На село...

Като родители, който се опитват да спазват принципите на валдорфското възпитание в домашни условия, от известно време си задаваме въпроса „Как да организираме седмичния ритъм на децата ни така, че да имат продължителен контакт с природата /включващ растения и животни/. Много бързо открихме, че детските площадки и градските паркове не са това което търсим. Пластмасата, пренаселеността, хаоса, шума са само част от нещата които ни отблъснаха. Така преоткрихме селото. Селото, където самата аз съм се чувствала щастлива и съм играла на воля през ваканциите, сега е мястото където децата ми, очакват с нетърпение да отидат. Там живота тече в един много по-хармоничен ритъм, на сезонните дейности и може да се преживее целия процес от засаждане на растетие, през грижата за него до пребирането на реколтата. Там децата могат не само да тичат на воля, но и да се ангажират, на нивото на детето, в работата на възрастните, като сами засаждат растения или ги поливат. Там научават, че плодовете и зеленчуците „идват” от дървото и то след като прецъфти и т.н.…, а не от магазина.

 

 

 

Там могат да почувстват топлината на току що снесеното яйце и това да ги изпълни с почуда и удивление. 

 

Там могат да играят с новите си приятели – козлетата на съседите и да се учат на грижовност. 

Какво по-добро място, за да растеш в хармония със заобикалящия те свят…