Боядисване на коприна за начинаещи

Коприната е широко използвана във валдорфската педагогика, за игра от децата, за декор при разказване на приказките, за различни интериорни решения в детската градина и у дома или за декориране на природната маса.

От няколко месеца започнах да правя проучвания, както от къде да си вземем коприна, така и как точно да я боядисам. Трябва да си призная, че изпитвах известен респект към боядисването на коприна, може би защото тя е по-деликатна като материя или за това, че единственото място, където може да се намери е завод „Свила” в Хасково и то не защото в момента тъкат, а защото имат останали количества. Всичко това ме караше да изпитвам притеснение, че поради липса на опит ще изхабя скъпоценните няколко метра, които така трудно си бях набавила.

С изненада напр. научих, че разпространена практика е да се боядисва коприна със сокчета подобни на нашите „Степ”-чета и дори има разработена таблица с комбинации, водещи до желания цвят… 

Малко по малко обаче стигнах до информацията, която търсех за боядисване на коприна с естествени багрила и до някои полезни съвети:

 

1.    Преди да се боядиса, коприната първо се мокри с вода, в която се слага 1 с.л. оцет-това стабилизира цвета;

2.    Боядисването на суха коприна, води до неравномерно оцветяване и бели петна, там където е прегъната;

3.    След боядисване, изпиране с хладка вода и изсъхване, цвета се запечатва с продължително гладене с ютия на 60 градуса;

4.    Боядисването на коприна с естествени багрила, не се различава много от боядисването на вълна, стига да се спазват горните точки. В някои случаи цвета е по-стабилен и по-лесно се постига.

Аз реших да използвам опита си с боядисване на вълна и яйца с естествени багрила, като използвах куркума, орехова шума, брош, черен боб.

Бих опитала и с листа от дюля и люспи от лук, но това ще е следващия път, защото плата ми свърши много бързо...Приятно ме изненада факта, че коприната се боядисва много по-лесно от вълната и че цвета е много устойчив.

Към изброените цветове подходих, по следния начин:

1.    Жълто /куркума/ - разтворих пакетче куркума в около 500 мл. вода и след като завря , я прецедих. Ако не се прецеди, преди да се прибави коприната, полепналите частици от куркумата, оставят по-контрастни точки върху плата и цвета не е равен. Не е нужно коприната да остава дълго да кисне в разтвора, защото мигновено се боядисва .

2.    Орехова шума /светло кафяво/ - листата измих предварително и ги сложих да се варят в 500 мл. вода / количеството на водата няма голямо значение, стига да не е прекалено много/. Коприната прибавих да поври на слаб огън заедно с листата, след това свалих от котлона и я оставих за кратко при листата.

3.    Брош /оранжево/ - традиционно броша дава червен цвят, но този път го държах малко на котлона, прецедих и сложих коприната, в зависимост от времето на престой в отварата, получих два преливащи се цвята с различна наситеност, но все в оранжевата гама.

4.    Черен боб /лилаво/ - прочетох, че черния боб боядисва в синьо, след като се кисне 1 нощ заедно с коприната в студена вода, при мен обаче се получи нежно лилав цвят, със съвсем слабо синкави нюанси.

5.    Комбинацията на отварата от куркума и водата от накиснатия боб, боядиса коприната в нежно резидав цвят /без да се вари/.

 

Уверих се, че в зависимост от концентрацията на багрилото и времето му на престой с коприната, могат да се получат най-различни нюанси и то бързо и лесно.

През целия процес децата с нетърпение чакаха да приключа, за да зaпочнат игрите. 

Като всичко във валдорфската педагогика, боядисването на коприна е цяло изкуство и един дълъг път, но важното е, че резултата е окуражаващ и нямам търпение да продължа с експериментите…

Боядисване на яйца с естествени багрила

Тази година решихме за първи път да боядисаме яйца изцяло с естествени багрила. Миналата година направихме известни опити в тази насока, някои от които успешни, но едва сега успяхме да постигнем пълната гама цветове, към които се стремяхме.

Като цяло процеса е изключително приятен, малко по-продължителен от традиционното боядисване и много по-ароматен…

Набавянето на багрилата, отнема почти толкова време, колкото и самото боядисване. За мен най-трудно беше да открия лилаво зеле, тъй като вече му е минал сезона. Точно когато след няколко часово обикаляне на големите пазари в града, вече се бях примирила, че тази година няма да имаме сини яйца и намерих останали 2-3 малки зелки, вече съвсем изсъхнали в близка сергия.

И така имах всичко необходимо: брош, куркума, императорски ориз, люспи от лук и лилаво зеле.

 

Съществената разлика в боядисването с естествени багрила е, че яйцата се слагат сурови направо във водата заедно с растението, от което ще се извлича цвета. Така цветовете стават по-наситени.

Темперирах и измих яйцата и направо пристъпих към боядисването.

Брош- тъй като традицията повелява първото боядисано яйце да е червено, за това започнах от броша. Сложих от него около 2 с.л. и вода, колкото да покрие яйцата. Добавих сол, около 1-2 щипки…

След сваряване на яйцата, ги оставих да престоят около 20 мин. в отварата.

Тук се получи интересен ефект съвсем случайно. Листото, което бях сложила е взаимодействало с броша и под него е станало лилаво, вместо да остане бяло.

Друга възможност за използване на брош като естествено багрило е, когато в топла отвара, която е отстранена от огъня се потопи вече сварено яйце, за няколко минути. В този случай се получава розово.

Куркума- оцветява в жълто. Яйцата с малко сол се варят направо в нея и се оставят няколко минути и след като се свалят от огъня. Цвета е по-скоро бледо жълт и не се променя нито с увеличаване на минутите престой във отварата, нито с увеличаване на количеството куркума.

Люспи от лук – боядисват оранжево. Резултата е един и същ, независимо дали се вари яйцето направо с люспите или в тях се слага сварено яйце. Необходимо е малко време за престой в отварата.

Лилаво зеле- боядисва в синьо. Този цвят изисква най-много време, но резултата си струва усилията. Нарязаното зеле се вари заедно с яйцата, малко сол и оцет. При самото варене яйцата не променят цвета си, макар водата да се оцветява силно. Сваля се от котлона и се оставя да престои, докато се получи желания цвят, при мен беше около 2 часа.

Зелен цвят получих като оставих да престои вече боядисано в синьо яйце, в куркума. Получи се много приятен зелен цвят. За съжаление го изпробвах само на едно яйце, но в събота ще продължа с опитите за подобряване на зеленото.

Императорски ориз-бях прочела, че боядисва в лилаво, но аз за съжалание не получих този цвят. Сварих яйцата заедно с ориза и престояха така около час и половина, но цвета не се промени, а остана тъмно кафяв.

Боядисвайки яйца с естествени багрила за пореден път можем да се убедим, че в природата има всичко, от което се нуждаем и единственото, което ни липсва е достатъчно знания, за да ползваме тези неизчерпаеми ресурси.

Тъй като тези багрила са от растения, които се ползват и в кулинарията, то ако имате пукнати яйца може да ги поначукате още малко и да ги върнете отново в отвара в която са стояли, за да може да поемат още от цвета към белтъка. Получават се красиви цветни жилки и то съвсем безвредни.

За декорация на яйцата от предишния ден направих кошница от тесто.

Така че направо ги подредих вътре в очакване на Великден.