Природни свещници

Падналите, прекършени клони, останали на земята след буря, винаги ми навяват тъга. Може би защото си представям всичките онези години, които са били необходими за да пораснат, а после са радвали хората със сянката си или с красотата си. Един ден просто лежат безжизнени и единственото, което може да им се случи е или да изгният или да бъдат изгорени…. Във всяко едно такова дърво се крие красота, за разкриването на която е необходима съвсем малко човешка намеса.

Пролетното ни вдъхновение, тази година е да вдъхнем живот, точно на такива красиви клони, които намерихме. Всъщност по тях имаше живот и точно той в случая е акцента на свещниците, които направихме.

В къщи винаги палим много свещи. След изгарянето на чаените свещи, обикновено остават „консумативи“, които използваме, за да направим нови, но с пчелен восък. Те са по-красиви и са нещо, което е 100% естествено, за разлика от купените.

След слагането на нов фитил, с част от разтопения восък, залепихме фиксиращия ринг на дъното на алуминиевата форма. Когато изстина восъка, допълнихме с останалия восък.

Докато ние с децата подготвяхме свещите, нашият тати направи свещниците.

Накрая остана удоволствието, да създадем няколко природни кътчета, на които да се радваме, когато не сме навън, и които да подхранват благоговението ни към природата.

Коледно очакване

С идването на времето на коледните пости, започва и отброяването на дните до Рождество. От това как ще изберем да го направим заедно с децата ни, зависи и това, как те ще възприемат празника. Ако не желаете да възпитавате детето си в консуматорство и материализъм, по-добре не му предлагайте коледен календар с подарък за всеки ден, а му предложете друг начин да преживее коледното очакване, като вложи в него повече благодарност, благоговение и удивление.

Времето на Рождество, бележи повратна точка: светлината и дните бавно почват да нарастват а природата да се пробужда. Запалените свещи като начин да се отброяват дните до Коледа, символизират завръщането на слънцето.
За това ние решихме да палим по една малка свещичка всеки ден, която да увеличава светлината около и вътре в нас и да ни помага да се борим с мрака в това най-тъмно време на годината.

Събраните жълъдови шапки, ни бяха в помощ за изработването на свещите.

Подбрахме най-големите и най-дълбоките шапки и вътре фиксирахме фитила за свещите с помощта на разтопен восък, в който предварително потапяхме фитила и бързо го допирахме до дъното на шапката.

След това внимателно изляхме горещия восък вътре. Добре е да не се пълнят до горе шапките на жълъдите, защото има вероятност по-трудно да се запалят в последствие. Хубаво е също така, фитила да е точно по средата, защото има опасност жълъда също да започне да гори, ако пламъка е близо до него. Въпреки, че е добре да не се оставят без надзор свещите, то ако се случи да се запали жълъд /на нас ни се случи/, загасва почти веднага без да е необходима намеса.

Децата винаги са запленени от горящите свещи, дали когато присъстват на масата за хранене или на тортата за рожден ден, то те винаги са символ,че нещо специално се случва и неминуемо подбуждат притаяване на дъх и мълчаливо съзерцание, примесено с възторг и удивление - точно настроението, с което трябва да се очаква Коледа.

Занаяти- свещи с дъх на море

В горещите дни на август няма как да не мислим с копнеж за морето: за бриза, който палаво роши косите ни, за мокрия пясък под краката ни, който леко проскърцва, при всяка следваща стъпка, освен ако стъпалата ни не са заляти от поредната вълна, вече превърнала се в изчезваща в морето пяна.

Тъй като скоро не ни предстои потапяне в тази разхлаждаща действителност, решихме в деня за занаяти, да направим малко кътче, което да ни пренесе там, на морския бряг.

Торба морски пясък, подарък от приятел, на скоро завърнал се от морето, малко пчелен восък и фитил за свещи, бяха единственото, от което се нуждаехме.

Изсипахме пясъка в дълбок съд и го намокрихме, но не прекалено. Използвахме формичка за игра с пясък – избрахме си морска звезда, за да оформим мястото, където ще излеем восъка. 

 

След внимателно изваждане на формичката, изляхме разтопения пчелен восък.

Експериментите с други форми, не бяха толкова успешни, но пък децата се забавляваха дори повече, предвид по-лесното оформяне на „гнездата” за восъка напр. с пръстче.

Решихме да направим и няколко свещи от мидени черупки. При тях закрепихме фитила предварително, като леко го потопихме в разтопения восък и още горещ го залепихме в черупката, след което изляхме восъка.

След като се втвърди восъка, поизчеткахме морската звезда от пясъка, но не напълно и пробихме дупка за фитила с гореща игла. Тези свещи имат две лица, дори не мога да реша, кое повече ми харесва.

 

  

Декоративна свещ

Като се замисля, за асоциации на лято, може би първото, за което първо се сещам освен море разбира се, е поле със златни, житни класове. Това е цвета на лятото за мен. Ширналото се зряло жито трудно може да остави някой равнодушен…, във всеки случай не и нас.

От известно време планирахме, да отидем на разходка до някоя нива с жито и да съберем слама за плетене, тъкане или изработване на играчки. Края на юли и началото на август е най-подходящото време за това, защото тогава сламата е достатъчно суха и няма опасност по-късно да почернее.

Преди да нагазим в ожънатата нива, имахме известни съмнения, до колко това ново приключение ще хареса на децата…, но само минута по-късно, те вече ходеха боси из сламата и беряха останалите след жътвата житни класове…

Сламата и житото, носят в себе си особен магнетизъм, както обагрените от есента листа, които разпалват въображението на имащите очи да видят красотата им, така и сега, един доста голям наръч слама в средата на кухнята ни, веднага провокира желанието ни да експериментираме.

Като начало решихме да си направим нови декоративни свещи.

Задачата да развали старите, пролетни свещи, за да можем да използваме восъка от тях, се падна на големия ни син. Често се случва хората да живеят с копнеж по миналото, в постоянни опити да задържат отминаващият миг и това не приемане на промените, които настъпват около тях води до почти постоянно чувство на неудовлетвореност и борба с времето,  вместо да се радват на настоящото. Точно за това, ми се стори подходящо, красивите ни пролетни свещи, да се развалят, без да съжаляваме за тях и след като ги претопим да ги трансформираме в нещо друго, което ще е също толкова хубаво, а целия този процес да изживеем с децата…За щастие, имах пълното съдействие от тях без никаква съпротива, дори им се стори по-забавно, от колкото очаквах…

Този път имахме малко по-различна концепция за това как ще изглежда нашата свещ и за целта използвахме, старателно избран „калъп”, в който да я излеем восъка след като се разтопи. Предварително направихме дупки за фитилите с игла в кутията и промушихме през тях фитила.

Когато восъка се втвърди, извадихме внимателно готовата свещ.

Остана най-забавната част, декорацията. На скоро получихме подарък цяла пита от чист пчелен восък, цвета на която контрастира на цвета на свещта, а и най-важното, е с цвета на житото…

Ето и нашата нова, лятна версия на декоративна свещ…

Декоративни пролетни свещи

Може да се каже, че от днес започнахме да се готвим за предстоящите пролетни празници. Може би е малко рано, но ако подготовката започне по-рано, вълнението също ни обхваща по-рано и така радостта от празника е не просто миг, а множество моменти наситени с радост, вълнение и очакване на предстоящото.

Дъждът на вън, беше това, което ни накара да си останем вкъщи и да се отдадем на свещарство.

Като начало внимателно счупихме долната част на едно яйце и отстранихме вътрешността му, след което измихме черупката и изчакахме да изсъхне.

С остра игла пробихме внимателно отвор в горната част на яйцето,

и прекарахме фитил през нея

Подготвихме си и восъка от пчелна пита, който първо начупихме на малки парченца

А след като се разтопи го изляхме в яйцето

и изчакахме да се втвърди. Обелихме го и ето я готовата свещ.

Докато чакахме да стане готова свещта яйце, навихме от пита разрязана по диагонал още две свещи.

От тук нататък последва и най-приятната част. Украсихме свещите с цветен восък и с мотиви на предстоящите празници.

Урок по романтика

 Един от най-важните уроци, които родителите могат да предадат на децата си, е да ги научат колко важна е любовта и колко важно е да я изразяваме ежедневно с прегръдка, с думи и с романтични жестове.
 Винаги съм смятал, че да си романтичен е много важно качество, придава цвят и вълшебство в живота, но напоследък духа на романтиката се открива много рядко. Бих предпочел да не е така, но не мога да отрека, че така романтиката става нещо още по ценно. И розови диаманти се откриват рядко, нали. Така ми изглежда романтиката, като розов диамант, сред гранитни камъчета…
 Приближаването на празника на влюбените винаги е един чудесен повод да направим още нещо романтично и да внесем поредната искра Любов във Фейландия. За празника тази година
реших да проявя творчество и да изработя подарък сам, с помощта на малкият елф от Фейландия. Така в подаръка щяха да се отпечатат чувствата и вълнението ми, и той ще стане още по-уникален.

Сетих се, че мога да направя красива свещ със сърцевидна форма, обсипана с малки сърчица, с два фитила и когато се запалят, пламъчетата да се сливат като в горещ танц на две сродни души…

Набавих си 2 пчелни пити, фитил, малка метална формичка със сърцевидна форма и червена свещ за печати. Малкият елф много се развълнува, когато му обясних идеята и веднага донесе необходимите инструменти.

 Разрязахме питите на четири ленти по дължина и навихме 2 големи цилиндрични свещи за основата на сърцето.

После навихме още един голям цилиндър и 2 малки за върха, свързахме ги и завихме цялата конструкция с един слой восъчна лента.

И ето нашата свещ преди декорирането.

 Използвахме малката метална формичка за да накапем през нея разтопен восък от червената свещ около фитилите и по страничните повърхности на свещта. Малкият елф с прехапани устнички капеше във формичката и половината сърчица са негова изработка.

Накрая увихме свещта с конопена връв, на която поставихме печат с монограма на автора.

 И ето готовата свещ.

 Подарихме я на нашата Фея и тя много я хареса. Когато я запалим съм сигурен, че ще има аромат, не само на мед и на восък, а и на Любов.

♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥
Сигурно се питате, защо четете статията толкова дни след св. Валентин? Причината е, че напоследък съм по-зает, предимно със строежа на захарни замъци и с възстановяването им след рицарски битки... :)