20.08.2015 г.

Много заетото паяче

Автор: Eric Carle


Една ранна утрин, вятърът отвя паячето през полето. Към тялото му беше прикрепена тънка, като коприна нишка. Паячето се приземи на една ограда, близо до стопанският двор и започна да плете паяжинка с тънката нишка. 

Конят изцвили: „Искаш ли да дойдеш с мен на разходка?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.
„Мууу, мууу”, измуча кравата: „Искаш ли да хапнеш с мен малко трева?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.
„Беее, беее, изблея овцата: „Искаш ли да тичаш с мен по ливадата?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.
„Меее, меее”, каза козата: „Искаш ли да се катериш с мен по скалите?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.
„Грух, Грух”, изгрухтя прасето: „Искаш ли да се отъркаляш в калта?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.
„Джаф, джаф”, изджавка кучето: „Искаш ли да гониш с мен котката?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.
„Мяу, мяу”, измяука котката: „Искаш ли да подремнеш с мен?”
Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.
„Па, па”, каза патката: „Искаш ли да поплуваш с мен?”
Паячето не отговори. То вече беше оплело своята паяжина.
„Кукуригуууу, пропя петелът: „Искаш ли да хванеш муха?”
И паячето хвана една мушица в своята паяжина..., просто ей така.
„Буух, буух”, каза бухала: „Кой е оплел тази красива паяжина?”
Паячето не отговори. Беше заспало. Този ден то беше много, много заето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.