Да си направим цветен восък

Безспорна е ползата за децата, от моделирането с пчелен восък. Несравними са, както аромата, така и усещането за мекота след затопляне на восъка в детските ръчички /фурнички/.

Предвид предстоящите пролетни празници и изработването на декорация за тях, решихме да си направим цветен восък. Оказа се, че това е една от най-лесните и най-приятните дейности, в която могат да участват и децата.

Нужни са само пчелен восък и восъчни пастели /най-обикновените, които можете да намерите в книжарниците /не се поддавайте на желанието на продавачките, да ви продадат специални восъчни пастели за свещи, които са почти 10 пъти по-скъпи, но не гарантират по-добър резултат/.

Тъй като вече имахме известен опит при правенето на цветен восък за декорация на свещи, но в много по-малко количество и цветове, сега просто експериментирахме на базата на предишните резултати.

Приблизителните количества са : на около 50 гр. чист пчелен восък /1 или половин восъчен пастел/ багрилото е толкова силно, че може да се получи прекрасен цвят и с по-малко количество/ и ланолин, колкото малко грахово зърно или на върха на нож.

Всичко разтопихме на водна баня до хомогенизиране и изляхме на тънък слой върху тава, застлана с хартия за печене.

Преди да го нарежем изчакахме да се втвърди.

Ланолина се прибавя за да даде мекота и да е по-лесно размекването на восъка, но той трябва да е в минимално количество. Ако восъка стане лепкав и остава по пръстите, когато се затопли, значи ланолина му е в повече. Тогава може отново да се разтопи и да се добави чист пчелен восък… Хубавия восък за моделиране е твърд в началото, омеква в ръцете на децата и след приключване на работа, отново става твърд.

Независимо дали ще използваме восъка да декориране на свещи или за моделиране, едно е сигурно, винаги ще е приятно и забавно…

Занаяти- свещи с дъх на море

В горещите дни на август няма как да не мислим с копнеж за морето: за бриза, който палаво роши косите ни, за мокрия пясък под краката ни, който леко проскърцва, при всяка следваща стъпка, освен ако стъпалата ни не са заляти от поредната вълна, вече превърнала се в изчезваща в морето пяна.

Тъй като скоро не ни предстои потапяне в тази разхлаждаща действителност, решихме в деня за занаяти, да направим малко кътче, което да ни пренесе там, на морския бряг.

Торба морски пясък, подарък от приятел, на скоро завърнал се от морето, малко пчелен восък и фитил за свещи, бяха единственото, от което се нуждаехме.

Изсипахме пясъка в дълбок съд и го намокрихме, но не прекалено. Използвахме формичка за игра с пясък – избрахме си морска звезда, за да оформим мястото, където ще излеем восъка. 

 

След внимателно изваждане на формичката, изляхме разтопения пчелен восък.

Експериментите с други форми, не бяха толкова успешни, но пък децата се забавляваха дори повече, предвид по-лесното оформяне на „гнездата” за восъка напр. с пръстче.

Решихме да направим и няколко свещи от мидени черупки. При тях закрепихме фитила предварително, като леко го потопихме в разтопения восък и още горещ го залепихме в черупката, след което изляхме восъка.

След като се втвърди восъка, поизчеткахме морската звезда от пясъка, но не напълно и пробихме дупка за фитила с гореща игла. Тези свещи имат две лица, дори не мога да реша, кое повече ми харесва.

 

  

Декоративна свещ

Като се замисля, за асоциации на лято, може би първото, за което първо се сещам освен море разбира се, е поле със златни, житни класове. Това е цвета на лятото за мен. Ширналото се зряло жито трудно може да остави някой равнодушен…, във всеки случай не и нас.

От известно време планирахме, да отидем на разходка до някоя нива с жито и да съберем слама за плетене, тъкане или изработване на играчки. Края на юли и началото на август е най-подходящото време за това, защото тогава сламата е достатъчно суха и няма опасност по-късно да почернее.

Преди да нагазим в ожънатата нива, имахме известни съмнения, до колко това ново приключение ще хареса на децата…, но само минута по-късно, те вече ходеха боси из сламата и беряха останалите след жътвата житни класове…

Сламата и житото, носят в себе си особен магнетизъм, както обагрените от есента листа, които разпалват въображението на имащите очи да видят красотата им, така и сега, един доста голям наръч слама в средата на кухнята ни, веднага провокира желанието ни да експериментираме.

Като начало решихме да си направим нови декоративни свещи.

Задачата да развали старите, пролетни свещи, за да можем да използваме восъка от тях, се падна на големия ни син. Често се случва хората да живеят с копнеж по миналото, в постоянни опити да задържат отминаващият миг и това не приемане на промените, които настъпват около тях води до почти постоянно чувство на неудовлетвореност и борба с времето,  вместо да се радват на настоящото. Точно за това, ми се стори подходящо, красивите ни пролетни свещи, да се развалят, без да съжаляваме за тях и след като ги претопим да ги трансформираме в нещо друго, което ще е също толкова хубаво, а целия този процес да изживеем с децата…За щастие, имах пълното съдействие от тях без никаква съпротива, дори им се стори по-забавно, от колкото очаквах…

Този път имахме малко по-различна концепция за това как ще изглежда нашата свещ и за целта използвахме, старателно избран „калъп”, в който да я излеем восъка след като се разтопи. Предварително направихме дупки за фитилите с игла в кутията и промушихме през тях фитила.

Когато восъка се втвърди, извадихме внимателно готовата свещ.

Остана най-забавната част, декорацията. На скоро получихме подарък цяла пита от чист пчелен восък, цвета на която контрастира на цвета на свещта, а и най-важното, е с цвета на житото…

Ето и нашата нова, лятна версия на декоративна свещ…