Корона за рожден ден

 

Тази година реших да направя за рождения ден на нашия голям син корона. Поставянето на корона на рожденика е много характерно за празнуването на рожден ден във валдорфските семейства. Нейното основно значение е да направи този важен за детето ден, още по-специален, но освен това тя е и символ на порастването. Цифрата на нея е един вид отговорност и чест, която детето се радва, че е заслужило.

Като начало направих мокър филц. Стремях се, да е достатъчно дълго и широко парче, от което ще мога да изрежа по-късно короната.

Приготвих си шаблон за короната и изрязах

Изчаках да изсъхне филца за около 24 часа, за да пристъпя към декорация на короната.

От корицата на един тефтер изрязах цифрата 5, която използвах после за да направя и цифрата на самата корона чрез иглонабиване.

Накрая заших дебел ластик към краищата на короната.

Сияещият рожденик…

Подаръци за рожден ден

Тази седмица, нашия малък син стана на 2 години. Сигурна съм, че всеки родител изпитва голямо вълнение при организацията на рожденния ден на децата си, но когато към това се прибавии желанието да се изработят не само тортата, но и подаръците, тогава вълнението нараства многократно…
 

Мисълта, че ще прекараме часове в търсене на подходящ подарък, ни обезкуражаваше още преди да бяхме почнали и за това решихме да изработим подаръка сами.

От доста време обмислях да направя първата си валдорфска кукла и въпреки, че самата мисъл ме респектираше, реших че момента е дошъл. Имах необходимите материали, бях подготвена теоретично, нямаше никакво време за промяна на първоначалната идея за подарък / оставаше 1 ден до датата/ J,…така че започнах смело.

Всичко стана толкова бързо, че дори не успях да направя снимки…Самото преживяване беше невероятно. След толкова изплетени кукли или направени от филц, за мен усещането, че шия валдорфска кукла беше несравнимо и така се увлякох, че в един момент чак, когато главата беше готова, се сетих, че можех* да направя снимки, но обещавам, че съвсем скоро ще преведем подробни инструкции за всеки един от етапите.

Моята кукла, тъй като е предназначена за малко дете, е кукла овесарка, т.е. има само глава, но не и тяло, а е облечена в „чувалче”. Така, че скроих „дрехата”, заедно с шапката и пристъпих към зашиване на отделните части.

 

 

Бях доволна от резултата, а и нали най-важното е, че рожденника я хареса и не спира да я гушка…
*******************************
 

Тук е момента да разкажа и за другия подарък, за който от много време търсим подходящ материал и благодарение на баба и дядо, децата вече му се радват. Той е толкова прост като изпълнение, но в същото време, от както е в къщи децата не играят с нищо друго. 

Големи трупчета дърво, добре изсъхнало, за да е достатъчно леко, за да могат децата лесно да го носят и преподреждат и достатъчно голямо за да стъпват на него. Нарочно ги отрязахме различни височини, за да могат децата да тренират равновесието си, което е много важно да този етап от развитието им, а многото възможни приложения спомагат за развитие на въображението на децата.

 кула

барабан

 

столче

 

Кули на замък

Масичка за кукла

 

Легло за кукла

Влакче
 

 Покрай цялата тази подготовка, в последния момент се сетихме, че не сме взели свещички за тортата, но нашия тати с много въображение, бързо направи свещи от това, с което разполагахме в къщи, така че пропуска не се забеляза.

Рожден ден във Фейландия

След почти две седмици, в които се борихме с грипа и други злополучия, най-накрая можем да отпразнуваме рождения ден на нашия три годишен батко. Тази година, той за първи път осъзнава, вълнува се и непрекъснато пита, кога ще е рожденият му ден, за това и решихме, че когато и да свършат непредвидените обстоятелства, да направим рожден ден, за какъвто мечтае.

Напоследък тема на нашите игри вкъщи са феите, елфите и техния приказен свят. Четем книжки, в които се опитваме да разберем повече за живота им, а навън на разходките ни търсим тайни врати към техния свят, затова и съвсем естествено някак дойде идеята да ги поканим на рожден ден в нашето приказно царство.

Но да се поканят феи не е лесна работа. Не можеш да им се обадиш по телефона. Поканата трябваше да е много специална, нещо което като оставим в гората, феите да забележат, да оценят и най-важното да разберат, че идва от дете, което се е постарало да ги опознае и знае какво харесват.

Решихме да се разходим из гората и да се опитаме да отгатнем, какво би привлякло вниманието на приказните и обитатели.

Погледа ни веднага се спря на

падащите шишарки на ливанския кедър

Изглеждаха идеални за да изработим поканата.

Бързо се прибрахме в къщи и се захванахме за работа.

Използвахме пирограф за надписа, восък от пчелна пита за да закрепим „панделката” на поканата и вече можехме отново да излезем навън за да я оставим в гората, където феите да могат да я видят и да я прочетат.

Намерихме едно дърво, на което явно имаше врата към страната на феите и оставихме там поканата.

Рожденникът така се забавляваше, така се вълнуваше, от събирането на листчета за поканата,  до откриването на тайните врати и прозорчета на приказните същества.

Всички тези вълнения успяха да удължат и разтеглят удоволствието от предстоящото събитие.

Няколко дни преди рождения ден започнахме планиране на менюто и на украсата. Тъй като всичко трябваше да е много приказно, проявихме особено старание във всеки детайл, от свещите, които си направихме сами с восък от пчелни пити, през менюто, до гъбките от филц, хартиените цветя и поставките на тортата и другите лакомства.

И ето, че дългоочаквания ден най-после дойде. Рожденикът беше нетърпелив, кога ще дойдат гостите и непрекъснато повтаряше, че не му е интересно да чака J, докато мама доукрасяваше хлебчетата с песто и рукола

а тати приготвяше шишчета от зеленчуци и сирена

„от далече със покани

идват гости най-отбрани”

И ето че първите гости вече са тук.

Феята и елфът, които ни дойдоха на гости, веднага се почувстваха, като у дома си и решиха да проверят как ухаят цветята от нашата украса.

Но после малко разочаровани откриха, че цветята са хартиени и побързаха да заемат почетното място до тортата цвете.

Когато всички гости пристигнаха, дойде и най-очаквания момент, духането на свещичките.

Имаше и много игри и подаръци, и най-важното много звездички в очите на вече порасналото ни момче.

Когато гостите се разотидоха, феята и елфът си поговориха с рожденникът и решиха да поостанат у нас и да му покажат, на какви игри играят те в гората, а вечер преди сън да му разказват за своята приказна страна. 

Валдорфска приказка за Рожден ден

Вчера във Фейландия имахме рожденник и решихме да му разкажем приказка.

Всяко дете, родителите на което са вдъхнодени от Валдорфската педагогика чува версия на тази приказка за рожденния си ден. Историята се променя, за да отговаря на неговата личност, но основната сюжетна линия остава.

Извикайте свещенно усещане от раждането, чрез разказването на приказката.

"Имало едно време едно малко момченце, което живееше с ангелите на небето и беше много щастливо там.  То гледаше красиви гледки, слушаше хубава музика, и усещаше, че принадлежи на това място. Но един ден облаците се разделиха в небето и момчето видя зеленината на земята долу с всички хора, които щастливо играеха и работеха и изведнъж то закопня да отиде там и да види какво е. То видя всички цветове на дъгата и цветовете на земята. Видя пеперуди, кацащи по цветята и птици, летящи във въздуха. Те като че ли му махаха с крилца.Той видя риби, плуващи в морето и различни растения, които покриваха земята. Видя децата как се катериха на дърветата, тичаха, скачаха в ливадите и се разхождаха из пясъка и листата. Земята беше толкова красива! 

Тогава то попита своя ангел-хранител: Може ли да сляза на земята? Но ангелът му го погледна и каза: „Не, много е скоро. Трябва да изчакаш още малко време.” Детето продължи да живее на небето и скоро забрави за земята. Един ден то отново хвърли един поглед на земята през облаците. То видя майки и бащи да работят. Видя хлебари, инженери, писатели и фермери. Видя майки и бащи, които обичаха децата си. Тогава то видя красива жена с любов и копнеж в сърцето си за едно дете и помоли своя ангел да отиде при нея?

Ангелът каза: „Ти трябва първо да минеш през страната на сънищата.”

Вечерта момчето заспа. Сънува, че срещна мъж и жена, които протегнаха ръце към него и го поканиха да дойде, за да бъде тяхно дете.

На сутринта то разказа на своя ангел съня. Ангелът каза: „Вече е време да отидеш на земята.”

Тази нощ детето заспа, и като минаха десет лунни месеца, изведнъж то видя, че се намира в малка лодка. И след това, красива дъга, подобна на мост се протегна от небето към земята, лодката се плъзна по нея и момчето като малко бебе се озова в ръцете на майка си и баща си, които го очакваха. Те го гледаха с благоговение и огромна любов, и бяха много щастливи и благодарни, че ги е избрало.

„ - Ще го наречем Божидар!”, казаха те!"

По идея на: http://herbnites.tripod.com/waldorfinspiredschool/id12.html