Играчки, които учат

Урок по благоговение, признателност и красота

Автор: Kytka Hilmar-Jezek

 Играчката е нещо, в което детето ви инвестира ценно време и по този начин тя учи детето. Правилната играчка може да научи детето Ви да бъде грижовно, да бъде наблюдателно и съзнателно, да бъде внимателно, да дава правилна оценка на нещата, да обича. Положени в ръцете на детето Ви, играчките са ключовете за това, то да се научи да бъде благодарно, да цени красотата, да има чувство на мир и благоговение към живота във всичките му форми. По същата причина, неподходящите играчки могат да научат детето Ви на гняв, разочарование, пренебрежение, обида и подигравка. Колко пъти сте виждали това на детската площадка? Деца, имитиращи гротескните предмети, с които те са си играли? Правещи гримаси и тормозещи останалите деца. Те изразяват това, което са приели от техните играчки. 

На какво може една измислена пластмасова играчка може да научи вашето дете? Какъв урок се крие в движещата се фигура? Когато децата имат една стая, пълна с такива играчки, те често са толкова претоварени, че избират да не играят изобщо. Много пъти, когато децата избират да играят, те играят по много агресивен и разрушителен начин. Те показват, че няма смисъл да проявят любов или грижа за тези играчки. Децата не показват благодарност за такива играчки, които ръмжат към вас и ви правят гримаси, и изглежда са проектирани, за да внушат или да предизвикат гняв, разочарование и омраза. Запитайте се, на какво учи детето ми такава играчка? " Ако вие внимателно следите детето, ще откриете, че неговата игра продължава около 5 минути най-много и то в крайна сметка е разочаровано и претоварено. То физически изглежда болно, след като играе по този начин, с тези играчки.

Причината за това е, че децата попиват всичко в процеса на тяхната игра от заобикалящата ги среда и то се превръща в част от това, което са и което са на път да станат. Когато те са заобиколени от синтетични и грозни играчки, те са изложени на риск от загуба на тяхното чувство на страхопочитание, на благоговение и красота. Те започват да се ограничават до съобщенията, които тези играчки внушават: Удряй, Блъскай и Разрушавай, Изхвърли, Замести. Тези чувства след това се развиват по време на израстването на нашите деца. Техните отношения стават изкуствени и игрите им стават все по-грозни.

Тези деца израстват като тийнейджъри, които си проправят път със сила сред другите тийнейджъри. Те са израснали, мислейки, че почти всичко, на момента, може да бъде заменено. Всяко нещо е предназначено да се обработва грубо и без специални грижи. Те растат със заведенията за „бързо хранене” и често изхвърлят играчките си, които не означават нищо за тях. Те преминават като пожар през света без да се притеснявате за това, което удрят или разрушават, вярвайки, че всичко може лесно да бъдат заменено или че всичко по пътя им трябва да бъде достатъчно здраво, за да издържи на отношението им. Те чупят техните пластмасови, високо технологични машинарии, задвижвани с батери и ги хвърлят в боклука. За съжаление, в нашето време на масово производство, всичко счупено често бързо бива заменяно с друго напълно подобно. На какво учи това детето ни?

Много родители не осъзнават, че съзнанието на развиващото се дете улавя всичко. Тези играчки имат силно отрицателно въздействие върху нашите деца и тяхното поведение се променя от тяхната естествена същност, да бъдат добри и любящи, в това да бъдат лоши и злъчни. Малкото дете учи най-много неща, докато играе. Играта е „работата на детето” и за това чрез играта, детето се научава да бъде възрастен. Защо тогава ние не сме по-внимателни и по-компетентни, когато избираме играчки за децата си?

По-голямата част от съвременни играчки не говорят на душата на детето. По този начин те действително могат да му навредят. Те не само го ограбват, подтискат неговото въображение и усещане за чудо, но те създават обвивки около сърцето му. Играчките, днес са "мъртви". Очевидно те не са красиви. Те нямат енергия, идваща от тях. Те са просто ... грозни. Нима нашите деца, които съвсем наскоро са пристигнали и са все още толкова преплетени с духовния свят, не заслужават нещо по добро?

В писанията на Рудолф Щайнер, основател на валдорфската педагогика, ние откриваме, че през първите седем години от живота на детето, то трябва да види и опита света, че е добър. Детето в тази възрастова група учи основно чрез имитация. Учителите, обучени във валдорфската педагогика, се научават да бъдат напълно съзнателни за всичко, което вършат и за всяко свое движение, защото те знаят, че детето попива всичко - добро или лошо. Поради тази причина, валдорфските детски градини са места на естествена доброта. Децата на възраст от 7 год. до началото на пубертета трябва да преживяват света като място на красотата, защото чрез красотата, те ще спечелят почит към живота, която те ще чувстват винаги по-късно. Валдорфската педагогика е изградена изцяло върху тези вярвания.

Децата трябва да имат няколко прости играчки, такива, за които деликатно трябва да се полагат грижи и любов. Те се нуждаят от играчки, които могат да измият или изперат със собствените си ръце, да ги закачат внимателно, за да изсъхнат. Те разцъфтяват, когато играят с играчки, които могат да бъдат старателно полирани, и които могат да бъдат поправяни. Те процъфтяват, когато разполагат с играчки, за които знаят, че ще могат да се използват от техните по-малки братя и сестри. Именно по този начин, те се научават да чувстват благодарност, почит и чувство за красота към нещата около тях. По-голямата част от модерните играчки, просто не могат да дадат на детето това.

Кои детски играчки „говорят” на детето? Коприни, клони, ядки, черупки, семена, камъни, кристали, листа, ленти и малки кошници, в които да носят техните съкровища. Това са видове играчки, които говорят на душата на детето. Тези природни чудеса внушават страхопочитание и откритие, вълшебство и очудване в детето. Тези играчки са създадени като "единствени-по-рода-си" съкровища. Тези играчки са специални и може да станат на почти всичко, което детето ви си представя че са.

Помислете за чисти копринени шалове за игра. Те са деликатни и ефирни, изглеждат естествено и събуждат чувство на красота и благоговение. Те събуждат въображението на детето и вдъхновяват творчеството му. Децата ценят тяхната простота, и все пак има такова чудо в магията, когато проста малка кърпа може да се трансформира в толкова много прекрасни неща.

Дървото е друг пример. То идва от един жив, растящ организъм и има толкова много потенциал. Това дърво било ли е „резбовано” или "украсено" от съществата от гората? Какъв вид дърво е това и от къде идва? Представете си, че две парчета дърво, никога няма да бъдат еднакви и Вашето дете може да почувства това и да го усети, когато държи в ръка тази играчка. Какъв урок на благодарност внушава това парче дърво, с което детето играе тук. Какво прекрасно откритие, когато играейки вън, Вашето дете намира тази прекрасна играчка, точно такава, каквато е трябвало да бъде! То ще носи това парче дърво като подарък, и ще строи с него къщички, люлки или ще го повива  като бебе. Това парче дърво може да се превърне в почти всичко във въображението на детето. Може би дядо може да издълбае от това малко дърво животно, приятел, или гномче.

Такива съкровища не се подменят лесно. Ако не сте внимателни и счупите дървена играчка (особено правена на ръка или намерена като единствена и неповторима), настава истинска трагедия, защото тя не може да се замени. Ако детето има късмет, може да бъде поправена и тогава то ще се грижи за нея още по-внимателно, защото тя е по-слаба от преди. Разбира се, това ще направи играчките да бъдат обичани и ценени още повече заради раните, които носят, и усилията, които полагате, за да ги запазите.

Хората днес са приели много от техните нагласи в живота, от играчките, с които са били заобиколени в детството си. Масовото производство на детски играчки, за еднократна употреба, днес е разточителство, което е грозно и вреди не само на нашите деца, но също така и на нашата околна среда. Те са безлични и създадени за една единствена цел - да правят пари за техните създатели. Очевидно, причината, да са толкова нетрайни, е да могат бързо да се счупят и да се заменят лесно, карайки детето да иска още и още ...

Не забравяйте, че играчките са учители на вашето дете.

От Вас зависи да решите, кой урок ще научи детето Ви днес от играчките, които му предоставяте.

Източник:

http://EzineArticles.com/?expert=Kytka_Hilmar-Jezek

http://ezinearticles.com/?Toys-That-Teach:-A-Lesson-in-Reverence,-Gratitude-and-Beauty&id=6830513

Антропология в ранна детска възраст - част 1

Познаването на еволюционните процеси в ранна детска възраст

Автор: Ernest Michael Kranich-

немски биолог, гьотеанист и валдорфски учител със значителен принос в развитието на валдорфското образование.

Въведение - ранна детска възраст

Важността на ранното детство за човешкото развитие е една от основните теми на педагогическата наука. Това има няколко причини. Факт е, че децата са се променили под влияние на цивилизация и техниката. Днешните първокласниците са различни от тези, преди 25 години: сега децата са нервни, с дисхармонично поведение, здравето им е крехко, и вече не може да се изисква от тях толкова, колкото е било възможно преди. Това води до последици по-късно в живота. В резултат на изследванията през последните години се установи, че в ¼ от възрастното население на големите градове могат да се установят смущения, чиито произход е в ранната детска възраст. Това са неврози, психосоматични разстройства, личностни разстройства и зависимости. 

Тези факти показват необходимостта, в ранната детска възраст да се постави правилна основа, която да може да подпомага човек цял живот, както и че при много деца този жизненоважен фундамент не издържа, в моменти на натоварвания. Поради това е било обърнато по-сериозно внимание на въпросите на образованието в ранното детство.

Голямата важност на ранният период на развитие на детето е установена също чрез наблюденията, направени в продължение на години в социалистическите държави. Там децата на две години, а дори и по време на първата година от живота, бяха възпитавани в детските градини, така че майките да могат да работят в заводи, офиси и други места, за да дадат своя принос за продуктивността на националното стопанство. Това обаче, е в ущърб на децата, което се демонстрира от наблюденията на унгарски лекари. Децата от детските градини боледуват много по-често от тези, които могат да прекарат ранните си години у дома. Поради това е налице ясна преценка за последствията от неестественото възпитание на малкото дете. Следващите данни са показателни: от пневмония боледуват 1,5% от децата, които се отглеждат от майката и 11% от децата от детските градини. От грип боледуват 20% от децата, които се отглеждат от майката и 60% от децата от детските градини. Наред с това влошаване на здравето, се наблюдават нарушения в говорното развитие и социалното поведение. Това е било толкова изразено, че в Чехословакия, майките вече получават три години отпуск след раждането на децата си.

Ако трябва да се отговори на нарастващата педагогическа отговорност по отношение на детето и човешкото развитие в нашата цивилизация, базирана на научно-технически прогрес, ние ще се нуждаем от антропологията на ранната детска възраст, познаване на еволюционните процеси в ранната детска възраст, ясно виждане на условията, които насърчават това развитие и по този начин получаване на конкретни концепции за последиците от тези процеси на развитие в следващите периоди на живота. 

Източник: http://www.antroposofy.com.br/wordpress/antropologia-da-primeira-infancia-introducao/

2-ри възрастов период: от 7 до 14 г.

Тази статия ни беше предоставена от Сдружението по антропософска лечебна педагогика и социална терапия (САЛПСТ), предвид важността на темата  и желанието ни, информацията от нея да достигне до по-голям кръг от заинтересовани.

http://oporabg.com/

Вторият възрастов период внася качествени изменения в детето. За разлика от първия, в който основни задачи бяха растежът и формообразуването на органите и тялото, сега фокусът се измества към емоционално-чувствената сфера. Ако до 7-та година акцентът бе върху системата на крайниците и нейното развитие, сега с пълно право може да се каже, че тук на първо място излиза системата на гърдите (ритмичната система). Важността й се вижда особено много в процеса дишане, чиято ритмичност или обратното - липсата на такава - се забелязва най-ясно сега.
Дишането има отношение както към редица физиологични процеси като кръвообращението и обмяната на веществата, така и към взаимоотношенията на детето със света. При вдишването ние приемаме въздух отвън, задържаме го, като го превръщаме в наша вътрешна част, след което преобразуван го издишаме в света. Това е процес на постоянен обмен със света. Много деца, които се страхуват от света, имат затруднено дишане, особено на ниво вдишване. Има и такива, които се страхуват да издишат - по-затворени, изолирани, нежелаещи да се отворят навън.
Както във всеки възрастов период, и тук има някои особености, които са най-силно изявени - и това е необходимостта животът на детето да придобие здравословна ритмичност. Ако тя е била важна за детето до 7 г., то сега, в този възрастов период, е най-доброто лекарство, което може да помогне на детето да се изправи срещу нарасналите към него изисквания, срещу промените, които стават с него, със срещата му със света без закрилата на родителите, която самото то вече не желае по същия начин, както преди.
Детето започва да се чувства обособено, отделно от всички, самостоятелна личност. Това от една страна дава независимост, но от друга плаши. Раят на предишния период безвъзвратно отлита към 8-9-та г. и пред погледа ни се явява дете, което започва да проявява критичност към това,което му се казва и към хората, с които се среща. Удивително е, но и в същото време логично, как на тази възраст децата имат изострено усещане за нашите недостатъци.  Вече имат и достатъчно възможности да се изразяват добре, затова думите им са право в целта: "Както винаги, не си удържа на думата!", "Бащата на Дани винаги си играе с тях, не като теб!", "Писна ми да ми задаваш глупави въпроси!" - на тази възраст спокойно можете да чуете подобни изказвания и с основание се питате какво се е случило с детето ви, къде сбъркахте с възпитанието.
Това обаче едва ли е грешка на възпитанието, а етап на развитие, в който самото дете започва да подлага на съмнение всичко, досега приемано безрезервно. То вече не може да не отбележи ако не си държите на думата или ако се чувства пренебрегнато. От вашата реакция в такива моменти зависи до голяма степен как ще се развият отношенията ви оттук-нататък и дали ще запазите силната си връзка. Ако дадете воля на емоциите си, накажете детето или се опитате да "замажете" положението, това няма как да има добър резултат. Вашият авторитет като родител ще се разклати и в един момент в очите на детето може да изглеждате като идол с глинени крака, готов да падне всеки момент.
Запазването на авторитета ви като родител е много важно. Детето, въпреки критичността си към вас, трябва и иска да запази уважението си. Това можете да постигнете, когато не се поддавате на емоционалните му изблици, но и не сте прекалено строги. Напротив, в този период то има нужда от емоционалната ви поддръжка, дори и да се карате понякога. Ако поощрите заниманията му с изкуство, спорт, музика, хобито му, то ще ви е благодарно.
Какво всъщност се случва с детето към 9-тата година: неслучайно тази възраст е наречена Рубикон - преминаването през нея е изпитание за всеки. Няма го вече усещането за закрила в света, за уютност, характерни до 7-та година. На преден план излизат изпитанията- как да се справя сам в света, какво ме очаква там? Именно сега се появяват с голяма сила нощните страхове, и те са много по-обсебващи и стряскащи от тези в предишния период. Въображението допълнително ги украсява. Родителите или не разбират за тези страхове (част от децата не ги споделят), или започват да опитват най-различни начини за отстраняването им, често безуспешни. Понякога тези страхове, в зависимост от индивидуалността на детето, могат да продължат години.
Най-сигурният начин да помогнете за преодоляването им е ако дадете на детето основа. Тази основа се дава в първия възрастов период, но не е късно и във втория- това е основата на вярата. Дете, израснало с вяра в духовния свят, много по-лесно преодолява  Рубикона, като излизането от него е като триумф, което дава допълнителни сили на личността му. Дете, възпитано напълно материалистично, без да му бъде дадена перспектива, без да има задоволителни обяснения за живота и смъртта, се чувства изгубено. В по-късна възраст (това става обикновено през 5-ти или 8-ми възрастов период), ако Рубиконът не е преодолян успешно, може да се получи депресия или загуба на смисъла. Жизнените кризи по-нататък в живота имат връзка с този Рубикон, когато човек се чувства най-самотен. Ако няма почва, на която да стъпи, то често в живота си ще попадна в житейски кризи, подлагащи на изпитание жизнената му основа, смисъла му.
Тук е мястото да напомним за салютогенезата ("произход на здравето") - концепт, чийто "баща" е Аарон Антоновски. Основното в салютогенезата е, че тя се концентрира не върху това, което ни прави болни, а върху това, което ни запазва здрави. Антоновски посочва три основни условия, необходими за запазване на здравето - физическо и психическо:
1.На телесни ниво - запазване на хомеостазата в клетките, органите и системите;
2.На душевни ниво -способност да се интегрира всичко случващо се в собствения живот, да се разбере неговия смисъл;
3.На духовно ниво - да намерим вътрешна устойчивост в себе си, независимо от промените отвън. Такава устойчивост дава вярата.
Точно тук, в този период, най-ярко се полага основата на салютогенезата в индивидуалния живот. Как ще преминем през Рубикона - това определя не само жизнената ни нагласа, а и способността ни да се съхраним здрави. Изпитанието е свързано с тази трета част - с устойчивостта ни на духовно ниво.
Обърнете внимание на нещо важно - ако детето търси конфронтации, това е, защото има нужда от тях, те изграждат в него сили да се противопостави на разрушителните тенденции. Ако противопоставянето придобие големи размери, не се опитвайте да го подтиснете, просто го пренасочете към смислена дейност, например бойно изкуство, яздене, плуване и всякаква друга дейност, в която се влиза във връзка в света чрез някакъв вид конфронтация. Самото общуване  изисква среща на две личности и при тази среща се получава невидима конфронтация между "мен" и "другия". Така срещите на детето през този период го учат да среща другия човек без да се страхува, че ще загуби цялостта и основата си.
Заниманията с изкуство са другият лек (освен ритмичността), който помага за хармоничното душевно развитие. "Люшкането" на настроенията, изблиците на крайностите в темперамента, страховете - всичко това се трансформира при срещата с изкуството и преживяването му, получава външен израз, само че преработено, преодоляно чрез потапянето в цветовете, формите и материите (например глина или восък).
През този период любимите истории на децата се променят - от приказките за феи и магьосници не остава почти нищо и те отстъпват място на истории за рицари, герои, освободители. При някои деца се развива силен интерес към определени теми. Заниманията с музика са особено важни и е хубаво детето да се запознае поне с един музикален инструмент.
Все по-ясно започват да се открояват и темпераментовите особености. Докато до 7-та година между повечето деца могат да се намерят много общи черти - лесно си отвличат вниманието, интересуват се от всичко, скачат от тема на тема и др., сега вече осезаеми стават различията. Лесно можем да забележим децата с оформяща се силна холерична или пък меланхолична тенденция. Тези наблюдения са важни, особено за учителите, защото им посочват пряк път към детето и начина му на учене и поведение. Разликата в индивидуалната поносимост на натоварване става все по-голяма и трябва да се съобразим с това, че всяко дете издържа различно натоварване, че в никакъв случай не трябва да уеднаквяваме задачите и количеството информация.
При забелязана прекалено силна еднопосочна темпераментова тенденция, трябва да вземем мерки. Всяка крайност води до затруднения, например:
-прекалено силно изразената сангвинична тенденция води до повърхностност, неспособност за концентрация върху едно нещо и разпиляването в много неща;
-прекалено силната меланхолична тенденция води до подтиснатост, изолираност, нежелание да се излезе от "черупката";
-прекалено силната флегматична тенденция води до незаинтересованост към света, липса на мотивация за изучаване на света и общуването;
-прекалено силната холерична тенденция води до своеволия, липса на дисциплина, желание за изява на всяка цена.
Всяка подобна крайност може да бъде уравновесена, така че да не води до затруднения за детето.
***
Ритмичност и среща с изкуството - това са ключовите думи в този толкова интересен възрастов период.

Източник: http://oporabg.com/?q=node/1232

1-ви възрастов период: от 0 до 7 г.

Тази статия ни беше предоставена от Сдружението по антропософска лечебна педагогика и социална терапия (САЛПСТ), предвид важността на темата  и желанието ни, информацията от нея да достигне до по-голям кръг от заинтересовани.

http://oporabg.com/

Това е периодът, свързан с най-бурен растеж и формиране на органите. Характерно за неговата първа част - до около 3-годишна възраст е, че детето рядко има спомени от това време, но всичко, което вижда и чува, потъва в него дълбоко и може да се отрази дори физически. Ако детето расте в хармонична среда, пълна с обич, това действа благоприятно на развитието на органите му, докато противоположната среда, пълна с конфликти, и особено безразличието и студенината на околните към него, могат да доведат до деформации, които в по-късна възраст (обикновено в 6-ти или 9-ти жизнен период) могат да се проявят като заболяване.
Разбира се, това не са единствените причини за заболявания, затова няма смисъл родителите да се измъчват и обвиняват, ако не са успели да осигурят на детето си хармонична среда. Важно е, че във всеки един момент могат съзнателно да се опитат да дадат повече от себе си, дори минимално да е - това за детето е изключително важно и безценно.
През този период на преден план е подражанието. Обикновено родителите се гордеят с дете, което не подражава достатъчно, а изразява себе си, налагайки своя модел на поведение. Това не би трябвало да е повод за гордост, тъй като през този период подражанието е това, което може да обезпечи здраве в следващите периоди. Дете, което не подражава достатъчно, трябва да бъде стимулирано да го прави - не грубо, а внимателно да бъде подтикнато чрез участието на възрастния.
Ролята на подражанието е свързана не само с познавателната функция, а играе ключова роля за развитие на моралното чувство и ценностната система по-късно. Оттук-важността на поведението и отношението на възрастните около детето. Вътрешната им нагласа е особено важна - те трябва да разбират, че са модел, еталон за детето, и това, което то ще види от тях и в тях през този период, ще го оформи като личност.
Разбира се, няма съвършени хора, но е важно да се опитваме да даваме най-доброто от себе си във всеки един момент. Развивайки се като личности, ние всъщност съдействаме за правилното развитие на детето си.
В тази възраст много деца се бунтуват срещу нормите и забраните. Това е нещо напълно нормално, защото детето е дошло на Земята скоро и още не е успяло напълно да се приспособи към живота тук.
Няма друг период, в който развитието на сетивата да протича толкова активно и симбиотично,както в тази възраст. Има четири сетива, наречени базови, от който по-късно израстват различни способности. Грижата за тях е грижа за целия живот на детето:
-сетивото за осезание (допир) се развива най-добре в среда на деликатно отношение, на обгрижване, свързано с внимателни, но пълни с топлота докосвания, а не с грубо мачкане или с поддържане на физическа дистанция. Двете крайности в обгрижването съдействат за недостатъчно добро развитие на сетивото за допир, които го карат да се чувства некомфортно. Обикновено при неправилно развитие имаме пред очите си наплашено, страхливо дете, "залепено" за един от родителите. Грижата за комфорта на това сетиво включва и използването на естествени - памучни и вълнени - материи за дрехите и напълно изключване на синтетичните платове;
-сетивото на живота (витално сетиво) е непознато на науката все още, но тя има добри наблюдения върху неговите прояви, въпреки, че не го е отделила самостоятелно. То е свързано с осъзнаването на човек като едно цяло, като единство и обикновено се задейства само в проблемни ситуации. То е, което сигнализира на детето, че нещо с него не е наред, че има дискомфорт в тялото му. В по-късна възраст развитието на виталното сетиво пряко определя степента ни на  доверие към света и към себе си. Грижата за виталното сетиво е сходна с грижата за осезателното с едно допълнение - тук е необходимо въвеждането на ритмичност в живота на детето. Много нервни, неспокойни и дори хиперактивни деца, както и деца, които системно и съзнателно нарушават правилата, често имат смущения в това сетиво;
-сетивото за движение - ще подпомогнем това сетиво, играещо огромна роля в живота на човека - по няколко начина: като въведем осмисленост в движенията на детето, но и нещо повече - осмисленост в собствените си движения, които то наблюдава; когато не го ограничаваме грубо и не го караме да стои на едно място като възрастен; когато поощряваме подражанието. Много деца със затруднения в сетивото за движение имат трудности с подражанието. Стимулирайки го, вие подпомагате и речта, защото това сетиво е пряко свързано с цялостното езиково и говорно развитие;
-равновесното сетиво - ако сте обгрижили предните три сетива, по всяка вероятност и това ще е добре развито. Ако има проблеми с него и това не е свързано с медицинска причина, е достатъчно да обгрижите осезателното, виталното и двигателното сетиво - скоро ще забележите, че това се отразява благотворно на равновесното.
***
През този първи седемгодишен период не трябва да забравяме, че има два основни потока на развитие: физически и психически. Физическият поток се движи от главата в посока към краката и това е видно още от раждането - децата се раждат с добре оформена и развита глава, за разлика от торса и крайниците. Постепенно, за първите седем години, настъпва значителна промяна в това отношение - тялото израства, издължава се, оформя се, а съотношението между тялото и главата значително се променя, защото в течение на цялото развитие главата почти не променя своя размер в сравнение с размера си при раждането. Това говори за нейната добра структурна оформеност, която я прави готова да влияе на развитието и на торса и крайниците.
Знаем, че през този период детето е изключително сетивно, то в буквален смисъл храни своето тяло чрез сетивата. Сигурно сте забелязали, че когато детето е имало наситен със сетивни преживявания ден, то не е много гладно, а може и нищо да не яде. Тогава има нужда единствено от сън. Причината е, че то до такава степен е "нахранило" сетивата си, че всички преработени впечатления преминават от главата към цялото тяло и го насищат. И обратно, ако детето живее в бедна на сетивни стимулации среда, то е много вероятно да компенсира липсата на сетивна информация с по-голямо количество храна. Това винаги трябва да се има предвид и да се постига баланс.
Твърде наситена със сетивни стимулации среда може да окаже неблагоприятно въздействие например върху виталното сетиво - дейността му се  разстройва и това води до безпокойство, нервност, безсъние и много други  нежелани състояния. Една от причините, добавящи се тук е, че сетивна информация, която е в твърде голямо количество, може да доведе до трудности в обработката й - тогава детето не може да подреди свети, съответно трудно вписва себе си в него. Не е изключена появата на един от видовете заекване - обикновено между 3,5-4,5 г., което в основата си е причинено от прекалено голямо количество постъпваща информация и трудности в обработката й. При повечето деца то отшумява за няколко месеца, максимум година, затова се нарича физиологично заекване - през този период постъпващото количество информация чрез сетивата е най-голямо в сравнение с всеки друг период от живота на човека.
Особено негативно въздействие в тази възраст оказват телевизията и компютърните игри. Въздействието им върху сетивата е изключително активно, подобно на шок. Освен това се добавят модели на поведение, които детето "попива" от екрана вместо от възрастните около себе си. Ефектът върху фантазията и подражателната способност също трябва да се отчита - деца, свикнали от малки да стоя пред телевизора, често имат трудности с подражанието, а способността за творчество и въображението, които особено ярко се виждат в следващия, втори възрастов период, се развиват до голяма степен стереотипно.
Потресаващ е фактът, че в много детски градини, обикновено по инициатива на учителите и със съгласието и финансовото участие на родителите, във всяка група има телевизор. И вместо децата да играят, те стоят с ококорени очи пред екрана и не учат чрез лично преживяване на живота, а чрез "смляна" информация и готови модели, каквито се явяват героите от анимационните филми. Тъжно е, че детето няма възможност да чуе толкова хубави приказки разказани, докато фантазията му работи и изгражда образите на героите, а ги вижда в готов, преработен и до голяма степен стереотипен вид. Така всички деца имат изграден един и същи образ на Снежанка, на Пепеляшка, на Принца и Котарака в чизми...
Разбира се, ние не можем да избягаме от времето, в което живеем, но в ръцете на родителите е да ограничат колкото е възможно повече стоенето пред телевизора и компютъра, особено в този първи възрастов период.
***
Колкото може по-близо до вълшебствата на природата и чудния свят на приказките - това е препоръката за тези първи седем години от живота, в които се посяват семената на бъдещето.

Източник: http://oporabg.com/?q=node%2F1231

Поглед във валдорфското образование и системата Монтесори в програмите за ранна детска възраст

Автор: Барбара Shell

Това сравнение на образователните философии, валдорфска педагогика и системата на Монтесори се основава на моя личен опит като учител в двете училищни системи. Бих искала в предговора на моите бележки да подчертая, че може да има разлика от една до друга класна стая във всяка от двете системи, поради стила и тълкуването на отделния учител.

Въпреки, че на малкото дете се гледа с голямо уважение и почит и в двете философии, има няколко области на контраст между валдорфската педагогика и системата на Монтесори, включващи подхода към играта, фантазията, играчките, социалното развитие, структура и ред, и интелектуалното развитие.

Игра, фантазия и играчки

В системата Монтесори, се смята, че малките деца имат затруднения в разграничаването на реалност и фантазия, и следователно фантазията трябва да се отложи, докато детето здраво стъпи на земята. Задачите и дейностите на децата са ориентирани към реалността.

http://www.p-wholesale.com/upimg/20/68a1/montessori-kindergarten-educational-88pc-set-toysbook-and-vcd-inside-540.jpg

 Монтесори казва, че е грешка за децата да се забавляват с играчки, децата не се интересуват наистина от играчки, за дълго време, без истински интелектуален интерес, асоцииран с размера и броя им.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEifPvMisbja46D_51Ae4oCKdZEscEy0xL88Q69b_MVWO-2FSIdIyDKEy1jl9-4QpDXzXCzqxJDEQGo_ecjad_JVCiSggaxsSRwTDYxUtrcRqGbQ2QBJgoj3SlrPJ1TV3_I1U_Xxa99RmU2e/s1600/Montessori+Candy+Home+Classroom.JPG

 В Монтесори, всеки въздействащ материал е насочен към една конкретна концепция за обучение и има установени, стъпка по стъпка процедури за използване. Например, пръчките за преброяване, използвани в урока по математика, не трябва да бъдат трансформирани в крепостните стени.

 

Във валдорфската педагогика, на играта се гледа като на „работата на малкото дете”. Магията на фантазията, която е толкова жива у всяко малко дете, е неразделна част от това, как учителят работи с детето. Учителят включва разказване на истории и фантазии в учебната програма.

  

http://www.livipur.de/files/0156500_1_l_wurzelkinder.jpg

 

Във валдорфската педагогика, смятаме, че е от съществено значение да реализираме възможността, детските играчки да помогнат децата да пресъздават опитностите от живота, тъй като те се случват в действителност. Колкото по-малко са завършени и повече събуждащи асоциации, играчките имат по-голяма образователна стойност, защото наистина съживяват въображението на детето. Така играчки във валдорфската детската градина, могат да бъдат кръгчета дърво, изрязани от брезови трупи, миди, дълги цветни копринени или памучни платове,  за костюми или строеж на къщички, меки кукли от плат с минимум подробности в лицата или дрехите и др., позволяващи

отворена за въображението игра. 

http://farm5.static.flickr.com/4153/5140003933_2873cd63ca.jpg

 Акцентът във валдорфската педагогика върху играта в ранна детска възраст е добре изразена от Джоузеф Чилтън Пиърс, в книгата му " Magical Child”, където пише: „Най-важното правило е: играта е на повърхността, а ефекта се получава вътрешно. За детето, времето винаги е сега, мястото - тук; действието съм аз. То няма капацитет да се забавлява с понятията на възрастните – „фантастичен свят” и ”реален свят”. То познава само един свят, и той е съвсем реален, в които и с които то играе. Детето не играе, имитирайки живота. Играта е живота.”

http://www.heartwoodarts.com/products/littlekingdom/littlekingdom.jpg

 

Както Piaget се изрази, "Играта е реалност, която предразполага детето да вярва в себе си, така както реалността е игра, на която детето е готово да играе с възрастния и с всеки друг, който вярва в нея .... следователно ние трябва да кажем за играта на детето, че тя представлява автономна реалност, но с уговорката, че "истинската" реалност, на която играта се противопоставя е значително по-малко "истинска" за детето, отколкото за нас."

Социално развитие

В системата Монтесори, в класната стая, голяма част от работата на малкото дете се фокусира върху индивидуални учебни задачи, извършвани отделно от другите деца. 

 http://www.montessoricentenary.org/photos/images/005118.jpg

Всяко дете работи независимо на малък килим и прави различна задачи самостоятелно. Само учителя, като помощник, може да се намеси ако детето поиска някаква помощ. 

http://www.nsf.gov/news/mmg/media/images/math_lens3_h.jpg

 Социализацията се състои в това, да не се безпокоят другите деца, докато работят, в подпомагането на по-малките деца, при научаването на нова задача, или в очакване на някой друг да се откаже от заниманията си, когато детето иска предмет, които вече друг използва. 

 

Валдорфската философията подчертава, че детето постепенно се научава да бъде социално същество, и че развитието на малкото дете в социалната сфера, е толкова важно, колкото всяко друго нещо, което правим.

 http://www.eugenewaldorf.org/images/blog_images/Kindergarten_fisshers.jpg

Учителят има ролята при организирането на този процес - чрез моделиране на добро социално поведение у децата, които се обединяват в двигателни дейности, пеене или игри за развитие на съзнанието за група, и чрез подпомагане на децата да проявяват емпатия.

Структура и ред

Мадам Монтесори описва класната стая като място, където децата са свободни да се движат на воля, където деня не е разделен между периоди на работа, почивка или игра. Децата са свободни да избират свои собствени дейности. Това защитава правото на избор на детето и е ключов елемент в метода Монтесори. 

 http://sturrockmontessoriacademy.com/yahoo_site_admin/assets/images/12-28-2007-039E.195162908.jpg

За разлика от това валдорфската педагогика вижда детето, процъфтяващо в ритмична атмосфера - да знае какво може да очаква от ден на ден и седмица за седмица.

 http://farm5.staticflickr.com/4064/4627551290_4c1ac4c5f4.jpg

Има моменти, в които децата вършат нещо заедно и работят като цяла група, има време за игра - индивидуално или с приятели, време за организирани дейности, като занаяти или печене, или рисуване, както и часове за творческа игра (като разказване на въздействащи истории, съпроводени с движения, игри с пръсти, гледане на куклен театър).

 http://cmchildrensgarden.files.wordpress.com/2011/04/2693342155_3301a5b4f6.jpg

Валдорфският учител работи със сезонните ритми и теми на годината, съчинявайки артистични дейности, разкази, песни и стихове за оживяване и улавяне на въображението и интереса на децата.

 

Едно дете мечтае за ритъм и ред в неговия свят. Валдорфската педагогика и системата на Монтесори признават това. И двете системи вярват, че физическата обстановка има за основна цел да помогне на детето да се чувства сигурно. Но двете философии интерпретират това по съвсем различни начини:

Класната стая в училището Монтесори подчертава реалността, за да освободи детето от неговите фантазии.

 

Класната стая във валдорфското училище, стимулира света на детската фантазията и въображение, за да се стимулира играта на детето.

 http://www.positiveplacesd.org/Site/images/Montessori%20School/CVMS_Classroom.JPG

http://www.waldorfhomeschoolers.com/wp-content/uploads/2011/03/steiner-kindie.jpg

 

Интелектуалното развитие

Монтесори вижда детето, като абсорбиращ ум, готов да поеме знанието и опита като гъба. Теорията е, че чрез предоставяне на малкото дете на все по-предизвикателни интелектуални задачи от ранна възраст, по-късно ще се окажете с образовано дете.

Валдорфската педагогика не вярва, че това е най-здравословният начин да се подходи към образованието на малките деца.

Вместо фокусиране върху ранното интелектуален образование, валдорфската педагогика се стреми да подхранва и запази живо здравословното въображение на малкото дете и творчески сила на мисленето.

Интелектуалния потенциал на детето не се стимулира и се разгръща бавно, като венчелистчетата на разцъфтяващо цвете, като детето преминава от един етап на развитие към следващият етап.

В ранна детска възраст, в класните стаи на валдорфските училища, ние не се стремим да създаваме преждевременно разцъфтелите цветя на интелектуалния живот, независимо колко тези цветя могат да получат висока оценка. По-скоро ще се откажем от такова незабавно удовлетворение, за да се съсредоточи вниманието върху добрият краен резултат при всяко дете, и при защита на неговото детство, с цел постигане на здрав и всестранно развит възрастен в бъдеще.

**************************************************

BIBLIOGRAPHY

WALDORF:

Grunelius, Elizabeth M., Early Childhood Education and the Waldorf School Plan;

Spring Valley, N.Y.:Waldorf School Monographs 1983.

Piening, Ekkehard and Nick Lyons, ed., Educating as an Art New York: The Rudolf Steiner School Press, 1979.

MONTESSORI:

Gitter, Lena L., The Montessori Way Seattle: Specia l Child Publications, Inc. 1970.

Lillard, Paula Polk, Montessori: A Modern Approach New York: Schocken Books, 1973.

Montessori, Maria, The Absorbent Mind New York: Holt, Rinehart & Winston, 1979.

OTHERS:

Pearce, Joseph Chilton, Magical Child New York: Bantam Books, 1977.

Piaget, Jean, Play, Dreams & Imitation in Childhood New York: W.W. Norton & Co., 1962

This article was edited with special thanks to Jim Schaeffer and Lisa White.

Source: http://www.whywaldorfworks.org/02_W_Education/documents/ALookatWaldorfandMontessori.pdf