Занаяти- свещи с дъх на море

В горещите дни на август няма как да не мислим с копнеж за морето: за бриза, който палаво роши косите ни, за мокрия пясък под краката ни, който леко проскърцва, при всяка следваща стъпка, освен ако стъпалата ни не са заляти от поредната вълна, вече превърнала се в изчезваща в морето пяна.

Тъй като скоро не ни предстои потапяне в тази разхлаждаща действителност, решихме в деня за занаяти, да направим малко кътче, което да ни пренесе там, на морския бряг.

Торба морски пясък, подарък от приятел, на скоро завърнал се от морето, малко пчелен восък и фитил за свещи, бяха единственото, от което се нуждаехме.

Изсипахме пясъка в дълбок съд и го намокрихме, но не прекалено. Използвахме формичка за игра с пясък – избрахме си морска звезда, за да оформим мястото, където ще излеем восъка. 

 

След внимателно изваждане на формичката, изляхме разтопения пчелен восък.

Експериментите с други форми, не бяха толкова успешни, но пък децата се забавляваха дори повече, предвид по-лесното оформяне на „гнездата” за восъка напр. с пръстче.

Решихме да направим и няколко свещи от мидени черупки. При тях закрепихме фитила предварително, като леко го потопихме в разтопения восък и още горещ го залепихме в черупката, след което изляхме восъка.

След като се втвърди восъка, поизчеткахме морската звезда от пясъка, но не напълно и пробихме дупка за фитила с гореща игла. Тези свещи имат две лица, дори не мога да реша, кое повече ми харесва.

 

  

Коледни картички

Тази година решихме да изненадаме нашите роднини и приятели с ръчно направени картички за предстоящите празници.

Започнахме с експеримент с листове от кокосови влакна и вълна

Постепенно събрахме смелост и продължихме с по-нестандартни материали.

Декоративни пролетни свещи

Може да се каже, че от днес започнахме да се готвим за предстоящите пролетни празници. Може би е малко рано, но ако подготовката започне по-рано, вълнението също ни обхваща по-рано и така радостта от празника е не просто миг, а множество моменти наситени с радост, вълнение и очакване на предстоящото.

Дъждът на вън, беше това, което ни накара да си останем вкъщи и да се отдадем на свещарство.

Като начало внимателно счупихме долната част на едно яйце и отстранихме вътрешността му, след което измихме черупката и изчакахме да изсъхне.

С остра игла пробихме внимателно отвор в горната част на яйцето,

и прекарахме фитил през нея

Подготвихме си и восъка от пчелна пита, който първо начупихме на малки парченца

А след като се разтопи го изляхме в яйцето

и изчакахме да се втвърди. Обелихме го и ето я готовата свещ.

Докато чакахме да стане готова свещта яйце, навихме от пита разрязана по диагонал още две свещи.

От тук нататък последва и най-приятната част. Украсихме свещите с цветен восък и с мотиви на предстоящите празници.

Фея на Любовта

Тръгвайки по пътя на изучаването на валдорфската педагогика човек неминуемо попада в един приказен свят, на вълшебни същества, феи, гноми, тролове… Направени от дърво или вълна,тези играчки носят толкова уют и топлина, че е невъзможно да не се почувстваш силно привлечен и заинтригуван.

Така стана и с нас. Изгледахме много снимки на валдорфски кукли от вълна, радвахме им се, възхищавахме им се, чудехме се как е възможно да се направят такива неща от вълна и в един момент дори се демотивирахме. После започнахме да опитваме, набавихме си игли, подложка, експериментирахме с боядисването на вълна и постепенно, и не много бавно резултатите започнаха да стават задоволителни.

Първите ни ангелчета,

 агънце,

гъби и охлюв,

 и още един охлюв.

 Опитахме да направим  фея и елф, и резултата не беше лош.

 но не ни достигаха цветове, а и с вълната, с която разполагахме, не можеше да се постигне търсения ефект.

Постепенно разбрахме, че вълната може да е натурална вълна, но може и да е мерино, супер фино мерино или супер фино мерино с 20% коприна, както и че, особеният блясък в крилата на ангелите се постига с 100% коприна. Тъй като не намерихме всичко необходимо на нашия пазар си поръчахме от чужд интернет магазин и зачакахме.

Ето че най-накрая можем да опитаме да направим фея, каквато до сега ни изглеждаше недостижимо.

Първо оформяме главата, като върху бялата вълна, сложихме и тънък слой бежаво, за да предадем цвят на лицето.

Този цвят получихме от по-слабо концентрирана отвара от люспи от лук.

След това оформяме ръцете от фитили за лула.

За вътрешната част на.дрехата използвахме вълна с коприна.

 Оформяме и както ни диктува въображението и цялата дреха, в случая от зелено, супер фино мерино.

 Накрая останаха да направим косата и крилата, но така се увлякохме, че забравихме да снимаме.

Ето го и резултата.

 Сложихме и сърце, и точно преди празника вече си имахме Фея на любовта.

Големия ни син ласкаво каза, че приличала на мама, а тати допълни: „Нали, мама е фея”.

Бързо направихме още една фея.

Ето и няколко видео урока, които подробно показват процеса на правене на една фея:

Дървени къщички за пастели

Вдъхновени от рисуването с пастел на декемврийската семинарна среща на Инициатива за Валдорфска педагогика - гр. Варна, решихме да се позабавляваме в къщи. Бяхме сигурни, че самия метод на рисуване ще е интересен и забавен за сина ни, но тъй като искахме да има и приказен елемент, ето какво измислихме…

Първо си набавихме материалите:  червен, син и жълт пастел. От дърво направихме къщички за всяко пастелче. Използвахме кръгли дръвчета с диаметър около 7 см. и дължина 15-20 см. Първо оформихме с циркуляр покрива, а след това всяко от тях разрязахме на около една трета от дължината към покрива. Пробихме дупка с ширината на пастелите в останалите две трети от всяко дърво. Покрива и вратичките на къщичките направихме от дървени шпатули, като за всяка къщичка ги боядисахме в един от основните цветове: син, жълт, червен.

Залепихме ги с лепило, а с пирограф нарисувахме прозорчета и дръжки на вратичките, а на едната къщичка и стълбички.

За да може да се отварят покривчетата на къщичките сложихме панти, които се наложи сами да си направим, тъй като не открихме предлагане на толкова малки…

И нашите къщички са вече готови.

След като се насладихме на дърводелството, дойде ред и на приказката, която измислихме…

"Живяло едно червено пастелче само в своето приказно червено царство.  То много обичало да рисува и за да не се чувства само, си рисувало приятели в игрите. Затова и всичко там било червено, и тревата и цветята, и небето, пеперудите и птичките, всичко, до където поглед стига…Макар да си било нарисувало много приятели, на Червеното пастелче му се искало да открие нови истински приятели и решило да тръгне на път и да си намери приятели с които да рисуват, да играят и да се смеят…Дълго вървяло то и дори било на път да загуби надежда да срещне истински приятели, и тъкмо мислело да се откаже и да се върне в своето червено царство, когато изведнъж, в далечината видяло една къщичка, която била боядисана в цвят който Червеното пастелче никога не било виждало. То почукало на врата и скоро му отворило едно пастелче досущ като него, но не било червено…

–        Здравей, аз съм Червеното пастелче и съм тръгнало на път за да си намеря приятели.

–        Здравей, аз съм Жълтото пастелче.

Двете пастелчета си поговорили, разказали си едно на друго как са мечтали да срещнат истински приятел в игрите. Запрегръщали се, заподскачали от радост, звънкият им смях ромолял като планинско поточе…. Дълго играли приятелите, така се радвали, че са се открили, че подскачали чак до небето… но какво е станало, двете пастелчета се огледали и за миг смеха им заглъхнал, кой е това… Когато двете пастелчета се прегърнели, се появявал нов цвят.

–        Ти кой си? – в един глас извикали те.

–        Оранжевото.- засмял се новия цвят.- Вашата дружба ме роди. Сега вече сме трима.
Пастелчетата погледнали небето, където до преди малко подскачали и играли. Там те били нарисували най-прекрасния залез, с всички нюанси на  жълтото,  оранжевото и червеното.

Изморените приятели дълго се любували на прекрасната гледка и неусетно заспали.

На сутринта, чули как някой ги вика, подканя ги да се събудят, побутва ги…

Отворили очи, а над тях било надвесено нещо, което изглеждало много мрачно, но имало красива усмивка, а очите му сияели щастливо.

–        Знаете ли, кой нарисува красивия залез вчера? – попитало то сънените приятели.

–        Ние. – в хор отговорили трите пастелчета.

–        Така ли, а кои сте вие?

–        Ние сме Червеното, Жълтото и Оранжевото пастелче. А ти, кой си?

–     Аз съм Синьото пастелче. Снощи видях красивия залез и исках да разбера кой го е нарисувал. Там където живея аз всичко е синьо. Зарадвах се като видях, че има и други цветове.

–        И ние се радваме да те видим, кой ли цвят още ще се появи от нашите игри…? – засмели се трите пастелчета.

Приятелите дълго и весело играли, а какви нови цветове се родили от тяхната дружба разбери сам…"