Една ранна утрин, вятърът отвя паячето през полето. Към тялото
му беше прикрепена тънка, като коприна нишка. Паячето се приземи на една
ограда, близо до стопанският двор и започна да плете паяжинка с тънката нишка.
Конят изцвили: „Искаш ли да дойдеш с мен на разходка?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята
паяжина.
„Мууу, мууу”, измуча кравата: „Искаш ли да хапнеш с мен малко
трева?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята
паяжина.
„Беее, беее”,
изблея овцата: „Искаш ли да тичаш с мен по ливадата?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята
паяжина.
„Меее, меее”, каза козата: „Искаш ли да се катериш с мен по
скалите?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята
паяжина.
„Грух, Грух”, изгрухтя прасето: „Искаш ли да се отъркаляш в
калта?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята
паяжина.
„Джаф, джаф”, изджавка кучето: „Искаш ли да гониш с мен
котката?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята
паяжина.
„Мяу, мяу”, измяука котката: „Искаш ли да подремнеш с мен?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята
паяжина.
„Па, па”, каза патката: „Искаш ли да поплуваш с мен?”
Паячето не отговори. То вече беше оплело своята паяжина.
„Кукуригуууу”,
пропя петелът: „Искаш ли да хванеш муха?”
И паячето хвана една мушица в своята паяжина..., просто ей
така.
„Буух, буух”, каза бухала: „Кой е оплел тази красива
паяжина?”
Паячето не отговори. Беше заспало. Този ден то беше много,
много заето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.