Медна пръчица за сапунени мехурчета

Тези дни се сетих за приказката, в която говедаря дава дъщеря си за невеста на болярският син, едва щом той се научава да плете кошници. Размислите ми преминаха в посока на това, че в нашето общество, децата знаят по-често какво искат, от колкото какво могат, и тренират повече ума си, от колкото пръстите си…

Да дадеш възможност на детето си да направи нещо само, е хиляди пъти по-ценно за него, от това да му го купиш . То не само ще се привърже повече към този предмет, ще се грижи за него, и ще го пази, но и ще добие увереност в собствените си възможности.

Обикаляйки „майсторските“ магазини /както наричат децата ни, строителните хипермаркети/, решихме да вземем малко медна тел, и да опитаме да направим нещо с нея.

Идеята за пръчиците, за сапунени мехурчета дойде почти случайно. Искаше ни се да ги декорираме с естествени камъни, за това се спряхме на мъниста от жадеит /който изглежда слънчево и топло/, и дървени мъниста каквито имаше в къщи.

Две есенни идеи с жълъди

Есента е толкова щедра. Плодовете, с които е засипана гората: жълъди, кестени, листа в жълто-червено-кафяво, всички те са красиви, неповторими, и предлагат простор на въображението за децата.

От няколко месеца имаме ръчен свредел / често използван във валдорфските училища и детски градини/, с който децата безопасно да могат да пробиват дупки в жълъди или кестени, и за това чакахме с нетърпение есента, за да го изпробваме.

В подбирането на идеите, водещ принцип е: малко детайли – повече въображение.

Два жълъда с различна големина, една клечка за зъби, шалче от филц и жълъдовите човечета са готови.

Истинската игра обаче започна, едва когато направихме пумпалите.

Избрахме добре оформен жълъд, пробихме му една дупка и сложихме малка клечка за зъби…

На гости на Фейландия – Жана Неделчева II

Щастлива съм, че отново във Фейландия ни гостува Жана Неделчева.

Радвам се, че това лято отново успяхме да се видим с нея във България, и да споделя част от емоциите и около дървените играчки, които правеше за децата си. Тя пожела да разкаже накратко за тях тук и аз веднага се съгласих, като се надявам нейния разказ да окуражи повече родители сами да си направят у дома дървени играчки.

******************************************

Това лято в България реших да обогатя колекцията на децата с още малко дървени играчки. Преди да се пенсионира баща ми беше дърводелец, така че се възползвах от късмета си да работя в истинска дърводелска работилница. Машините и инструментите са на много години и всички от тях си имат богата история. История имаха и дъските, които баща ми изрови измежду куп други. Това бяха две големи дъски от орех и малки парчета от бук, махагон, кедър и бор. Миналогодишните играчки бяха пък от акация.

Баща ми позаглади дъските и аз се захванах за работа. Изрязвах различни форми със прободен трион или пък с циркуляра. Това се оказа най- лесната част от работата.

Обработката с пила и шкурка на всяко едно парче поотделно ми отне дни.

За мен беше истинско удоволствие да гледам как 6 годишната ми дъщеря си играеше с изрезки от дърво край мен или пък чукаше орехи. Синът ми, който е на 9 години се включи в шкуркането.

След като се завърнахме в Германия полирахме с  паста от пчелен восък всяко от парчетата. Това разбира се отново ни отне седмица време.

Предимството на Валдорф играчките е, че се ползват много дълго време и вариантите за игра са безброй.

Човешките фигури са много стилизирани, и без очи и уста, защото това развива въображението на децата и им дава възможност да си представят лицето с различно изражение, което съответства на играта във всеки едни момент. Това беше и причината да направя много семпли царя, царицата, принцесата и бебето в новият комплект от орехови играчки. 
Дъщеря ми ги прие много топло и без въпроси относно детайлите по тях.

Веднъж тя ми каза" Знам защо феите над леглото ми нямат очи...защото са невидими."

Царицата, царя и принцесата спят завити в дантели, а бебето в люлката си.

Благодаря на Жана за споделянето, както и за чудесните идеи.

Валдорфски игри II част – дървени изрезки

Не мога да премина към другите любими материали за игра във валдорфската педагогика, без да отделя специално внимание на малките дървени изрезки. Те са с мека форма, без ръбове и са толкова релаксиращи и приятни за допир, както за децата, така и за родителите им.

Макар да са от същия материал, като дъските и пъновете изрезките са сякаш една различна вселена.

Докато за дъските е добре да са от бор – заради красивите шарки на дървесината и аромата и на смола, а пъновете да са от топола, тъй като независимо от големината им, винаги са леки и децата могат да ги местят лесно по време на игра, то за изработването на изрезките се използват различни видове дървесина. Целта е децата да усетят разликата в структурата, плътността, цвета, шарката, аромата, а защо не и вкуса на различните дървета.

Разглеждайки ги, детето непрекъснато ще се удивлява от разнообразието в природата и ще прави открития, които ще му помагат да я опознава и обиква все повече.

Преди няколко месеца направихме този комплект от шест вида дърво: бор, липа, див рошков, дъб, бук и вишна за рождения ден на една малка госпожица.

                                                                                             

Ето част от неговите възможности:

птица

бухал

балансна кула

рак

сандвич

котлон

фотоапарат