Историята на двете малки семенца

http://www.etsy.com/listing/171866541/needle-felted-wool-picture-the-snowdrop?ref=market

Много, много отдавна, две семенца лежали едно до друго в земята, и чакали. Било студено, те скучаели, и за да минава по-бързо времето, едното заговорило.

- Ти, какво цвете ще бъдеш? - казало първото.

- Не знам.- отговорило второто.

- Ако става дума за мен - заговорило пак първото - аз искам да бъда роза. Няма нищо по-прекрасно от една роза. Всеки ще ме харесва.

- Всичко ще бъде наред. - прошепнало второто и това било всичко, което то можело да каже, защото по някакъв начин, след като го казало, имало чувството, че всички думи на света са изчерпани. Така те замълчали отново за един или за два дни.

- Ооо, - извикало първото - Тук има малко вода. Досега не знаех, какво означава това, докато тя не влезе в мен. Аз раста! Аз раста! Довиждане!

- Довиждане! - повторило второто семенце, което лежало неподвижно и продължавало да чака.

Първото семенце растяло и растяло, избутвало пръста нагоре, докато най-после почувствало, че е на открито, защото можело да усети, колко приятен е въздухът! Той бил студен, но така освежаващ. Цветето не можело да види нищо, защото все още не било съвсем като цвете, а само едно растение, което не можело да вижда, докато не се отворят цветовете му. Така, че то растяло и растяло, и държало главата си много стабилно, за да може първото нещо, което види да бъде небето. Но понякога, макар и да не знаело защо, то се чувствало много тъжно и му се плачело. Най-сетне отворило очите си. Било сутрин, и видяло небето над главата си, но, уви! - то не било розово, а само едно малко бяло цвете. Искало му се да наведе главата си и да заплаче, но все още се мъчело да отвори очите си широко, и да задържи главата си изправена за да гледа високо в небето.

- „Очаквах да бъда поне лале“ -казало цветето на себе си.

Но главичката му натежала, много силен и студен вятър се спуснал над него и го навел надолу към земята. Цветето видяло, че не е дошло още времето за песента на птиците, че снегът покривал цялата земя, и че нямало нито едно цвете наоколо, и то е само. То притворило листата си. В този миг си спомнило, какво му казало другото семенце, и прошепнало, "Всичко е наред, аз ще бъда това, което мога" и тогава, то спряло да се съпротивлява на вятъра, отпуснало главата си към земята, и не поглеждало повече към небето. Вятъра спрял, студа намалял, а снегът блестял като перли и диаманти. Цветето разбрало, че името му е Кокиче, и така то си повторило още веднъж, '' Всичко е наред!" и зачакало в съвършен мир. Разбрало, че всеки трябва да се стреми към нещата, които отговарят на неговата природа.

Автор: George MacDonald

Пирографиране: къщичка на гномче

Обичам усещането за неограниченост на личните възможностите и въображението, които дава валдорфската педагогика. Няма друга педагогическа система, която да дава такъв полет на фантазията, и която толкова да преобразява мислетето на човек.

От последната ни разходка се върнахме с красива изрезка от дебело дърво, останала от сеч в парка. 

Първоначално нямахме никаква идея какво можем да направим от нея.

Няколко дни, я наблюдавах внимателно и постепенно от мокрото все още дърво, сякаш почнаха да изплуват образи…Тъй като сърцевината беше много кръсиво набраздена от годишните пръстени, реших да се водя от тях в пирографирането.

Ето какво се получи. Къщичка на малко гномче, което любопитно гледа през прозорчето…

Любопитен беше и сина ни, който сякаш искаше да надникне през прозорчето на вратата…

 

Бързо се появиха и нови герои и играта започна…

Подарък за Свети Валентин

 Няма да крия, че за нас Св. Валентин е едни от най-любимите ни празници. През останалите дни от годината, проявите на любов около нас са някак по-дискретни и незабележими, но днес тя витае навсякъде във въздуха.  По улиците, с пурпурните сърца балони, които се поклащат на връзките си устремени към небето, по реповете, с картичките, които предлагат на тези, на които не им стигат думите за да изкажат любовта си, готови обяснения в любов или от магазините за сувенири, от които благо се усмихват ликовете на влюбени, запечатали мига на червена възглавница.
 

Прекрасно е да си влюбен и още по-прекрасно е да откриеш собствения си уникален начин за да покажеш чувствата си, нещо което носи емоционалния заряд на твоята любовна история и което ще е неповторимо .

Ние във „Фейландия” избрахме да си направим дърво на влюбените. Дърво, на което да нарисуваме нашите преплетени сърца, дърво което да е символ на любовта ни, която мечтаем да нараства с всеки ден и всяка година, както расте едно дърво и да бъде все така нежна, както е нежна брезата, която избрахме за символ.

У нас, винаги имаме известен запас от сухи клончета, на които не можем да устоим при разходките си, така че нямахме никакви затруднения с намирането на подходящ материал за изработка на дървото.

Избрахме си дебело клонче от бреза и още няколко по тънки, които да използваме за клони.

 Разполовихме клончето на две части по дължина…

Пирографирахме нашите инициали на дървото.

 

Двете части свързахме, със сърце изрязано от червен картон и залепено с лепило за дърво.

Прикрепихме клоните с помощта на шило и клечки за зъби и подредихме нашия кът за Св. Валентин.

Този кът, е подарък не само за нас, но и за децата ни, на които да покаже красотата и непреходността на истинската любовта, а за  нас е пожелание нашата любов да е като един красив танц, който да танцуваме, минавайки през всички сезони от живота си.

Честит празник на всички влюбени от нас!