Коприната е широко използвана във валдорфската педагогика, за
игра от децата, за декор при разказване на приказките, за различни интериорни
решения в детската градина и у дома или за декориране на природната маса.
От няколко месеца започнах да правя проучвания, както от
къде да си вземем коприна, така и как точно да я боядисам. Трябва да си
призная, че изпитвах известен респект към боядисването на коприна, може би
защото тя е по-деликатна като материя или за това, че единственото място, където
може да се намери е завод „Свила” в Хасково и то не защото в момента тъкат, а
защото имат останали количества. Всичко това ме караше да изпитвам притеснение,
че поради липса на опит ще изхабя скъпоценните няколко метра, които така трудно
си бях набавила.
С изненада напр. научих, че разпространена практика е да се
боядисва коприна със сокчета подобни на нашите „Степ”-чета и дори има
разработена таблица с комбинации, водещи до желания цвят…
Малко по малко обаче
стигнах до информацията, която търсех за боядисване на коприна с естествени
багрила и до някои полезни съвети:
1.
Преди да се боядиса, коприната първо се мокри с
вода, в която се слага 1 с.л. оцет-това стабилизира цвета;
2.
Боядисването на суха коприна, води до
неравномерно оцветяване и бели петна, там където е прегъната;
3.
След боядисване, изпиране с хладка вода и
изсъхване, цвета се запечатва с продължително гладене с ютия на 60 градуса;
4.
Боядисването на коприна с естествени багрила, не
се различава много от боядисването на вълна, стига да се спазват горните точки.
В някои случаи цвета е по-стабилен и по-лесно се постига.
Аз реших да използвам опита си с боядисване на вълна и яйца
с естествени багрила, като използвах куркума, орехова шума, брош, черен боб.
Бих опитала и с листа от дюля и люспи от лук, но това ще е
следващия път, защото плата ми свърши много бързо...Приятно ме изненада факта, че
коприната се боядисва много по-лесно от вълната и че цвета е много устойчив.
Към изброените цветове подходих, по следния начин:
1.
Жълто /куркума/ - разтворих пакетче куркума в
около 500 мл. вода и след като завря , я прецедих. Ако не се прецеди, преди да се
прибави коприната, полепналите частици от куркумата, оставят по-контрастни
точки върху плата и цвета не е равен. Не е нужно коприната да остава дълго да
кисне в разтвора, защото мигновено се боядисва .
2.
Орехова шума /светло кафяво/ - листата измих
предварително и ги сложих да се варят в 500 мл. вода / количеството на водата
няма голямо значение, стига да не е прекалено много/. Коприната прибавих да
поври на слаб огън заедно с листата, след това свалих от котлона и я оставих за
кратко при листата.
3.
Брош /оранжево/ - традиционно броша дава червен
цвят, но този път го държах малко на котлона, прецедих и сложих коприната, в
зависимост от времето на престой в отварата, получих два преливащи се цвята с различна наситеност, но
все в оранжевата гама.
4.
Черен боб /лилаво/ - прочетох, че черния боб
боядисва в синьо, след като се кисне 1 нощ заедно с коприната в студена вода,
при мен обаче се получи нежно лилав цвят, със съвсем слабо синкави нюанси.
5.
Комбинацията на отварата от куркума и водата от
накиснатия боб, боядиса коприната в нежно резидав цвят /без да се вари/.
Уверих се, че в зависимост от концентрацията на багрилото и
времето му на престой с коприната, могат да се получат най-различни нюанси и то
бързо и лесно.
През целия процес децата с нетърпение чакаха да приключа, за
да зaпочнат игрите.
Като всичко във валдорфската педагогика, боядисването на
коприна е цяло изкуство и един дълъг път, но важното е, че резултата е
окуражаващ и нямам търпение да продължа с експериментите…
