете в социалната сфера, е толкова важно,
колкото всяко друго нещо, което правим.
http://www.eugenewaldorf.org/images/blog_images/Kindergarten_fisshers.jpg
Учителят има ролята при организирането на
този процес - чрез моделиране на добро социално поведение у децата, които се
обединяват в двигателни дейности, пеене или игри за развитие на съзнанието за група,
и чрез подпомагане на децата да проявяват емпатия.
Структура и
ред
Мадам
Монтесори описва класната стая като място, където децата са свободни да се
движат на воля, където деня не е разделен между периоди на работа, почивка или
игра. Децата са свободни да избират свои собствени дейности. Това защитава правото
на избор на детето и е ключов елемент в метода Монтесори.
http://sturrockmontessoriacademy.com/yahoo_site_admin/assets/images/12-28-2007-039E.195162908.jpg
За разлика
от това валдорфската педагогика вижда детето, процъфтяващо в ритмична атмосфера
- да знае какво може да очаква от ден на ден и седмица за седмица.
http://farm5.staticflickr.com/4064/4627551290_4c1ac4c5f4.jpg
Има моменти,
в които децата вършат нещо заедно и работят като цяла група, има време за игра
- индивидуално или с приятели, време за организирани дейности, като занаяти или
печене, или рисуване, както и часове за творческа игра (като разказване на въздействащи
истории, съпроводени с движения, игри с пръсти, гледане на куклен театър).
http://cmchildrensgarden.files.wordpress.com/2011/04/2693342155_3301a5b4f6.jpg
Валдорфският учител работи със сезонните ритми и теми на годината, съчинявайки
артистични дейности, разкази, песни и стихове за оживяване и улавяне на
въображението и интереса на децата.
Едно дете
мечтае за ритъм и ред в неговия свят. Валдорфската педагогика и системата на Монтесори
признават това. И двете системи вярват, че физическата обстановка има за
основна цел да помогне на детето да се чувства сигурно. Но двете философии
интерпретират това по съвсем различни начини:
Класната
стая в училището Монтесори подчертава реалността, за да освободи детето от
неговите фантазии.
Класната стая във валдорфското училище, стимулира света на детската
фантазията и въображение, за да се стимулира играта на детето.
http://www.positiveplacesd.org/Site/images/Montessori%20School/CVMS_Classroom.JPG
http://www.waldorfhomeschoolers.com/wp-content/uploads/2011/03/steiner-kindie.jpg
Интелектуалното
развитие
Монтесори
вижда детето, като абсорбиращ ум, готов да поеме знанието и опита като гъба.
Теорията е, че чрез предоставяне на малкото дете на все по-предизвикателни
интелектуални задачи от ранна възраст, по-късно ще се окажете с образовано
дете.
Валдорфската
педагогика не вярва, че това е най-здравословният начин да се подходи към
образованието на малките деца.
Вместо фокусиране
върху ранното интелектуален образование, валдорфската педагогика се стреми да
подхранва и запази живо здравословното въображение на малкото дете и творчески
сила на мисленето.
Интелектуалния
потенциал на детето не се стимулира и се разгръща бавно, като венчелистчетата
на разцъфтяващо цвете, като детето преминава от един етап на развитие към
следващият етап.
В ранна
детска възраст, в класните стаи на валдорфските училища, ние не се стремим да създаваме
преждевременно разцъфтелите цветя на интелектуалния живот, независимо колко
тези цветя могат да получат висока оценка. По-скоро ще се откажем от такова
незабавно удовлетворение, за да се съсредоточи вниманието върху добрият краен
резултат при всяко дете, и при защита на неговото детство, с цел постигане на
здрав и всестранно развит възрастен в бъдеще.
**************************************************
BIBLIOGRAPHY
WALDORF:
Grunelius, Elizabeth M.,
Early Childhood Education and the Waldorf School Plan;
Spring Valley, N.Y.:Waldorf
School Monographs 1983.
Piening, Ekkehard and Nick
Lyons, ed., Educating as an Art New York: The Rudolf Steiner School Press,
1979.
MONTESSORI:
Gitter, Lena L., The
Montessori Way Seattle: Specia l Child Publications, Inc. 1970.
Lillard, Paula Polk,
Montessori: A Modern Approach New York: Schocken Books, 1973.
Montessori, Maria, The
Absorbent Mind New York: Holt, Rinehart & Winston, 1979.
OTHERS:
Pearce, Joseph Chilton,
Magical Child New York: Bantam Books, 1977.
Piaget, Jean, Play, Dreams
& Imitation in Childhood New York: W.W. Norton & Co., 1962
This article was edited with
special thanks to Jim Schaeffer and Lisa White.
Страхотна статия, отговори ми на доста въпроси!
ОтговорИзтриванеБлагодаря! И на мен също :)
ИзтриванеМного е приятно да видиш как децата се занимават всички с нещо и са толкова доволни и щастливи.Благодаря ви за тези снимки,които рано сутрин ми лепнаха веднага голяма усмивка на лицето.Като ги гледам с колко неща се занимават учителите там, се чудя защо и при на с не е така, но с толкова малко подобни места няма как да си позволят малки групи от деца а при по големи тези готвения и всичко което виждам тук е е малко трудно само с две или 3 учителки както е на повечето места.
ОтговорИзтриванеРадвам се, че снимките са усмихнали деня Ви. В държави, където е популярна валдорфската педагогика, групите в детските валдорфски градини са големи, има и с по 30 деца, с които работят 2 учителки. По-скоро става въпрос за много добра организация, опит и голяма любов към децата и професията. Децата обожават правенето на хляб. Тази дейност говори на сетивата им. Допира, мириса, вкуса на тестото и готовия хляб..., всичко това ги кара да са максимално отдадени на това, с което се занимават, което пък означава, че времето за правене на хляб обикновено минава без проблеми.
ИзтриванеНе мога да повярвам какви неща правят малките деца, но когато се занимават с тях и им се показват различни неща те могат да направят всичко и са доста по сръчни от нас.Особено ако им се даде нещо ново, за секунди разбират как действат,което винаги ме е изумявало.Радвам се че ни пишете и показвате всичките тези снимки.Тази с дървената кухня е супер.Има уникални програми за ранна детска възраст където може да видиш от какво се интересува детето и да го насочиш и за на пред.
ОтговорИзтриване