Великден във валдорфския дом

(в католическите държави)

Предложения от Бригите Барц, автор на книгата „Празници с децата”, за времето на Великите пости:
Природна масичка/табла с празна купичка върху нея и някоя клонка, която има само пъпки (препоръчително е да се смени преди да разцъфти) и кръст/свастика, ако желаете да го ползвате като символ (но не разпятие за децата, под девет години). Авторката чувства, че не е подходящо да се включва присъствие на Човека Христос на кръста и пише:

„ Голяма умереност се изисква, когато въвеждаме децата към Страстната седмица. По-малките деца, под възрастта на деветата година, още не са готови да вземат съзнателно участие в нея. Самопознанието, което принадлежи към страданието, и през което възрастните преминават по това време на годината като вътрешна опитност на страдането, просто не е подходящо за деца. Съзнателно задълбочаване в основите на Христовото страдание до смърт не бива да се инициира преди времето за подготовка на конфирмацията (Празник, с който децата се приемат официиално в света на възрастните на 14 год. възраст)”

Вместо това, през това време ние може да подходим към децата с приказки, чиято история разказва за трансформация, спасение след страдание или смърт.
Вълкът и седемте козлета (зависи от темперамента на детето, както и от възрастта на вашето дете – за тази приказка подходящата възраст е към 6-7),
Малката червена шапчица, Снежанка, Магаренцето, Цар Дроздобрад (7-8).

За Страстната седмица, може би най-познатата валдорфска традиция е да се напълни купичката от природната масичка (някои семейства държат пръст или пепел в купичката) с пръст и да се посеят семена на трева или лятно жито в деня на Цветница. Може също да се изпече плетен великденски хляб за великденското утро.

Ето още някои традиции:
Цветница:
Изработване на хартиено - или друго, петле,  което може да се закачи над масата за Цветница. В някои части на Европа има процесии, в които децата носят кръстове или дървени кръгове, накичени с фигурки от хляб, и особено с петле.

Петелът е природен символ, възвестяващ идването на Христос, началото на Новия Завет.

Някои семейства започват едва днес да палят свещта, която се държи известно време незапалена на природната масичка.

Велики четвъртък:
Традициите включват взаимно измиване на краката и похапване на зелени храни. Много популярна храна, е супата от керевиз, допълнена от хляб и вода като скромна трапеза на бяла покривка.

Разпети петък:
Ден за приготвяне на плетен козунак, също за посаждане на семена на растения като невен, слънчоглед, латинки, в лехички – семенцата са заровени (погребани), но се събуждат за нов живот. Това наистина вълнува много детето до девет години.

Неделя на Великден:
Ден на тишина, на очакване. Някой може да плете и украсява великденски кошници, да замесва тесто за козунаци или да направи гнездо за великденския заек. Скрито може да се изработят няколко пеперуди, които да бъдат окачени над масата преди великденското утро.

Превод: Валентина Тодорина

Източник: https://theparentingpassageway.com/2010/03/09/holy-week-and-easter-in-the-waldorf-home/

Епоха - земеделие във валдорфските училища

В 3-ти клас, учениците във Валдорфските училища изучават епохата* земеделие/селско стопанство. В продължение на една пълна година те следват цикъла на зърнените култури. Със собствените си ръце децата придобиват представа за усилието, което този вид работа изисква. Те не учат земеделие по учебници, а по-скоро от личните си преживявания. През годината учениците натрупват опитност, в една от основните дейности на хората по целия свят, в продължение на векове: оране на нивите, събиране на зърнената реколтата и печенето на хляб.

След оран идва ред на сеенето. "Отмери стъпката! Отмери точният момент! Почвата не остава завинаги млада!" Произнасяйки тази стара скоропоговорка децата разпръсват ръж равномерно над земята. Четири седмици по-късно обработваемата земя е позеленяла. Малки стръкчета трева с червени върхове са се показали от почвата. После идва зимата и снега предпазва малките растения от слана.

В клас, темата ще бъде изучавана в отделни дисциплини. Учениците пишат съчинения и диктовки свързани с извършената вече земеделска работата. За да учат за принципите на биоземеделието, децата навлизат също и в историята на фермерството. Заниманията с математика са свързани с измерването и изчисляването на площта на работния терен. Те рисуват картини с изображения на реколтата и учат песни за природата и биологичното земеделие.

До май месец на следващата година,  децата наблюдават и подпомагат растежа на растенията. След лятната ваканция, в 4-ти клас, започва прибирането на реколтата. В сух и горещ ден ръжта се коси, снопите се вързват и подреждат като купчини по земята. На училищния фестивал децата ритмично вършеят класовете със стар традиционен инструмент за вършеене.

Тогава на малките фермери е позволено да хвърлят от реколтата във въздуха. Една специална ръчно задвижвана вятърна машина отделя плявата от ръжта. Част от реколтата ще бъде предадена на новия 3-ти клас, който ще започне с тези семена целия цикъл отначало.

С малки ръчни мелачки учениците мелят житото на брашно. Заедно те пекат хляб и малки питки в старата училищна фурна. Изпълнени с гордост, самочувствие и с много нови/отработени знания децата вземат за в къщи по една торба брашно, плод на дългата и упорита работа. Ученето наистина може да бъде забавно и силно свързано с живота на всеки един човек.

Превод от немски: Жана Неделчева

Източник:  http://waldorfschulehildesheim.de/102-die-schule/informationen/index.php?option=com_content&view=article&id=168&Itemid=563

Бележки:

* Цялото обучение във валдорските училища е разпределено на епохи /синоним на предмети/. Всяка епоха, продължава около 4-5 седмици /по два часа сутрин, всеки ден от седмицата/. След приключване на едната епоха, следва друга също за 4-5 седмици, напр. математика, земеделие…Епохите се повтарят средно по 3 пъти в годината.

Очакване на Рождество Христово - 2014 г.

Времето преди Коледа е време на очакване.Красивия символ на адвентната спирала, като начин да направим децата съпричастни към радостното очакване на Рождество, присъства вече няколко години в дома ни.

Тази година, на масата на сезоните, сложихме традиционния за валдорфската педагогика свещник - адвентна спирала, направен с голямо старание и много любов от нашия тати. Всяка вечер, преди лягане на децата, всички се събирахме около него, за да запалим поредната свещичка и за да наблюдаваме как тъмнината в стая с всеки следващ ден се разпръсква и отстъпва място на светлината.

Всяка от четирите седмици от коледното очакване добавяхме по някой от елементите / камъни, растения, животни и хора/, които в края на този период, изграждат сцената на Рождество.

С всеки ден се приближавахме до тази нощ, тиха и свята, когато ще запалим последната свещ и спиралата ще грейне обляна в светлина

Нека приемем светлината на Рождество като благословия - магия, която притежава силата и заряда да промени изцяло живота ни.

Училище в Силициевата долина, това не означава ли компютри?

Автор: MATT RICHTEL

Град LOS ALTOS, Калифорния, - Главният технологичен директор на eBay изпраща децата си на училище до девети клас в местното валдорфско училище. Така правят и други родители, работещи в гиганти като Google, Apple, Yahoo и Hewlett-Packard.
Главните инструменти на преподаване в училището са всичко друго, но не и хай-тек - моливи и хартия, шишове за плетене и от време на време дори кал. Няма да намерите компютри. Няма мултимедийни екрани. Те не са позволени в класната стая, а училището дори препоръчва, да не се използват и в дома.
Училища в цялата страна са се втурнали да оборудват своите класни стаи с компютри, но обратната гледна точка може да се види в центъра на високотехнологичната икономика, където някои родители и учители са на мнение, че компютрите и училищата не трябва да се смесват.

WaldorfSchool of the Peninsula, е едно от над 160 валдорфски училища в страната, които подкрепят философия, която се фокусира върху физическата активност и обучение чрез творчески и практически задачи. Тези, които следват този подход твърдят, че компютрите потискат творческото мислене, двигателната активност, човешкото взаимодействие и концентрацията.
Методът на валдорфската педагогика е на почти един век, но неговата подкрепа тук именно сред хората с опит или професионална ангажираност в областта на информационните технологии, поставя под остра необходимост, преразглеждане на  ролята на компютрите в образованието.

"Аз принципно отхвърлям идеята, че трябва да има технологични помощни средства в училище", казва Alan Eagle, 50 годишен, чиято дъщеря, Andie, е едно от 196 деца в началното валдорфско училище; синът му William, 13 годишен, е в прогимназиалния клас на валдорфското училище. "Идеята, че една програма на IPAD по-добре ще учи децата да четат или смятат, в сравнение с учителя, е нелепа."

Мr Eagle знае достатъчно за технологията. Той притежава научна степен по компютърни науки от Dartmouth и работи в отдел по административни комуникации в Google, където е писал речи за председателя, Eric E. Schmidt. Той използва IPAD и смартфон. Но той казва, че дъщеря му, в пети клас, "не знае как да използва Google", а синът му, в момента започва да се учи. (След осми клас, училището одобрява ограниченото използване на електронни устройства.)

Три четвърти от учениците тук имат родители със силна професионална връзка с високите технологии. Mr Eagle, подобно на други родители, не вижда противоречие в това. Технологията, казва той, има своето време и място: "Ако съм работил в Miramax и съм правил добри, артистични Rated R-филми, не бих искал децата ми да ги виждат, докато навършат 17 години.

Докато други училища в региона се хвалят с техните изпълнени с кабели класни стаи, валдорфското училище има семпъл, ретро вид - черни дъски с цветни тебешири, библиотека с енциклопедии, дървени бюра, пълни с тетрадки и моливи.

Миналия вторник, Andie Eagle и нейните съученици от пети клас усъвършенстваха своите умения за плетене, използваха дървени шишове и изплетоха мостри от плетки. Това е традиционна дейност в училището, която помага за развитието на умения, подпомагащи моделирането, математическите способности и координация. Дългосрочната цел е да се научат да плетат чорапи.

Надолу по коридора, учителка обучава третокласници на таблицата за умножение, като ги моли да изобразяват цифри с телата си. Тя им задава задача по математика – колко прави четири пъти по пет - и в хор те викаха "20", и пляскаха с ръцете си, толкова пъти, колкото е цифрата на дъската. Това беше групичката на децата-калкулатори.

Във втори клас, ученици, застанали в кръг учеха граматика, като повтаряха стихове след учителя, и едновременно с това улавяха торбички напълнени с боб. Това е упражнение, насочен към синхронизиране на тялото и мозъка. Тук, както и в други класове, денят може да започне с ритмична част или сезонни стихове възпитаващи почит към природата.

Учителката на Andie, Cathy Waheed, която е бивш компютърен инженер, се опитва да направи ученето, както завладяващо, така и силно осезаемо. Миналата година тя преподавала по математика урока за дроби, като децата нарязвали различни храни - ябълки, царевични питки, торти - на четвъртинки, половинки и шестнадесетинки. "В продължение на три седмици ядяхме нашия „път през дробите", каза тя. "Направих достатъчно дробни парчета от тортата за да се нахранят всички, мислите ли, че ми беше трудно да привлека вниманието им така?"

Някои образователни експерти казват, че натиска за оборудване на класните стаи с компютри е неоправдан, тъй като проучвания не показват ясно, че това води до по-добри резултати от тестовете или други измерими ползи.

По-добро ли е обучението чрез нарязване на торти и плетене? Трудно е да бъдат сравнявани валдорфските училища със стандартните, в началните класове, отчасти защото, във валдорфските училища не се използват стандартизирани тестове в основното училище. Валдорфските ученици не биха показали добри резултати по математика и четене за началните класове, ако се използват тестовете на стандартните училища, тъй като във валдорфската педагогика тези предмети се преподават по коренно различна методика и принципи.

Когато е попитана за доказателства за ефективност в училищата, „Асоциацията на валдорфските училища на Северна Америка” сочи изследване, проведено от дъщерна група, което показва, че 94 на сто от учениците, завършващи валдорфски гимназии в Съединените щати между 1994 и 2004 г. посещават колежи, с много добра позиция от престижни институции като Oberlin, Berkeley и Vassar.

Разбира се, тази цифра може да не е изненадваща, като се има предвид, че това са ученици от семейства, които ценят образованието достатъчно силно, за да търсят по-добро частно училище, и обикновено имат средства, за да плащат за него. И затова не е лесно да се отделят ефектите на нискотехнологични учебни методи от други фактори. Например, родители на ученици в училището в Лос Алтос твърдят, че то привлича много учители, които преминават през обучение по валдорфска педагогика, което създава у тях силно чувство за цел и призвание, от което обикновено са лишени в други училища.

Поради липсата на ясни доказателства, дебатът се свежда до субективност, родителски избор и различия в мненията. Застъпниците на оборудването на училищата с технология казват, че компютрите могат да държат вниманието на учениците и в действителност се забелязва, че младите хора, които са свикнали да работят постоянно с електронни устройства, не могат да се концентрират, ако им се отнемат компютрите.
Ann Flynn, директор по образователна технология за Националната асоциация на училищните ръководства, която представлява училищните настоятелства в цялата страна, настоява, че компютри са от съществено значение. "Ако училищата имат достъп до компютри и могат да си ги позволят, но не ги използват, те ощетяват нашите деца", каза Мs Flynn.
Paul Thomas, бивш учител и в момента доцент в катедра по педагогика в университетa Furman, който е написал 12 книги за обществени образователни методи, не е съгласен с мнението на Ann Flynn, като казва, че "Ограничаването на технологиите в класната стая винаги ще бъде от полза за обучението." "Преподаването е човешко преживяване," каза той. "Технологията отвлича вниманието, тогава, когато имаме нужда от езикова грамотност, математическа грамотност и критично мислене."

Валдорфските родители твърдят, че реалната ангажираност на децата към учебният материал, идва от добрите учители с интересни учебни планове.
"Вниманието е насочено към човешкият контакт, контактът с учителя, контакта с връстниците си", каза Pierre Laurent, 50 годишен, който работи в една високотехнологична фирма и по-рано е работил в Intel и Microsoft. Той има три деца във валдорфски училища, които толкова впечатлили семейството, че съпругата му Monica, се присъединила към едно от тях като учител през 2006 г.

А там, където застъпниците на идеята да се използват компютри в класните стаи казват, че децата се нуждаят от компютърни умения, за да са конкурентни в съвременния свят, валдорфските родители се противопоставят с думите: „За какво е това бързане, като се има предвид, колко лесно е да научим тези умения?”

"Това е суперлесно. Това е като да се учиш да използваш паста за зъби ", каза Mr Eagle. "В Google и всички тези места, ние правим технологията толкова лесна за използване, колкото е възможно. Няма причина децата да не мога да го разберат, когато те пораснат."
Има също така много родители, работещи в областта на високите технологии, чиито деца учат във валдорфското училище в San Francisco и на север от него в училище Greenwood в Mill Valley, което не разполага с валдорфска акредитация, но е вдъхновено от нейните принципи.
В Калифорния има около 40 валдорфски училища, притежавайки по-голям дял от другите щати - може би, защото валдорфското движение, започва да се разраства от тук, каза Мs Lucy Wurtz, която, заедно със съпруга си, Mr Brad Wurtz, е помогнала за учредяването на валдорфската гимназия в Los Altos през 2007 г. Mr Wurtz е главен изпълнителен директор на Power Assure, която помага на компютърните центрове за данни да намалят енергийното си натоварване.
Типичните валдорфски родители, са високо образовани, с ясно изградени възгледи за образованието и имат достатъчно знания, така че когато те решат да учат децата си на нови технологии, с каквито самите те имат достатъчно достъп и опит, да могат да го направят.

Учениците, междувременно, казват, че не им липсват технологиите, нито пък са ги ограничили напълно. Andie Eagle и нейните съученици от пети клас споделят, че от време на време гледат филми. Едно момиче, чийто баща работи като инженер в Apple, казва понякога,че той я моли да тества игри, за да отстранява грешките от тях. Едно момче от класа споделя, че играе понякога на програма-симулатор през почивните дни.

Учениците разказват, че се случва да се почувстват разочаровани, когато техните родители и роднини прекалено се увличат от телефони и други устройства. Aurad Kamkar, 11 годишен, споделя, че той скоро е ходил да посети братовчедите си и се почувствал самотен на срещата с пет от тях, които играели с техните устройства, без да обръщат внимание , както на него така и един на друг. Той започнал да размахва ръце пред очите им и да им говори: „Здравейте, момчета, аз съм тук."

Finn Heilig, 10 годишен, чийто баща работи в Google, казва, че на него му харесва обучението с молив и хартия - повече, отколкото на компютър - защото така може да следи напредъка си през годините.

"Можете да погледнете назад и да видите, колко необработен е бил вашия почерк в първи клас. Вие никога не можете да направите това с компютрите, там всички букви са еднакви", казва Finn. "Освен това, ако сте се научили да пишете на хартия, все още можете да пишете, ако се случи наводнение или спиране на тока."

Източник: http://www.nytimes.com/2011/10/23/technology/at-waldorf-school-in-silicon-valley-technology-can-wait.html?pagewanted=all&_r=0