Картичка пълна с много обич

Тъй като нашето семейство няма никакво отношение към виното и производните му, но съвсем не е така и с любовта, днес няма как да подминем празника на св. Валентин.

Когато любовта изпълва сърцето ти, всеки повод или дори липса на такъв е най-подходящия момент да дадеш външна изява на чувствата си. За това и този празник, толкова спорен последните години е част от нашия годишен ритъм и очакван, както от нас самите така и от децата ни.

Тази година решихме да си изработим обща картичка, на която всеки от семейството да напише своето послание на обич, към останалите…
Подготовката траеше няколко дни, в които децата успяха не само да усетят вълнението, но и да се включат във всеки един етап от изработването на картичката.

1.   В деня за живопис от нашия седмичен ритъм, рисувахме мокро в мокро с цветовете на любовта, както се изрази големия ни син: „това са цветовете на огъня“ т.е. жълто и червено;

2.   След като изсъхнаха рисунките изрязахме много сърца;

3.   Залепихме сърцата на кокосова хартия в контрастен цвят;

4. На четири листчета, на гърба на картичката всеки си написа или продиктува своето послание към останалите…

Пожелаваме на всички, много любов в сърцата и весел празник, каквото и да празнувате днес!

Есенни игри: гъби

„Щом дъждът спре,

гъбка ще порасте…”

След няколкото дни с лошо време, навън отново е приятно топло, пъстро, а земята е поръсена с всякакви съкровища, които могат да разнообразят игрите на открито или да украсят природната маса в къщи.
Наслаждавайки се на красотата на есента във близкия парк, решихме да направим гъбки. Тръгвайки на разходка си взехме само малко пчелен восък.

Ремаркето към колелото на децата винаги е пълно с всичко необходимо за всякакви експерименти: жълъди, кестени, съборени от вятъра пръчки, орехи и какво ли още не.
В гората се учим да бъдем наблюдателни и да откриваме, интересни места и форми…, сега попаднахме на този пън, който беше целия на дупки, в които успяхме да закрепим нашите гъби.
 

За другия вид гъби, използвахме восъка, като свързващ елемент между шапката от кестен и дръжката от жълъд, от червен американски дъб. 

Попаднахме и на екзотичен вид дъб, но все още не сме решили, за какво точно ще използваме красивите шапките от жълъдите, които събрахме. 

Глинени мишлета

Подтикването на детето, само да си направи играчка е един от най-сигурните начини, то да развие увереност в своите способности. Освен приятните минути прекарани в майсторене, тези макар и съвсем елементарни предмети, обикновено се превръщат в най-обичаните, най-скъпите, най-грижливо пазените и са постоянен спътник в игрите.

За да направим тези мишлета, ни беше необходимо само малко парче глина и канап за опашка.

Започнахме с оформяне на малко топче.

Чрез палеца и показалеца леко изтеглихме муцинката…

Остана да направим дупката за опашката, с клечка за зъби и леко въртеливо движение. Това е момента да се маркират и очите.

Така направеното мишле оставихме да изсъхне и чак след това сложихме опашката му. За да закрепим опашката, направихме само един възел в края на парчето канап и промушихме през направените отвори.

 

 

Най-сладкият замък

Днес решихме да си построим замък, което всъщност не е нещо необичайно. Необичайното е, че този замък трябваше да изпълни няколко задачи: да бъде сцена за разказване на приказки, да предаде още по-приказна атмосфера на детската стая, да бъде загадъчно и развиващо въображението осветление в минутите преди сън и разбира се да се забавляваме, докато го строим.

От момента, когато започнахме да обсъждаме идеята бях сигурна, че ще се получи нещо много интересно, защото нашия татко не веднъж ни е смайвал с архитектурните си творения.

Материала трябваше също да е нещо специално и ето изненадата…захар на бучки. Вдъхновение за тази идея получихме от http://www.herewearetogether.com/2010/10/20/spooky-sugar-castle/

За нашия проект преценихме, че ще ни стигнат 3 кутии бяла и 1 кутия кафява захар на бучки.

Взехме най-големия поднос

и започнахме стоежа.

След като построихме няколко реда и оформихме вратата, запалихме и свещи, защото после щеше да е по-трудно.

За оформянето на вратата ползвахме дървени шпатули.

С помощта отново на шпатули построихме и кулите,

поръсихме малко кафява захар край него…

и ето замъка е завършен, даже си има и обитатели.

Усилието си струваше, нали…?