Боядисване на яйца с естествени багрила

Тази година решихме за първи път да боядисаме яйца изцяло с естествени багрила. Миналата година направихме известни опити в тази насока, някои от които успешни, но едва сега успяхме да постигнем пълната гама цветове, към които се стремяхме.

Като цяло процеса е изключително приятен, малко по-продължителен от традиционното боядисване и много по-ароматен…

Набавянето на багрилата, отнема почти толкова време, колкото и самото боядисване. За мен най-трудно беше да открия лилаво зеле, тъй като вече му е минал сезона. Точно когато след няколко часово обикаляне на големите пазари в града, вече се бях примирила, че тази година няма да имаме сини яйца и намерих останали 2-3 малки зелки, вече съвсем изсъхнали в близка сергия.

И така имах всичко необходимо: брош, куркума, императорски ориз, люспи от лук и лилаво зеле.

 

Съществената разлика в боядисването с естествени багрила е, че яйцата се слагат сурови направо във водата заедно с растението, от което ще се извлича цвета. Така цветовете стават по-наситени.

Темперирах и измих яйцата и направо пристъпих към боядисването.

Брош- тъй като традицията повелява първото боядисано яйце да е червено, за това започнах от броша. Сложих от него около 2 с.л. и вода, колкото да покрие яйцата. Добавих сол, около 1-2 щипки…

След сваряване на яйцата, ги оставих да престоят около 20 мин. в отварата.

Тук се получи интересен ефект съвсем случайно. Листото, което бях сложила е взаимодействало с броша и под него е станало лилаво, вместо да остане бяло.

Друга възможност за използване на брош като естествено багрило е, когато в топла отвара, която е отстранена от огъня се потопи вече сварено яйце, за няколко минути. В този случай се получава розово.

Куркума- оцветява в жълто. Яйцата с малко сол се варят направо в нея и се оставят няколко минути и след като се свалят от огъня. Цвета е по-скоро бледо жълт и не се променя нито с увеличаване на минутите престой във отварата, нито с увеличаване на количеството куркума.

Люспи от лук – боядисват оранжево. Резултата е един и същ, независимо дали се вари яйцето направо с люспите или в тях се слага сварено яйце. Необходимо е малко време за престой в отварата.

Лилаво зеле- боядисва в синьо. Този цвят изисква най-много време, но резултата си струва усилията. Нарязаното зеле се вари заедно с яйцата, малко сол и оцет. При самото варене яйцата не променят цвета си, макар водата да се оцветява силно. Сваля се от котлона и се оставя да престои, докато се получи желания цвят, при мен беше около 2 часа.

Зелен цвят получих като оставих да престои вече боядисано в синьо яйце, в куркума. Получи се много приятен зелен цвят. За съжаление го изпробвах само на едно яйце, но в събота ще продължа с опитите за подобряване на зеленото.

Императорски ориз-бях прочела, че боядисва в лилаво, но аз за съжалание не получих този цвят. Сварих яйцата заедно с ориза и престояха така около час и половина, но цвета не се промени, а остана тъмно кафяв.

Боядисвайки яйца с естествени багрила за пореден път можем да се убедим, че в природата има всичко, от което се нуждаем и единственото, което ни липсва е достатъчно знания, за да ползваме тези неизчерпаеми ресурси.

Тъй като тези багрила са от растения, които се ползват и в кулинарията, то ако имате пукнати яйца може да ги поначукате още малко и да ги върнете отново в отвара в която са стояли, за да може да поемат още от цвета към белтъка. Получават се красиви цветни жилки и то съвсем безвредни.

За декорация на яйцата от предишния ден направих кошница от тесто.

Така че направо ги подредих вътре в очакване на Великден.

Мартенички

Един от най-хубавите български празници е празнуването на 1 март /баба Марта/. Мартениците, които са на всякъде, на ревера на палтото на случайните минувачи, на уличните сергии, на витрините на магазините, внасят цвят в до вчера сивия зимен делник.

ЗНАЧЕНИЕТО  НА  ЦВЕТОВЕТЕ

Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на младите деца са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената - здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване. Така се обяснява семейният характер на мартенските обреди и празници.

Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнството, обозначава девствеността - белият цвят е цветът на Христос.

Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.Трябва да си припомним, че първоначално женските сватбени носии са червени.

ПРЕДАНИЕ

"Една от легендите разказва как преди повече от 1000 години, българският хан Исперих тръгнал от дома си от източната империя, за да дири плодородна земя за народа си български. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - всичко, което се ражда по тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото той тъгувал за дома си и за своите близки - за майка си и за сестра си Калина. Седнал той на брага на голямата река и сълзи покапали по загорялото му лице, а взорът му се отправил молитвено към бреговете и към слънцето за чудо. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка - на нея хана разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат й е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и праща много здраве...

Зарадвала се Калина и решила да изпрати хабер на своя брат. Свила зелена китка, усукала с вълнен конец и направила възелчета за поздрав - и изпратила лястовичката да отнесе китката на брат й. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на рамото на Исперих. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си и накичил гърдите си с китката. Ханът повелил на народа си - всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден да се кичи винаги - за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи Март и останало и до наши дни."

Тази година решихме да си направим сами мартенички, като използваме вълна.

Искахме в нашите мартенички да присъства пролетния дух, за това освен пресуканите червен и бял конец, ги украсихме с пеперуди, калинки и пчелички, които идват като мартеничката с пролетта.

Честита баба Марта,

 желаем ви много щастие здраве и дълголетие.