Голямата червена ябълка

 http://sheilaharrington.org/eachday/wp-content/uploads/2011/11/PuppetStoryAppleTree.jpg

В края на септември, когато есента започва бавно да пълзи, измествайки лятото, а масата на сезоните вече е обсипана с есенни листа и коприна в златисто и червено, когато вечерите стават все по хладни и все по къси, във всички валдорфските училища и детски градини се организира есенен фестивал. За по-малките той е само празник на събиране на реколтата, за по-големите е и празник на Архангел Михаил, като се отпразнува човешката воля, вътрешна сила, смелост и инициатива.

Тази година, на нашия празник у дома, решихме да разкажем приказка, подходяща за по-малките деца, като малкия ни син.

Голямата червена ябълка

Kate Whiting Patch in "Kindergarten Review."

Имаше едно време едно малко момче, което се казваше Боби.
Един ден, Боби лежеше на килимче до огнището и гледаше една книжка с картинки.
Дядо му, стоеше до него, прозя се и каза:

- Иска ми се сега да имах една голяма червена ябълка! Можех да ти покажа, как да си я опечеш на огъня, Боби.
Боби скочи бързо, като светкавица.
- Аз ще ти дам една - каза той, взе шапката си и се затича навън толкова бързо, колкото можеше. Сети се, че беше видял едно ябълково дърво далеч надолу по пътя, отрупано с големи червени ябълки.
Той тичаше отстрани на пътя, през купчините паднали листа, всичките червени, жълти и кафяви. Листата приятно шумоляха под краката му. Най-после стигна до голямата ябълка, но макар че огледа навсякъде, не видя нито една ябълка на дървото, и нито една ябълка на земята!

- О - извика Боби - Къде ли са отишли?
В този момент, сухите листа по клоните на дървото изшумоляха:
- Не ми остана нито една, скъпо дете. Ще трябва да изчакаш още една година
Боби беше изненадан.
- Но къде са всичките ябълки? - попита той отново.
Ябълковото дърво само въздъхна. Малкото момче се обърна и тръгна към къщи през полето.
Много скоро той срещна едно котенце.

- О, котенце - извика той - знаеш ли, какво се е случило с големите червени ябълки?"
Котенцето погледна нагоре към него, след това започна да се търка в краката му, казвайки:
- Мяу, мяу, мяяяу!
Боби продължи пътя си, и скоро срещна едно приятелски настроено кученце. Кученцето спря и размаха опашката си. Малкото момче попита и него:
- Кученце, можеш ли да ми кажеш, какво се е случило с големите червени ябълки?"
Кученцето спря да маха опашката си, и излая:
- Бау, бау, бау! Ако знаех, непременно щях да ти кажа.
Момченцето продължи, докато стигна до една стара крава, която стоеше гледайки през оградата.
- Здравей краво - каза Боби, ще ми кажеш ли, какво се е случило с големите червени ябълки?"
Кравата потърка носа си в оградата, и каза:
- Mуу! Mуууууууу! Аз също бих искала да изям една голяма червена ябълка.
Момченцето се засмя и тръгна, докато стигна до гората. Там срещна голяма, сива катеричка.

- Сива катеричке, каза Боби - можеш ли да ми кажеш, какво се е случило с големите червени ябълки?
Катеричката, подскачаше наоколо, спря се и погледна Боби.
- Фермерът прибра всичките, за да си ги яде през дългите зимни дни- бъбреше тя.
След това, изтича до земята под кестена и започна да пълни малките си джобчета с лъскави ядки и за да си трупа в къщичката.
- Благодаря – каза Боби, и се затича нагоре по хълма към къщата на фермера толкова бързо, колкото можеше.

Фермерът стоеше до вратата и се усмихна, когато видя Боби.
- Добро утро, добро утро, мое малко момче. каза той - Какво мога да направя днес за теб?
- Моля те - каза Боби - искам една голяма червена ябълка.
Фермерът се засмя.
- Ела с мен - каза той - и ще те заведа да си избереш ябълка.

Момчето и фермера влязоха в голямата плевня, и там Боби видя много бурета, които стояха в един ред, а всяко буре беше пълно с големи червени ябълки!
- Тук има толкова много! - каза Боби - Защо си ги взел всичките?
- Не искаш да ги оставя на Баба зима, нали? -каза фермерът.
- Баба зима харесва ли ябълки? - попита Боби.
- Тя иска да ги вземе - каза фермерът -но ние обичаме да ги ядем, и за това ги събираме за зимата.

Боби започна да разглежда наоколо в плевнята. До буретата с червени ябълки имаше друг ред бурета, всички пълни със зелени ябълки, а по-нататък имаше голяма купчина златни тикви; до нея една купчина от зелени и жълти тикви, друга от ряпа, след това купища жълта царевица.
- Възможно ли е да запазите всички тези неща, за зимата? - попита Боби.
- Да - каза фермерът - ние събираме цялата реколтата - всички хубави неща, които лятото ни дава.
- Катеричките също ли събират запаси за зимата? - попита Боби.
- Да, те също събират, лешници, орехи, жълъди - каза фермерът.
„ Ето защо катеричката знаеше къде са ябълките“, помисли си Боби.

Боби тръгна към бурето с ябълки и избра най-голямата червена ябълка, която можа да намери.
- Благодаря, господин фермер - каза то и изтича към дома си, за да даде ябълката на дядо си.

- Я, виж ти , къде я намери? - възкликна дядо му.
- О - заразказва Боби - аз отидох до ябълковото дърво, но то нямаше ябълки. Тогава попитах котката, къде са големите червени ябълки, но тя не знаеше. Попитах кучето, и то не знаеше, след това попитах кравата и тя не знаеше. Най-накрая срещнах катерицата, и тя знаеше, защото тя си събира запаси за зимата. Тя ми каза да отида до фермера. Аз отидох и го помолих за голяма червена ябълка, и той ми даде тази!

- Е, добре - каза дядото, когато Боби спря да говори, останал без дъх. - Сега ми намери малко връв."

Боби намери връв, и дядо му завърза единия край на дръжката на ябълката. Завърза другия край на връвта на рафта над камината и така ябълката висеше над огъня.

Тя се завърташе, а Боби и дядо му я гледаха, докато сока и потече навън, а ябълката ставаше все по-мека и по-мека, докато се изпече.

Тогава Боби донесе чиния и две лъжици, седнаха с дядо му пред огъня и изядоха, голямата червена ябълка.


Източник: http://www.mainlesson.com/display.php?author=bailey&book=hour&story=apple&PHPSESSID=894f7c1147867edcf3c0dc07d254fc81

Есенен транспарант

Есента вече чука на прага ни. Тази седмица сменихме цялата лятна декорация, а на масата на сезоните вместо морски вълни и корабче, сега разпръснахме есенни листа, кестени и шишарки…

След като събрах кураж от пролетта, когато направих първия си транспарант, сега опитах с нещо есенно, като смело промених и персонализирах модела, който използвах, така че да отговаря на визията на нашето семейство: мама, татко и двете ни момчета, на една есенна разходка…

За да се направи транспарант, е необходимо много търпение и малко черен картон, оризова хартия, тишу различни цветове и лепило стик.

Тъй като нашите деца са малки, те не участват в правенето на този хартиен витраж, освен с идеи и като моя муза разбира се.

Това е моя подарък за тях, за предстоящия сезон, нещо което да спира погледите им по време на игра, нещо което да им напомня за споделеното удоволствие от семейните разходки…

Магията на красивите книги

Много ми се иска във българските книжарници да се предлагат детски книжки с нежни рисунки с акварел или пастел, героите да не са с несъразмерни на лицето и тялото им очи, а самите приказки да бъдат достоен пример за подражание за малкото дете особено до 7 год. Разбира се има и изключения, но за съжаление все по-рядко попадам на тях и тъй като за търсещия винаги има избор, започнахме да прибягваме до поръчка на книги от чужди сайтове. И макар, това да не се случва много често, не само заради скъпата доставка, но и заради това, че по-често разказваме вместо да четем, а често и ние измисляме приказките в къщи, голяма беше радостта ми, когато открих сайт за безплатна доставка на книжки от Белгия и то с намаление на коричната цена. Бързината на доставката ме изненада много приятно.

Това са и книжките, които ние поръчахме: едната за малкото дете, другата за вече по отрасналото.

С голямо удоволствие споделям този сайт, с всички, които имат интерес.

http://www.bookdepository.com/Children-Forest-Elsa-Beskow/9780863154973

Първото впечатление от валдорфските книги с приказки е, колко са нежни, както рисунките, така и самия текст. Историите често са за магически същества, феи, елфи, гноми и други горски същества. Четейки ги, понякога се чувстваме с децата, така сякаш попадаме в един магически свят, изпълнен с красота, доброта и радост. Децата обичат да слушат такива приказки, така за тях гората оживява, и когато на разходка отиваме там, те влизат в нея тихо и с уважение към всички същества, които живеят в нея, и я пазят с радост.

Ето и някои от популярните автори и техните книги, които са станали любими на вдъхновените родители и учители от валдорфската педагогика:

http://www.florisbooks.co.uk/authors/elsa-beskow.html#biography

http://www.florisbooks.co.uk/authors/sibylle-von-olfers.html

http://www.tiptoes-lightly.net/authors-tale/

Има още много автори на подобни приказки, и всеки би могъл да открие своите любими след тях. Аз ще се радвам ако ги споделите с нас…

"Отпред, отпред на каручката..."

Един от първите сигурни белези, че сте се увлякли по валдорфската педагогика, е появата в дома Ви, на плетени кошници и панери пълни с кестени, шишарки и всякакви други природни дарове. Необходимостта от все нови и нови кошнички, от една страна защото се увеличават съкровищата, които децата съхраняват в тях, а от друга, защото тези, които купуваме от хипермаркетите, не са особено здрави, ме накара да направя едно сериозно проучване на кошничарството като занаят. Оказа се, че почти не са останали майстори, от онези които ходеха по улиците на селата по време на гроздобер и предлагаха не само красиви кошници, но и достатъчно здрави, че да се запазят няколко десетилетия и то при активно използване. При това мое „проучване“ обаче разбрах, че кошници са се плели не само от върба, но и от повет и тъй като повет има в изобилие навсякъде и се третира като плевелна лиана, реших да изпробвам да направя нещо от него. Резултата беше повече от задоволителен…

По ценното обаче от това, че децата имат оградка от повет е, че се научиха да го разпознават, че изпробваха да направят венци от него и изобщо, че така научават, че всичко, от което имат нужда е около тях, стига да познават растенията и техните качества.

Оградките от повет, се оказаха достатъчно здрави, за да издържат игрите на ферма.

Магаренцето и каручката са част от нашите опити в правенето на дървени играчки и са вдъхновени от популярната песничката:

„Отпред, отпред на каручката

е седнала, седнала внучката.

И вози я, вози я Марето

на дядо, на дядо магарето.“ :)

Ден за занаяти – яйца на очи от филц

Една от най-любимите игри на децата в къщи е готвенето. Предполагам, че това е така за почти всички деца, тъй като приготвянето на храна е дейност, която възрастните практикуваме ежедневно и то по няколко пъти на ден, което пък предоставя на децата ни възможност, да ни наблюдават и по-късно да ни подражават.

Идеята за тези филцови яйца много допадна на децата, които предвкусваха през цялото време удоволствието от предстоящата игра.

Това занимание е подходящо, лесно и приятно занимание, както за 3 годишните, така и за 5 и повече годишни деца.

За да направим яйцата релефни, използвахме филцово, жълто топче с големина на жълтък, което бяхме направили в предишни занимания. Топчето трябва вече да е сухо, т.е. трябва да е направено поне от предишния ден.

Моята работа се изчерпа с това, да срежа топчето с макетен нож на две и да наредя бялата вълна под него.

За да се закрепи вече сплъстеното топче за бялата вълна, поставих  върху него още малко жълта вълна, така че да се разпростре и върху бялата.

От тук с водата и сапуна вече се заеха децата и след кратко време, не дочакали и да изсъхнат сплъстените яйца,  готвачите се въоръжиха с тигани и тръгнаха към детската стая, за да приготвят обяд.

Жътва на ДарЛимец 2014 г.

Прието е да се мисли за децата, които растат днес, като деца, които знаят повече от децата от преди 30, 40, 50,…или 100 години. Прието е също така, родителите на тези знаещи деца, често да се хвалят с това или онова интелектуално постижение на невръстното им дете и да казват „Днешните деца не са като децата едно време, те се раждат професори“. Не е прието обаче да се замисляме, това на което учим децата дали е полезно за тях, дали е полезно да го знаят или дали е полезно да го знаят точно на тази възраст. Често подранилите знания са твърде абстрактни. Имат ли обаче днешните деца истински, живи познания за заобикалящия ги свят.

Малкото дете има нуждата да опознае света, в който се е родило и за това трябва да го докосне…Да докосне, охлюва, да докосне калта, да ги помирише, да усети дъжда в косите си, а пясъка или тревата под краката си. То няма нужда да ги гледа на телевизора, в енциклопедията или ние да му разкажем нашите впечатления за тях.

Често децата могат да изброят по имена, играчите от любимия футболен отбор на бащите си или вече ползват компютър на 4-5 год. възраст, но единственото което знаят за хляба, който присъства всеки ден на трапезата им е, че се купува от магазина, като всичко друго, което ги заобикаля.

Във валдорфските детски градини и училища е традиция да се сее жито есента, което след като се прибере следващото лято, да се смели от децата с мелница в самата градина или училище и пак децата да замесят хляб. Така те проследяват и преживяват целия процес и стават част от него.

Това направихме и ние миналата и тази година. Благодарение на инициативата на ДарЛимец, ние и нашите деца успяхме да се докоснем до магията на това, да засеем лимец и да го берем със собствените си ръце, клас по клас.

„Никой не е по-голям от хляба“, казва народната поговорка. Хлябът като символ свързан с вечния цикъл на живота, с безкрайността, с кръга, със слънчевия диск, с домашното огнище.

Не случайно на българска трапеза без Хляб не се сяда, а всеки гостенин традиционно посрещаме с Хляб и сол.

За нас това беше едно изключително важно преживяване, да сме там на нивата с лимец. Да научим децата да разпознават различните зърнени култури, да се грижат за житото, да си омесят хляб е едно от най-важните неща, които едно дете може да научи.

Гледката на израсналата тук там пшеница в нивата с лимец, пък лично мен ме подсети за една снимка на ГМО бик. Нека всеки се замисли от къде сме тръгнали и къде сме стигнали във всяка една област на нашия живот ние хората, оставяйки се да ни води материалистичното ни мислене. Не винаги колкото повече е толкова по-добре…

Повечето, понякога води единствено до повече болести. Според кардиолога Уилям Дейвис, който е написал книга за най-популярното  в света зърно, сегашната пшеница е „идеална  хронична отрова.“  Нека бъдем съзнателни към себе си и природата.

Кампания в INDIEGOGO

Скъпи приятели!

През последните 2 години нашата работа във „Фейландия“, по популяризиране на валдорфската педагогика и възможността да се прилага в домашни условия тя, прерасна в желание за създаване на валдорфска детска градина и училище в Стара Загора. Заедно с група родители и учители започнахме да се събираме и да провеждаме занимания на открито, празнуваме заедно сезонните празници, имаме „Група за игра“, която се провежда в нашия дом.
Създаването на детска градина и училище обаче, е проект, който изисква една по-широка подкрепа, както с идеи и опит, така и финансово. За това като първа стъпка за популяризиране на нашата дейност стартирахме кампания в INDIEGOGO.
Радваме се на всяко писмо, което получаваме, и ще сме благодарни на всеки, който ни подкрепи, по какъвто и де е начин.
Поздрави!
Наталия Дончева – валдорф мама от „Фейландия“ и Председател на „Сдружение за валдорфска детска градина и училище – Стара Загора“

КАМПАНИЯ:
https://www.indiegogo.com/projects/creating-a-waldorf-kindergarten-and-school-in-stara-zagora-bulgaria

******************************************

We are Waldorf initiative to create a school and kindergarten in our city of Stara Zagora, which is located in the central part of Bulgaria. Stara Zagora is sitiated in proximity to the Valley of the Tracian Kings and the majestic Stara Planina mountain. The nearest Waldorf kindergarten and the only Waldorf school in Bulgaria is 250 km of our city.

In 2012 a group of parents, along with a teacher are united in Waldorf initiative in 2013 was registered as a "Society for Waldorf kindergarten and school - Stara Zagora" registered at the Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria to work for public benefit, establishing a Waldorf school and Waldorf kindergarten, and promotion of Waldorf pedagogy.
One year of existence of our Association, entirely with private funds of participants and volunteer work to promote Waldorf education and our work:
1 . We created and maintain websites and http://new-waldorf-sz.blogspot.com/ http://feylandia777.blogspot.com/;
2 . We printed and circulated fliers and brochures;
3 . We organized various events for parents and children to work with wax, clay and wool of free hourly space provided for the needs of the Association of Waldorf pedagogy sympathizers in large shopping centers;

4 . We took part in the youth festival "Different look" two consecutive years where we made a house for fairies and arranged "Waldorf kindergarten for 1- day" with personal equipment of one of the families of the Association;

5 . We participated in radio and television programs promoting Waldorf pedagogy;
6 . We organized lectures, celebrate annual festivals;

7 . We have formed a playgroup for children for 3 to 6 years old since the beginning of 2014 It is held at one of the families home.
We have a dream, our children and the children of Stara Zagora, to have the opportunity to attend the Waldorf School and Kindergarten, we need the support of ideas, shared experience and financial assistance. We want our dream come true.
We would like to hire and equip a building: tables, chairs, desks, blackboards, toys, materials and supplies in which to carry out daily activities and take action to legalize and Waldorf school preschool group.
Bulgarian Ministry of Education does not fund alternative forms of education and they are available only for a few. Your support will help to realize our ideas, as well as more parents have access to Waldorf education.
Bank account of the "Association for Waldorf kindergarten and school - Stara Zagora" is:
First Investment Bank - Stara Zagora
FINVBGSF
IBAN: BG81FINV91501215821015 in lev
Share our message with your family and friends.