Плодовете на есента

Преди да се зароди интереса ми към валдорфската педагогика, есента не беше сред любимите ми сезони. Стелещите се към земята пожълтели, сухи листа и оголелите клони на дърветата ми навяваха тъга, съжалявах за отминалото лято. Казвах, че любимия ми сезон е пролетна, защото тогава земята се пробужда и подалите се любопитни главички на кокичетата рано напролет ми изглеждаха като малки дечица, които са излезли на снега забравяйки да си вземат шапките и шаловете и ми се усмихват с поруменели от студа страни. Тази картина, винаги е предизвиквала у мен усмивка и радост, и е била пълна противоположност на есенното ми настроение.

Сега обаче светогледа ми се промени коренно. Валдорфската педагогика успя да култивира у мен истинско и силно чувство на благоговение към природата. Сега сухите листа на дърветата, ми изглеждат не тъжни, а прекрасни в своите есенни премени. Цветовете на този сезон просто препълват сетивата, стига да имаме очи да ги видим. Сега не бленувам пролетта, а гледам на нея само като подготовка за най-щедрия и красив сезон - есента.

Няколко поредни години, централно място в есенната декорация на дома ни заемаха декоративните тикви, със своите причудливи форми и разнообразни комбинации от цветове…Тази година обаче вниманието ни бе привлечено от кратуните. Може би защото са многофункционални, децата много ги харесаха…

Можеш във все още топлите дни да се изкъпеш с тях направо на двора, а това е толкова по-вълнуващо и различно от къпането под душа…

Можеш да ги използваш за маракас...
Дори и да се счупят след много игра, можеш да ги използваш за висяща ваза…

или за къщичка.

Нашата къщичка, като част от общата природна маса, на „Сдружение за валдорфска детска градина и училище – Стара Загора”- 

http://new-waldorf-sz.blogspot.com/2012/10/blog-post_15.html